Акт от 27.07.2022, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 132 гр. Велико

Търново, 27.07.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА

КОСТОВА

ЕВТИМ

БАНЕВ при секретаря С.Ф.и на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Таня Катрева, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10140/ 2022 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от д-р Е.Н. – директор на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ – Велико Търново, срещу Решение № 236 от 09.06.2022 г., постановено по АНД № 20224110200428/ 2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № РД-05-7/ 18.03.2022 г. на директора на РЗИ – Велико Търново и регионалната инспекция е осъдена да заплати на „ЛИА“ ООД - гр. Велико Търново разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв., направени в производството пред ВТРС. С отмененото от районния съд наказателно постановление, на „ЛИА“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ж.к. „Бузлуджа“, ул. „Георги Измирлиев“ № 16, за нарушение във връзка с дейността на дружеството, на Раздел I, т. 5, б. „в“, вр. с т. 1 от Приложение № 3 към т. 7 от Раздел I на Заповед № РД-01-968/ 26.11.2021 г. на министъра на здравеопазването, във връзка с чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/, и на основание чл. 209а, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 209а, ал. 4, предл. първо от ЗЗ, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лева. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на закона - отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Сочи се, че обратно на възприетото от съда, санкционираното деяние е безспорно установено, като освен това в случаи от вида на процесния не могат да намерят приложение разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за нарушение на противоепидемична мярка и за наличие на здравен риск. Касаторът намира за неправилни и изводите на съда, че Заповед № РД-01-968/ 26.11.2021 г. на МЗ има характер на подзаконов нормативен акт, който обаче не е обнародван в Държавен вестник и не е влязъл в сила. Изтъква, че заповедта, с която е въведена нарушената противоепидемична мярка представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, приета е по съответния ред, публикувана е на интернет страницата на МЗ и подлежи на предварително изпълнение. С тези доводи, подробно развити в касационната жалба, от настоящата инстанция се иска да отмени решението на районния съд и да се произнесе по съществото на спора, като потвърди наказателното постановление, издадено от директора на РЗИ – Велико Търново, претендират се направените разноски по делото. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по жалбата адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – „ЛИА“

ООД - гр. Велико Търново, чрез пълномощника си *** Х. от ВТАК, в писмен отговор и в съдебно заседание, заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Навежда аргументи за незаконосъобразност на издаденото НП, вкл. за липсата на установено съставомерно деяние по сочения от АНО текст от Заповед № РД-01-968/ 26.11.2021 г. на МЗ. Счита решението на районният съд за правилно постановено и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура –

В. Търново дава становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното решение. Счита обжалваното съдебно решение за правилно и законосъобразно, основано на събраните доказателства и постановено след анализ на относимите към спора факти, при правилно приложение на материалния закон.

Предлагам същото да бъде оставено в сила.

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена по пощата, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността на обжалвания съдебен акт.

В производството пред него, от фактическа страна районният съд е приел за установено следното: На 20.01.2022 г. с начален час 15:35, от инспектори при РЗИ – Велико Търново е извършена проверка в обект „Супермаркет ЛИА“, стопанисван от „ЛИА“ ООД, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Георги Измирлиев“ № 16, във връзка със спазване на въведените противоепидемични мерки в създалата се епидемична обстановка в Република България, свързана с COVID-19. При проверката е било установено, че в търговската зала на обекта, представляващ закрито обществено място, между стелажи, включително и на касова зона е имало около шестима клиенти. На касата се е обслужвал един клиент с неправилно поставена защитна маска за лице - непокриваща изцяло устата и носа. Един клиент в обекта е бил без маска и впоследствие е бил обслужен на касата. Посочените обстоятелства, заедно с други, касаещи наличието и използването на дезинфектиращи препарати в обекта, са отразени в съставен при проверката протокол за извършена инспекция на обект с обществено предназначение от 20.01.2022 година. При така установеното от участвал в проверката гл. инспектор в РЗИ – Велико Търново, на „ЛИА“ ООД е съставен АУАН № АН-01-6/ 24.01.2022 г., за нарушаване разпоредбите на Раздел I, т. 5, б. „в“, вр. с т. 1 от Приложение № 3 към т. 7 от Раздел I на Заповед № РД-01-968/ 26.11.2021 г. на министъра на здравеопазването, във връзка с чл. 63, ал. 4 от ЗЗ. В акта е посочено, че в супермаркет „ЛИА“ не се извършва контрол относно носенето на защитна маска за лице от хората, намиращи се в обекта вкл. и относно правилното носене на защитна маска за лице, която да покрива изцяло носа и устата - от основата на носа до брадичката, като задължението за това е регламентирано в посочената заповед на министъра на здравеопазването за въвеждане на временни противоепидемични мерки на територията на Република България срещу разпространението на COVID-19. Актът е връчен на дружеството, чрез управителя му, на датата на съставянето му, като в същия не са вписани възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са подадени писмени възражения с твърдения, че не е извършено посоченото в АУАН нарушение, като са налице противоречия между описаните в протокола и в акта обстоятелства, а част от тях не отговарят на обективната действителност. Въз основа на установеното с АУАН, от директора на РЗИ – Велико Търново е издадено Наказателно постановление № РД-05-7/ 18.03.2022 г., с което на „ЛИА“ ООД гр. В. Търново, за извършено нарушение на Раздел I, т.

5, б. „в“, вр. с т. 1 от Приложение № 3 към т. 7 от Раздел I на Заповед № РД-01-968/ 26.11.2021 г. на МЗ, вр. с чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, и на основание чл.

209а, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 209а, ал. 4, предл. първо от ЗЗ, му е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лева. В АУАН и в НП е отразено и че нарушението е извършено по време на извънредна епидемична обстановка в Република България, обявена с решение на Министерския съвет от 14.05.2020 г., и към 20.01.2022 г. на територията на област Велико Търново е отчетена висока 14-дневна заболяемост от COVID -

19, а в лечебните заведения за болнична помощ са били настанени 179 души с доказана коронавирусна инфекция. Наказателното постановление е връчено на адресата му на дата 23.03.2022 г. и е обжалвано пред ВТРС в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Горната фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на писмените доказателства, съдържащи се в преписката по издаването на обжалваното пред него наказателно постановление, и показанията на свидетелите Х.Х.-Г.

/актосъставител/, Ц.Ц.-Е.и К.С., изслушани в хода на съдебното следствие. От показанията на тези свидетели се е установило, че по време на проверката е имало опити на лица без защитни маски да влязат в обекта, но касиерката не ги е допуснала, като е обяснила, че в момента има проверка от РЗИ.

При така изяснените обстоятелства и след извършване на проверка по отношение формалната законосъобразност на АУАН и НП, районният съд е формирал краен извод за основателност на разглежданата от него жалба. Същият е приел, че при издаването на АУАН и НП не са спазени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а по същество – че не е безспорно доказано нарушението, за което е наложена санкцията. Освен това е преценил, че дори да се приеме за доказано, същото би представлявало маловажен случай и АНО е следвало да приложи разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН. На последно място съдът е посочил, че ако се възприеме застъпеното в практиката на ВАС становище, че Заповед № РД-01-968/ 26.11.2021 г. на МЗ представлява общ административен акт, тя не може да определя състави на административни нарушения, вкл. чрез привръзка от чл.

209а, ал. 1 от 33, а ако посочената заповед представлява подзаконов нормативен акт, не са спазени изискванията за нейното обявяване, съответно влизане в сила, което я прави неприложима. С тези мотиви решаващият състав е отменил обжалваното пред него наказателно постановление.

Постановеното от Районен съд – Велико

Търново отменително решение е правилно по своя резултат.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Съдът е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите обстоятелства по делото, както и наведените от страните доводи и възражения, излагайки мотиви, относно тяхната преценка.

Същият е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.

Решението на въззивния съд не е постановено в нарушение на закона, а касационната жалба с оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна.

Настоящият съдебен състав възприема като вярна установената от районния съд фактическа обстановка. Решаващият краен извод на въззивния съд е правилен и се споделя от касационната инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, в приложимата й редакция, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област. В случая, извънредната епидемична обстановка в страната е обявена с Решение № 325 от 2020 г. на Министерски съвет (МС) от 14.05.2020 г., с последващи няколкократни удължавания, последното с Решение № 826 от 25.11.2021 г. на МС, считано от 01.12.2021 г. до 31.03.2022 година. Със Заповед № РД-01-968/ 26.11.2021 г. на МЗ са въведени противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от 01.12.2021 г., като са посочени и лицата, отговорни за реализирането на прилагането и изпълнението им. Въпросните мерки са били приложими към дата 20.01.2022 г., съобразно определения в заповедта времеви период на действието й – до 31.03.2022 година. Посоченото в НП като нарушено разпореждане на министъра на здравеопазването - Раздел I, т. 5, б. „в“ от заповедта гласи следното: