Решение № 6698 от 06.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6698 гр. София, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100504562 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 557/10.01.2024 г. по гр.д. № 59512/2022 г. по описа на СРС, 39 състав са отхвърлени предявените от К. С. Ш. и Ц. Х. Х. – Ш. срещу „Юробанк България“ АД осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 421, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 5000 лева, представляваща принадлежала на наследодателя на ищците Л.К. С., ЕГН-**** сума по открита банкова сметка с IBAN BG14BPBI****, както и на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК К.

С. Ш. и Ц. Х. Х. – Ш. са осъдени да заплатят на „Юробанк България“ АД сумата от 100 лева, разноски в исковото производство.

Против решението и постъпила въззивна жалба вх. № 46759/13.02.2024 г., подадена от К. С. Ш. и Ц. Х. Х. – Ш., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивниците поддържат, че в хода на съдебното дирене въз основа на събраните гласни доказателства, както и от приетите писмени доказателства се установявала основателността на предявения иск.

Посочват, че синът им Л.К. С. починал на 01.09.2017 г., като преди смъртта си притежавал банкова сметка по Закона за адвокатурата в „Юробанк България“ 1

АД, в която имало сума от 5000 лева. След приемане на наследството и като единствени наследници по закон поканили ответника да им изплати сумата, но получили отказ. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 121303/11.04.2024 г. (пощенско клеймо от 02.04.2024 г.), подаден от „Юробанк България“ АД, в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа, че решението, в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендира направените във въззивното производство разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 59512/2022 г. по описа на СРС, 39 състав е образувано по искова молба, подадена от К. С. Ш. и Ц. Х. Х. – Ш. срещу „Юробанк България“ АД, с която са предявени искове с правно основание чл.

79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 421 от Търговския закон.

Ищците твърдят, че синът им Л.К. С. починал на 01.09.2017 г., като притежавала банкова сметка по Закона за адвокатурата в „Юробанк България“ АД, в която имало 5000 лева. Твърдят, че след приемане на наследството направили опит за доброволно уреждане на отношенията, но не получили сумата. Молят ответникът да бъде осъден да им заплати общо сумата от 5000 лева, като единствени наследници по закон

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Юробанк България“ АД, с който заявява, че оспорва предявените искове. Излага съображения за недопустимост на предявените искове, както и за тяхната неоснователност. Не оспорва, че между Л.К. С. и банката на 10.09.2014 г. е бил сключен договор за специална сметка на адвоката с IBAN BG14BPBI****, която била открита с цел съхранение на парични средства и извършване на плащания в границите на наличните суми, съгласно чл. 39 от Закона за адвокатурата. В чл. 25 от Допълнителните разпоредби на договора било посочено, че банката не изплаща суми на наследниците на титуляра, а на клиентите на титуляра, ако установят, правата си по законоустановения ред.

2

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че на 10.09.2014 г. между „Юробанк България“ АД и Л.К. С. е бил сключен договор за откриване и обслужване на банкова сметка по чл. 39 от ЗА в лева, с IBAN BG14BPBI****, установени са наличните суми по сметката в периода от 01.09.2015 до 15.05.2023 г. Съдът е приел, обаче, че по делото не се установява ищците да са наследници на Л.К. С., както и че сумите по сметката по чл. 39 от ЗА не са включени в наследството на починалия, поради което е отхвърлил предявените искове.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно, поради което и въззивният съд препраща към мотивите му на основание чл. 272 от ГПК.

Във връзка с наведените от въззивниците доводи, настоящият състав намира следното:

Съгласно 421, ал. 1 от Търговския закон при паричен влог банката дължи паричната сума на влогодателя в същата валута и размер, както и уговорената лихва. Правото да иска връщане на сумите, вложени в банка е имуществено право и то се включва в наслествената маса и при настъпване на наследствено правоприемство, то преминава в патримониума на наследниците на влогодателя. От значение при решаване на спора между страните е и разпоредбата на чл. 39 от Закона за адвокатурата, вал. 1 на която предвижда, че паричните средства, които клиентът предоставя за разходване от адвоката или от адвоката от Европейския съюз, могат да се внесат в банка по клиентска сметка, открита от адвокат или адвокатско дружество. Изрично е предвидено, че сумите по клиентската сметка не са част от имуществото на адвоката и на адвоката от Европейския съюз или на адвокатското дружество и не 3 подлежат на запориране. В ал. 3 от Закона за адвокатурата е предвидено, че по клиентската сметка могат да се превеждат суми за заплащане за разноски, държавни такси и данъци на клиента; заплащане на хонорари на лица, различни от адвоката или адвоката от Европейския съюз; извършване на сделки и действия от името и за сметка на клиента съобразно сключения договор между клиента и адвоката или адвоката от Европейския съюз; други цели, предвидени в договора между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. За внесените по клиентската сметка средства от всеки клиент се води отделна партида (ал. 4), като до 31 януари на годината, следваща извършването на превод от клиент, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен да представи на клиента отчет за изразходваните средства, освен ако в договора не е предвидена по-ранна дата.

Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че на 10.09.2014 г. между „Юробанк България“ АД и Л.К. С. е бил сключен договор за откриване и обслужване на клиентска сметка по чл. 39 от Закона за адвокатурата, по силата на който титулярят възлага, а банката приема да открие и води при себе си специална клиентска сметка на адвокат в лева на името на Л.К. С. с IBAN BG14BPBI****. В т. 25 от Допълнителните разпоредби на договора е уговорено, че банката не изплаща суми на наследници на титуляря ( в случаите, когато е физическо лице), а на клиентите на титуляря, ако установят правата си по законоустановения ред. Установява се от приетото по делото извлечение от банкова сметка , че към 12.10.2017 г. по нея е имало 5879,34 лева, като на тази дата са постъпили бюджетни преводи от Националното бюро за правна помощ.

При така установеното от фактическа страна, изводите на първоинстанционният съд са правилни. С Определение № 40592/14.11.2023 г. на страните е съобщен проект за доклад по делото, който е обявен за окончателен в съдебно заседание, проведено на 11.12.2023 г. С доклада по делото на страните е указана доказателствената тежест и на ищците е указано, че не сочат доказателства за настъпването на смъртта на Л.К. С., както и че се явяват негови наследници. В първото по делото съдебно заседание, както и до приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, ищците не са заявили становище по твърденията на ответника, както и не са ангажирали доказателства във връзка с твърденията си за смъртта на адвокат Любомил С., както и че са негови наследници. Неоснователни са доводите, че 4 посочените обстоятелства се установяват от приети по делото гласни доказателства, каквито няма данни да са поискани и допускани от първоинстанционния съд, а сред писмените доказателства няма такива, които да установяват настъпване на наследствено правоприемство.

Правилни са и изводите на първоинстанционния съд във връзка с тълкуване на разпоредбата на чл. 39 от Закона за адвокатурата. Откриката при ответника специална сметка е подчинена на особените правила на закона, като тя има специална цел да обслужва дейността на адвоката и по нея постъпват средства, които принадлежат на клиентите му и имат определената в чл. 39, ал.

3 от закона цел. Действително, по тази сметка могат да постъпят и суми, които представляват възнаграждения на адвоката, доколкото видно от представеното извлечение, такива преводи са правени от Националното бюро за правна помощ, но от събраните по делото доказателства не се установява, че наличната сума от 5879,34 лева към 12.10.2017 г. да е била формирана от адвокатски възнаграждения, получени от адв. Л.К. С.. Такива твърдения не са въведени нито с исковата молба, нито във въззивното производство, като ако са били въведени, то в тежест на ищците е било да ангажират доказателства, че сумите, постъпили по тази сметка са били лични на адвоката.

Предвид на изложеното и поради съвпадане на фактическите и правни изводи с тези на първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено изцяло.

По разноските

Съгласно чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 557/10.01.2024 г. по гр.д. № 59512/2022 г. по описа на СРС, 39 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК К. С. Ш., ЕГН-********** и Ц. Х. Х. – Ш., ЕГН-********** да заплатят на „Юробанк България“ АД, ЕИК – 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

5

„Околовръстен път“ № 260 сумата от 100 лева, предствляваща юрисконсултско възнаграждение във въззивното производсво.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6