Решение № 5430 от 13.08.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5430 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. И.ова Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20251100502146 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК .

С решение № 16264/29.08.2024 г., постановено по гр. д. № 66127/2021 г., по описа на СРС, 87 състав, на основание чл. 348 ГПК са изнесени на публична продан притежаваните от И. А. А., К. А. Г. и В. В. В. недвижими имоти, както следва: урегулиран парцел с площ от 1000 кв. м., находящ се в с.

Бистрица, район „Панчарево“, Столична община, ул. „41“, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти с идентификатори: ***, ***,

***, *** и ***; заедно с построената в парцела двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 47 кв. м. и разгърната застроена площ от 94 кв. м. с идентификатор ***; както и построената в парцела селскостопанска жилищна сграда с площ от 12 кв. м. с идентификатор ***, при следните дялове за съсобствениците: 3/8 ид. ч. за И. А., 3/8 ид.ч. за К. Г. и 2/8 ид. ч. за В.

В.. С решението съделителите са осъдени да заплатят по сметка на СРС разноски за държавна такса за разглеждане на исковете както следва: от по 6078 лв. за И. А. и К. Г. и от 4052 лв. за В. В..

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от В. В., в която се поддържа, че същото е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът изнесъл имотите на публична продан без да обсъди всички събрани по делото доказателства и да изиска становище от главния архитект на СО, район 1

„Панчарево“, както и да изложи мотиви защо счита имотите за неподеляеми.

Въпреки посоченото в приетата по делото експертиза, делбените имоти не били различни по предназначение и имало възможност всеки съделител да получи реална част от тях. В експертизата били обособени само два равни дяла от поземления имот, без вещото лице да даде становище за поделяемостта и на построената в имота жилищна сграда и възможността да бъдат обособени самостоятелни обекти в нея за съделителите. Твърди, че заключението не било обосновано, тъй като пазарната стойност на незастроената част от терена била по-висока от другата част от терена, върху който е построена сградата. По отношение на самата сграда в заключението било посочено, че за нея не можело да се изведе пазарна стойност, тъй като същата нямала аналог в района. Този извод бил абсурден и правел заключението необосновано, който порок се отразявал и на обжалваното решение. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да извърши делбата чрез разпределяне на имотите между съсобствениците по чл. 353 ГПК, като част от съделителите И. А. и К. А. поемат общ дял без тяхното съгласие.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от съделителите И. А. и К. Г., с който се оспорва основателността на жалбата. Въззиваемите твърдят, че в първоинстанционното производство въззивникът имал възможност, но не е възразил в срок срещу приемане на заключението на експертизата и не е направил други доказателствени искания, а едва в писмените бележки поискал от съда да възобнови съдебното дирене. В жалбата били изложени произволни и немотивирани доводи и не ставало ясно кои са другите релевантни обстоятелства и за кои точно обстоятелства съдът е следвало да поиска становище от районния главен архитект на местността. Въззиваемите не били съсобственици по общо наследяване и съгласно трайно установената практика на ВКС било недопустимо да не се търси тяхно съгласие за поемане на общ дял. Този въпрос дори не е бил повдиган от въззивника в хода на делото пред СРС, и съдът не е имал възможност да вземе отношение по него. Молят съда да отхвърли въззивната жалба и да им присъди разноските.

С определение от 10.10.2025 г. въззивният съд е оставил без уважение доказателственото искане на въззивника за допускане на повторна СТЕ, тъй като пред първата инстанция същият не е оспорил приетата техническа експертиза и не е направил искане за допускане на повторна такава.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната 2 му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът намира постановеното решение за валидно, както и за допустимо.

Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.

Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Въззивникът релевира доводи за неправилно определяне на способа за извършване на делбата по отношение на допуснатите до делба недвижими имоти, тъй като същите били реално поделяеми, а районният съд не съобразил направените от него възражения в тази насока. Поддържа, че делбата следвало да се извърши не чрез публична продан с последица ликвидиране изцяло на съсобствеността, а чрез разпределение при съответното уравнение, при което въззивникът да получи като реален дял част от поземления имот с построената в него второстепенна постройка, а въззиваемите да получат в съсобственост реален дял от другата част от поземления имот с построената в него жилищна сграда.

Производството пред райония съд е за съдебна делба във фазата по извършването й, като с влязло в сила решение от 20.06.2023 г. на СРС, 87 състав, на основание чл. 344, ал. 1 ГПК е била допусната съдебна делба между И. А. А., К. А. Г. и В. В. В. на следните недвижими имоти: урегулиран парцел с площ от 1000 кв. м., находящ се в с. Бистрица, район „Панчарево“, Столична община, ул. „41“, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти с идентификатори:

***, ***, ***, *** и

***; заедно с построената в парцела двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 47 кв. м. и разгърната застроена площ от 94 кв. м. с идентификатор ***; както и построената в парцела селскостопанска жилищна сграда с площ от 12 кв. м. с идентификатор ***, при следните дялове за съсобствениците: 3/8 ид. ч. за И. А., 3/8 ид.ч. за К. Г. и 2/8 ид. ч. за В. В..

В първото съдебно заседание след допускане на делбата съделителите са поискали процесните имоти да бъдат изнесени на публична продан, тъй като са реално неподеляеми, без да са заявили претенции по сметки. С обжалваното решение съдът е приел, че основният способ в делбеното производство за ликвидиране на съсобствеността по отношение на неподеляем имот е чрез изнасянето му на публична продан съгласно чл. 348 ГПК, като по изключение съсобствеността може да се ликвидира чрез поставяне на имота в дял на някой от съделителите, съгласно чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК. В случая такива претенции нямало, заключението на приетата СТЕ безспорно установявало, че 3 имотите са неподеляеми на три дяла за всеки един от съсобствениците, поради което делбата следвало да бъде извършена чрез изнасянето им на публична продан, посредством който способ всеки съделител ще получи парична равностойност на дела си.

Съсобствеността в делбеното производство може да бъде прекратена по един от следните начини: чрез теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан. Основен критерий при избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на тези съделители. Затова от съществено значение е обстоятелството дали е възможно обособяването на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите относно начина на нейното извършване, както и обстоятелството дали са предявени претенции за възлагане на имота, когато същият е жилище.

Водещ принцип в делбата е всеки съделител да получи реален дял, доколкото това е възможно – чл. 69, ал. 2 ЗН. При липса на искане или невъзможност имотите да бъдат възложени по чл. 349 ГПК, хипотезите, при които всеки съсобственик може да получи дял в натура, се свеждат до теглене на жребий или разпределяне по чл. 353 ГПК.

Способът по чл. 353 ГПК е приложим при невъзможност за теглене на жребий (когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни) или голямо неудобство (например, когато всеки от съделителите е направил в отделен дял значителни подобрения).

В случая делбата не може да бъде извършена чрез теглене на жребий, доколкото квотите на тримата съделители, определени с решението по допускане на делбата, не са равни. Съгласно утвърдената съдебна практика тегленето на жребий е невъзможно, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни, какъвто е и настоящият случай. В производството пред районния съд не са налице претенции на съделителите за възлагане по чл. 349, ал. 1 или ал. 2 ГПК, заявени в срока по ал. 4 на същата разпоредба, поради което посоченият способ в случая също се явява неприложим. Така, освен публичната продан, единственият друг възможен начин за извършване на делбата остава разпределението по чл. 353 ГПК, чрез посочения от въззивника начин - част от съсобствениците да поемат общ дял без тяхното съгласие.

По този въпрос въззивният съд съобрази следното.

С влязло в сила на 03.08.2023 г. решение от 20.06.2023 г., по гр. д. № 66127/2021 г., постановено във фазата по допускане на делбата, съдът, при определяне на квотите на страните, е установил, че по силата на договор за продажба на наследство от 05.08.2008 г. Н.Х.В. е продала наследството си, 4 оставено от нейния съпруг Н.С.В., равняващо се на ¼ ид. ч. от имотите, на В.

В., поради което същият се легитимирал като собственик на 2/8 ид. ч.

Останалите 6/8 идеални части се разпределяли поравно между другите двама съделители И. А. и К. Г., които са ги придобили по силата на договор за дарение от 17.09.2016 г., сключен с техните родители Г.И. А. и А.А. А.. При това положение съделителите не се явяват съсобственици на имотите на основание общо наследяване, а се легитимират като такива на различни правни основания, в качеството си на приобретатели по посочените сделки, като в съсобствеността участва и трето лице - В. В.. Комбинирана съсобственост е именно тази, възникнала в резултат на повече от един юридически факт - прекратена СИО и наследяване, сделка с част от имота и наследяване и др. (решение №44 от 13.07.2017 г. на ВКС по гр.д. №2894/2016 г., II ГО).

Съгласно трайно установената практика на ВКС (определение №3174/21.06.2024 по гр. д. №3965/2023 на ВКС, ГК, I г.о., определение №348/25.01.2024 по гр. д. №1667/2023 на ВКС, ГК, I г.о., определение № 248 от 11.05.2018 г. по гр. д. № 4435/2017 г. на ВКС, 1 г. о. - решение № 171 от 26.05.2010 г. по гр. д.№ 4171/2008 г. на ВКС, І г. о., решение № 60 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 534/2009 г., 1 г. о., решение № 138 от 14.03.2012 г. по гр. д. № 609/2011 г. на ВКС, 1 г. о., решение № 69 от 06.07.2015 г. по гр. д. № 184/2015 г., 2 г. о., решение № 3 от 03.02.2017 г. по гр. д.№ 2476/2016 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 116 от 11.05.2012 г. по гр. д. № 1032/2011 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 634 от 04.10.2010 г. по гр. д.№ 1378/2009 г. на ВКС, І г. о., решение № 222 от 06.12.2013 г. по гр. д.№ 3790/2013 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 144 от 11. 07. 2014 г. по гр. д. № 7209/2013 г., 1 г. о., решение № 69 от 6. 07. 2015 г. по гр. д. № 184/2015 г., 2 г. о. и др.) при съсобственост, която не е възникнала само от наследяване (т.нар. „комбинирана съсобственост“) е възможно делбата да се извърши по формирани групи съделители, но за това се изисква съгласието на всички от тях, каквото съгласие в случая не е налице.