Решение № 2 от 06.01.2022, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Девня, 06.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА при участието на секретаря И. В. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20203120100819 по описа за 2020 година

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване, искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК от „***”С.А., чрез „***”С.А., клон България, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д. Д., чрез процесуален представител – ю. к. Н. М. срещу П. С. К., ЕГН: **********, с адрес: *** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 11 420, 56 лева - главница по договор за потребителски кредит; 6 302, 12 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.06.2019 г. до 05.05.2026 г.; 1 022, 41 лева – мораторна лихва за периода от 05.07.2019 г. до 08.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението до окончателно плащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 515/2020 г. по описа на РС - Девня.

Твърди се в исковата молба, че по силата на сключен Договор за потребителски заем №PLUS-15920863, сключен на 27.04.2018 г. е предоставил кредит в размер на 12 000 лева на ответника П. С. К., които следвало да бъдат върнати на 96 месечни вноски от по 252, 77 лева. Заявява, че сумата, предмет на договора е била предоставена и усвоена от ответника, 1 който на 05.06.2019 г. е преустановил плащането на вноските по кредита, като до тази дата са били погасени 12 месечни вноски. Твърди също, че съгласно чл. 5 от Договора, вземането е станало изискуемо на 05.07.2019 г., поради забава в плащането на две погасителни вноски, при което е изпратил покана за доброволно изпълнение на ответника за дължимите суми, които не са били заплатени от него. Излага се в молбата, че за събирането на посочените суми ищеца е предприел действия по съдебно събиране на вземането си, като въз основа на негово заявление, по ч. гр. дело 515/2020 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Сочи се, че заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и последният не бил намерен на постоянния и настоящия си адрес, включително след залепване на уведомлението. В изпълнение на указанията на Районен съд - Девня и в законоустановения срок била предявена и исковата молба, инициирала настоящото производство. Предвид изложеното, се моли да се приеме за установено, че са налице вземания в полза на ищеца срещу ответника за гореописаните суми, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното им изплащане. Претендират се разноски в исковото и в заповедното производство. В условия на евентуалност - в случай, че предявените искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, ищецът предявява осъдителни искове за горните суми.

В срока по чл. 131 от ГПК назначения особен представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва твърденията на ищеца за сключен договор за заем и усвояване на кредита, като твърди, че ответникът не е подписвал договора за заем. Оспорват се представените от ищеца писмени документи. Излага се, че приложения към исковата молба договор за заем не е в изискуемата от закона форма, съдържащите се в него клаузи не са формулирани на ясен и разбираем за потребителя език, използваният шрифт е с размер – по - малък от законово определения размер, договорът няма изискуемото съгласно чл. 11 ал. 1 от ЗПК съдържание, липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 15, 96%, като съобразно разпоредите на ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, 2 други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Особения представител на ответника прави възражение, че уговорената лихва и ГПР са нищожни, поради противоричието им с добрите нрави. Твърди, че кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22 вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.

Оспорва дължимостта на претендираните главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва по основание и по размер с твърдението, че са прекомерни и неправилно изчислени. Счита, че вземането за „Такса ангажимент“, като нищожно, не се дължи от ответника. Твърди също, че липсва редовно връчено на ответника уведомяване за настъпването на предсрочна изискуемост на вземането по Договора. Прави възражение за изтекла погасителна давност на цялото процесно задължението и на претендираните лихви, позовавайки се на чл. 111 б. „Б“ и б. „В“ от ЗЗД. На тези основания моли предявения иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от ищцовата страна разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание за ищеца не се явява представител, като с постъпила писмена молба се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Моли се за уважаване изцяло на предявените искове, като се излагат доводи за основателността на исковата претенция.

В съдебно заседание за ответника се явява особения представител – адв. И. И., като се поддържа становището, изразено в писмения отговор за неоснователност на исковата претенция.

Доказателствата по делото са писмени, приети по делото са неоспорени от страните експертни заключения на три експертизи – съдебно – техническа експертиза /СТЕ/, съдебно – графологична експертиза /СГрЕ/ и съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/.

Съдът, съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. дело № 515/2020 г. по описа на Районен съд – Девня е видно, че по същото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 301/27.07.2020 г., с която е разпоредено длъжникът П. С. К., 3

ЕГН: ********** да заплати на кредитора „***”С.А., чрез „***”С.А., клон България, ЕИК: *** претендираните с исковата молба суми. Срещу Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, а настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок, поради което е допустим.

От представения Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 15920863 се установява, че ответникът П. С. К. е сключил с „***“ договор, по силата на който му е предоставен паричен кредит в размер на 12 000 лева, а той се е задължил да го върне до 05.03.2026 г., ведно с договорна лихва на 96 месечни вноски в размер на 252, 77 лева всяка, съгласно приложения погасителен план – неразделна част от Договора.

Уговореният лихвен процент е 13, 80 %, а ГПР е 15, 95 %. Вписана е и застрахователна премия в размер на 4 320 лева, като в общите условия на Договора е уговорено същата да се разсрочи на равен брой вноски и да е част от всяка месечна погасителна вноска. Предвидена е и такса ангажимент в размер на 420 лева. В последния абзац от условията към договора е вписано, че с подписа си върху договора кредитополучателят удостоверява, че е получил сумата по кредита по посочената в чл. 1 банкова сметка.

По делото, в рамките на открито производство по чл. 193 от ГПК за оспорване автентичността на процесния Договор за кредит, е допусната СГрЕ, от заключението по която се установява, че подписите, положени за "клиент" в процесния договор за паричен кредит са изпълнени от ответника П. С. К., ЕГН: **********.

Представена е „последна покана“, адресирана до ответника, в която е посочено, че кредита се обявява за предсрочно изискуем и са посочени дължимите суми, както и известие за доставяне получено от лице на име Р. Б.

А.

От заключението на допуснатата съдебно счетоводна експертиза, неоспорено от страните и кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че на дата 30.04.2018 г. е усвоена договорената сума от кредитополучателя – ответник чрез банков превод в размер на 11 580 лева /с приспадната сума от 420 лева – такса ангажимент/ по посочена от кредитополучателя банкова сметка. По този договор към датата на подаване 4 на заявлението – 24.07.2020 г. и към датата на изготвяне на експертизата са извършени плащания в размер, подробно описан в таблица 2 на заключението, които в обобщен вид са: 12 вноски в общ размер 3 033, 24 лева. Съгласно заключението на експертизата задължението на кредитополучателя по кредит PLUS – 15920863/27.04.2018 г. към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, съгласно клаузите на същия е както следва: 11 420, 56 лева главница и застраховка, 6 302, 12 лева възнаградителна /договорна/ лихва за периода от 05.06.2019 г. до 05.05.2026 г., 1 195, 59 лева мораторна /законна/ лихва за забава за периода от 05.07.2019 г. до 24.07.2020 г. върху главницата и 28, 95 лева мораторна лихва върху застраховката за периода от 05.07.2019 г. до 24.07.2020 г. Вещото лице изчислява и дължимата сума по кредита, ако в нея не бъде включена „такса ангажимент“, както следва: 10 902, 18 лева – непогасена главница и застраховка, 6 060, 18 лева възнаградителна лихва за периода от 05.06.2019 г. до 05.05.2026 г., 1 140, 01 лева мораторна лихва за забава за периода от 05.07.2019 г. до 24.07.2020 г. върху главницата и 28, 95 лева мораторна лихва върху застраховката за периода от 05.07.2019 г. до 24.07.2020 г.

Допусната по искане на особения представител на ответника и приета по делото е и СТЕ, която дава заключение, че размерът на шрифта на процесния Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 15920863 е 11 пункта. В с.з. вещото лице уточнява, че под понятието „пункт“ има предвид „шрифт“, както и че при експертното изследване на представените към исковата молба документи не е установил същите да са изготвени на шрифт по – малък или равен на 12.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените главни искове са с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Предявени са след провеждане на производство по чл. 410 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл. 415 ал. 1 от ГПК и са процесуално допустими.

Установява се от заключението на съдебно -почерковата експертиза, че процесният договор за кредит е подписан от ответника, поради което възражението на особения представител на ответника, че договорът не е 5 подписан от него се приема за неоснователно и недоказано.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че се установява възникване на валидна облигационна връзка по договор за потребителски крдит между страните по спора. Съществуващите между страните отношения се основават на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

Прави се възражение от особения представител на ответника за недействителност на сключения между страните Договор за кредит по смисъла на чл. 22 от ЗПК, което се приема от съда като основателно, поради следните съображения:

Установява се, че по – голяма част от императивно определеното съдържание на договора е изпълнено, но не всички реквизити по чл. 11 ал.1 от ЗПК са налице. Така например в процесния договор кредиторът е посочил лихвения процент по заема и годишния лихвен процент като абсолютни стойности, без да е разписана методиката, по която се формират те.

Компонентите, които се включват в ГПР следва да се посочат по ясен и разбираем за потребителя начин, тъй като въпросът за разходите, които длъжникът ще стори са пряко свързани с кредитното правоотношение. Дори и да се приеме, че за потребителят е достатъчно ясно какъв е процентът на оскъпяване на кредита му, това не освобождава кредиторът от задължението да информира своя съконтрахент за условията за заплащане на месечната погасителна вноска и какво се включва в нея.