Решение № 321 от 14.02.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, 14.02.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,

Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на осемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

При секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 7439 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл.

415 от ГПК вр. чл. 538 ТЗ и чл. 485, ал. 1 ТЗ.

Ищецът „И А.Б.Л.“ ЕАД с предишно фирмено наименование „И Е.Д.Л.“ ЕАД, твърди в исковата си молба, че на 12.10.2005 г. дружеството „М.Ф.П.“ ЕООД (заличен търговец към момента) издали в полза на ищеца запис на заповед, по силата на който безусловно и неотменимо обещало при поискване от страна на кредитора или на негова заповед да заплати без протест сумата 342 291.59 евро. На същата дата ответникът „Б.Т.Е.Л.“ ЕООД (тогава „Б.Р.И.М.“ ЕООД) и Х.Г.П. авалирали записа на заповед при условията, при които е издаден. Записът на заповед бил на предявяване, което следвало да се извърши не по-късно от 20.12.2010 г. записът на заповед бил предявен за плащане на издателя на 10.02.2010 г. с нотариална покана, по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК.

Ищецът твърди, че записът на заповед станал изискуем и спрямо авалистите „Б.Т.Е.Л.“ ЕООД и Х.Г.П., тъй като настъпването на изискуемостта спрямо издателя водела до настъпване на изискуемост и спрямо авалистите. Въпреки това ищецът изпратил нотариални покани и до авалистите, като ответното дружество я получило на 08.02.2010 г. Х.П. не бил открит на адреса.

Ищецът поддържа още, че издаденият запис на заповед е редовен от външна страна, съдържа всички законоустановени реквизити и по него се дължи плащане. На 11.02.2011 г. ищецът депозирал заявление по чл.417 ГПК и срещу издателя и авалистите солидарно по ч.гр.д. № 5863/2011 г. на СРС, 60 състав била издадена заповед за изпълнение за сумата 32 015 евро, представляваща част от вземането по записа на заповед от 12.10.2005 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното плащане, както и сумата 1 252.32 лева – държавна такса и 1 291.40 лева – адвокатски хонорар. На 12.09.2016 г. ищецът бил уведомен от СРС, че е постъпило възражение от авалистите, както и че следва в едномесечен срок да предяви иск за вземането. Предвид изложеното ищецът моли съда да признае за установено, че „Б.Т.Е.Л.“ ЕООД и Х.Г.П. дължат солидарно на „И А.Б.Л.“ ЕАД сумата 32 015 евро, представляваща част от вземането по записа на заповед от 12.10.2005 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното плащане, както и да се произнесе по направените разноски в двете производства.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от „Б.Т.Е.Л.“ ЕООД.

Ответникът

Х.П. е депозирал отговор на исковата молба чрез назначения му особен представител.

В него се твърди, че записът на заповед не отговаря на идискванията на чл. 535 ТЗ, тъй като липсвал определен падеж на вземането.Посочени били едновременно падеж на предявяване и при поискване, а същевременно било посочено не по-късно от 20.10.2010 г., което давало неопределеност на същия. Оспорен е подписа на Х.П. върху записа на заповед като авалист. Направено е бланкетно възражение, че е налице каузална връзка, по повод на която е издаден записа на заповед и Х.П. не дължал по нея. Оспорва се, че на Х.П. е бил предявяван записа на заповед с нотариална покана.

Ответникът твърди още, че при наличие на менителнично правоотношение между две лица, то не може да обезпечава вземане по каузално правотношение между други две лица, поради което задължението на авалиста се явява без правно основание.

Прави възражение за погасяване по давност на претенцията по записа на заповед.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която оспорва основателността на възраженията на ответника Х.П..

Особеният представител на Х.П. е депозирала допълнителен отговор на исковата молба, в който поддържа възраженията си и навежда нови. Оспорва записът на заповед да е подписан от представляващия издателя и един от авалистите П. Г. П., което възражение съдът не е приел за разглеждане поради преклудирането му – направено е извън срока за отговор на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От представените от ищеца с исковата молба преписи от документи по гр.д. № 5863/2011 г., по описа на СРС, 60 състав, както и от същото дело, приобщено в цялост към доказателствата по настоящото дело се установява, че е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по заявление на „И Е.Д.Л.“ ЕАД със сегашно фирмено наименование „И А.Б.Л.“ ЕАД, депозирано на 11.02.2011 г. С тази заповед за незабавно изпълнение на парично задължение длъжниците „М.Ф.П.“ ЕООД, „Б.Т. Е.Л.“ ЕООД и Х.Г.П. са осъдени да заплатят солидарно на заявителя сумата от 32 015 евро по запис на заповед от 12.10.2005 г., ведно със законната лихва от 11.02.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата 2543.72 лева - разноски по делото. По отношение на датата на заявлението е постановено разпореждане за поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като първоначално е била посочена като 11.12.2011 г.

От представения в заповедното производство оригинал на запис на заповед се установява, че на 12.11.2005 г. „М.Ф.П.“ ЕООД, представлявано от П. Г. П., неотменимо и безусловно се е задължил, съгласно този запис на заповед, при поискване да плати на „И Е.Д.Л.“ ЕАД със сегашно фирмено наименование „И А.Б.Л.“ ЕАД или на негова заповед сумата 342 291.59 евро. Записът на заповед е издаден на предявяване, като е посочено, че същият следва да бъде предявен не по-късно от 20.12.2010 г. Същият е издаден в гр. София и е платим в гр. София, район Средец, бул. *********. Върху записа на заповед е положил подпис като авалист „Б.Р.Е.М.“ ЕООД (сега „Б.Т.Е.Л.“ ЕООД), чрез П. Г. П. – пълномощник, както и Х.Г.П.. Подписите на издателя и авалистите са нотариално заверени с рег. № 4281/12.10.2005 г. на нотариус Д.Д..

Представена е нотариална покана от „И Е.Д.Л.“ ЕАД до „М.Ф.П.“ ООД от 05.02.2010 г. за предявяване на записа на заповед от 12.10.2005 г., както и разписка, съставена от връчител на нотариус В.Г., в която е посочено, че фирмата е напуснала адреса по сведение на сем. Д..

Представена е нотариална покана от „И Е.Д.Л.“ ЕАД до „Б.Т.Е.Л.“ ЕООД от 05.02.2010 г. за предявяване на записа на заповед от 12.10.2005 г., върху която е положено и удостоверително изявление на нотариус В.Г. от 11.02.2010 г., че поканата е връчена на Н.М.Л.- служител на дружеството, на 09.02.2010 г.

Представена е и трета нотариална покана от „И Е.Д.Л.“ ЕАД до Х.Г.П. от 05.02.2010 г. за предявяване на записа на заповед от 12.10.2005 г., както и разписка, съставена от връчител на нотариус В.Г. на 06.02.2010 г., в която е посочено, че на посочения адрес няма такова лице, а там се намира рекламна агенция по сведение от охранителя Ц..

На

29.11.2011 г. двамата авалисти са депозирали възражения по чл. 414 ГПК.

Представено е уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, залепено на адреса на Х.Г.П. на 15.11.2011 г. по изп.д. № 20118440403413 на ЧСИ С.С..

Видно от Покана за доброволно изпълнение по по изп.д. № 20118440403413 на ЧСИ С.С., същата е връчена на „Б.Т.Е.Л.“ ЕООД на 15.11.2011 г.

На

05.07.2016 г. районният съдия е издал разпореждане по чл. 415 ГПК до заявителя, което му е връчено на 12.09.2016 г. На 12.10.2016 г. е депозирана исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело.

По делото е изслушано заключение по СГЕ, изготвено от вещото лице С.Б., неоспорено от страните. Вещото лице е изследвало подписа, положен върху записа на заповед от 12.10.2005 г., положен от името на Х.П. и е дал заключение, че същият е положен от Х.П.. Предвид посоченото заключение съдът приема направеното от процесуалния представител на ответника Х.П. оспорване автентичността на същия подпис, за неуспешно, а авалът върху записа на заповед от 12.10.2005 г. от името на Х.П. – за истински.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:

Предявеният установителен иск е допустим, като такъв, предявен в срока и при условията на чл. 422 вр. 415 ГПК.

Предмет на доказване в настоящото производство е парично вземане на ищеца „И А.Б.Л.” ЕАД, произтичащо от запис на заповед от 12.10.2005 г., издаден от „М.Ф.П.“ ЕООД и авалиран от ответниците „Б.Т.Е.Л.” ЕООД и Х.Г.П., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 9 ГПК по гр.д. № 5863/2011 г. на СРС, 60 състав. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение, същата да влезе в сила и издаденият в производството по чл. 417 ГПК изпълнителен лист да запази действието си на изпълнителен титул – арг. 416 ГПК и чл. 42, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението по чл. 417 ГПК. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай вземането, предмет на исковото производство напълно съвпада с вземането, за което е издадена посочената по-горе заповед за незабавно изпълнение. Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което е допустим.

По основателността на исковете, настоящият състав намира следното:

Съобразно указанията, дадени в Тълкувателно решение

№ 4/18.06.2014 г. п от.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.

Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство за вземането.

Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника (включително при неконкретизирано твърдение за наличие на каузално правоотношение, обезпечено със записа на заповед), ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника –издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.

Само с въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед срещу издателя.

Предвид обстоятелството, че в настоящото производство ответникът Х.П. е направил неконкретизирано възражение за наличие на каузално правоотношение, следва да се приеме, че ищецът не е длъжен да сочи, нито да доказва вземания по такова каузално правоотношение. Предмет на настоящото дело е само вземането, произтичащо от запис на заповед, издаден на 12.10.2005 г.

По предявения иск в тежест на поемателя по записа на заповед е да установи валидното пораждане на менителничното задължение и настъпване на изискуемостта на задължението, както и размера на задължението, а в тежест на ответниците е доказването на правоизключващите или правопогасяващите им възражения. Такива са въведени своевременно само от ответника Х.П., поради което и само такива следва да бъдат разглеждани.