Определение № 372 от 05.09.2022, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 372 гр. Велико Търново, 02.09.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.

ГРИГОРОВ като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20224000500309 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 83, ал. 2 във връзка с чл. 278 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от А. Г. Г., ЕГН **********, от гр. София, ж. к. „Орландовци“, ****** против Определение № 430/05.07.2022 год., постановено по в. гр. д. № 400/2021 год. по описа на Окръжен съд – Ловеч, с което е оставено без уважение искането на А. Г. Г., чрез адв. Т. Т., за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. по частна жалба № 3798/06.10.2021 г., подадена от А.Г., чрез адв. Т. Т. срещу Разпореждане № 151/27.09.2021 г., като неоснователно.

В частната жалба се прави оплакване, че обжалваното определение е немотивирано, неправилно и незаконосъобразно.

Претендира се да се отмени Определение № 430/05.07.2022 год., постановено по в. гр. д. № 400/2021 год. по описа на Окръжен съд – Ловеч и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по в. гр. д. № 400/2021 год. по описа на Окръжен съд – Ловеч е 1 образувано въз основа на жалба от А. Г. Г. от гр. София против действията на ЧСИ В. П., рег. № 879 при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Ловеч – Постановление за възлагане от 29.04.2021 г. по изп. дело № 82/2020 г. по описа на ЧСИ В. П..

По повод депозирана от жалбоподателя частна жалба, Вх. № 3798/06.10.2021 г. срещу Разпореждане № 151/27.09.2021 г., постановено в. гр. д. № 400/2021 год. по описа на Окръжен съд – Ловеч, същият е направил искане за освобождаване от д.т., на основание чл.

83, ал. 2 от ГПК за тази жалба. Към молбата е приложена декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК за материалното и гражданско състояние на А. Г. Г..

С обжалваното Определение № 430/05.07.2022 год., постановено по в. гр. д. № 400/2021 год. по описа на Окръжен съд – Ловеч е оставено без уважение искането на А. Г.

Г., чрез адв. Т. Т., за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. по частна жалба № 3798/06.10.2021 г., подадена от А.Г., чрез адв. Т. Т. срещу Разпореждане № 151/27.09.2021 г., като неоснователно.

Съдът е мотивирал отказа си като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 от ГПК предвид признатия семеен доход в размер на 4 000 лв. за семейството на жалбоподателя и малкия размер на дължимата държавна такса – 15 лв.

Обжалваното определение е валидно и допустимо.

Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, т.е. не разполагат с необходимия финансов ресурс в наличност, както и с възможност за набавяне на такъв от притежавано имущество и получавани доходи. По молбата за освобождаване съдът взема предвид доказателствата за: доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.

В представената декларация за материално и гражданско състояние А. Г. Г. е отразил: постоянният му адрес е гр. София, ж. к. „Орландовци“, ******; живее на семейни начала; отлично здравословно състояние; притежава недвижими имоти – нива в общ. Троян, не притежава моторни превозни средства, влогове, наеми, рента и аренда от земеделски земи или други имоти; не е получавал дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в други търговски дружества; няма фирма като ЕТ, не получава пенсия; получава доходи от заплата в размер на 2 000 лв.; относно доходите на съжителката си е декларирал – заплата от 2 000 лв. Декларирал е, че има и едно непълнолетно дете.

Дължимата държавна такса за частна жалба с Вх. № 3798/06.10.2021 г. е в размер на 15 (петнадесет) лева.

От изложеното е видно, че А. Г. Г. получава трудово възнаграждение в размер на 2 000 лв. Освен това притежава и нива в Община Троян.

А. Г. Г. е декларирал доходите на съжителката си, които същото са в размер на 2 000 лв. – от трудово възнаграждение.

С оглед на обстоятелството, че А. Г. Г. получава трудово възнаграждение в размер на 2

2 000 лв. Възнаграждение в същия размер (2 000 лв.) получава и съжителката му, размера на дължимата такса – петнадесет лева, настоящият състав намира, че не се установява по несъмнен начин наличието на основание за ползване на предвидената в чл. 83, ал. 2 от ГПК привилегия в полза на физическите лица-страни в гражданския процес, които с оглед на своето здравословно, семейно или материално състояние не разполагат с нужните парични средства, за да заплатят изцяло или отчасти дължимите за водене на делото такси и разноски. Данните за здравословното състояние на А. Г. Г. не обосновават невъзможност да заплати държавна такса в размер на 15 лева. Той е в работоспособна възраст и е декларирал, че е в отлично здравословно състояние. Преценката за съществуването на законово основание за ползване на регламентираното от законодателя преимущество е в правомощията на съда, който се произнася по искането на страната за освобождаване от такси и разноски по съответното дело.

Въз основа на изложеното, настоящият състав счита, че не се установява по категоричен начин наличието на предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване на А. Г. Г. от внасяне на държавна такса за частна жалба с Вх. № 3798/06.10.2021 г.

Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния съд, поради което обжалваното е правилно и следва да се потвърди.

По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 430/05.07.2022 год., постановено по в. гр. д. № 400/2021 год. по описа на Окръжен съд – Ловеч, с което е оставено без уважение искането на А. Г. Г., чрез адв. Т. Т., за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. по частна жалба № 3798/06.10.2021 г., подадена от А.Г., чрез адв. Т. Т. срещу Разпореждане № 151/27.09.2021 г., като неоснователно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението, че е изготвено, ведно с мотивите, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3