Определение № 368 от 20.11.2024, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 295/2024
- Вид
- Определение № 368
- Подписан
- 20.11.2024
- В сила
- 20.11.2024
- Състав
- МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА, МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ, БОРЯНА СТОЙЧЕВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 19, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 35 · Закон за Българската народна банка
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 324-327 · Кодекс за застраховането
- чл. 324-327 · Кодекс за застраховането
- чл. 324-327 · Кодекс за застраховането
- чл. 324-327 · Кодекс за застраховането
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 368 гр. Търговище, 20.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:
МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20243500500295 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, чрез юрк.Стоянов, против разпореждане № 511/10.09.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 426/2024 г. по описа на Районен съд – Омуртаг, в отхвърлителната му част.
Считайки разпореждането в обжалваната му част за незаконосъобразно поради неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК в противоречие с приложимото законодателство, жалбоподателят моли за неговата отмяна и уважаване на заявлението по чл. 417 ГПК за всички претендирани суми и разноски, и издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за тях.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на извода на заповедния съд, че посоченият в чл. 10 от процесния ДПК размер на ГПР от 57,15% е в нарушение на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 от ГПК, с доводи, че тези изводи на съда са изцяло неправилни и базирани на погрешен прочит на законовите изисквания за съдържание на ДПК и изчисляване на ГПР, тъй като: 1.В съответствие с цитираната от съда разпоредба на чл. 11 ал, 1 т. 10 1
ЗПК в чл. 10 от Договора Банката е посочила ГПР, изразен като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а именно: 57.15 %;
2.Договорът е сключен на 11.10.2023 г., към която дата основния лихвен процент на БНБ е бил 13.64 % (сбор от ОЛП в размер на 10 пункта и надбавка в размер на 3 64%), което съобразено с чл 19, ал.4 от ЗПК означава, че ГПР по този договор не може да надвиши 68.20 %. ( Приложение 1). Отделно от това, в допълнение счита, че съдът е излязъл извън пределите на заповедното производство, както и че подаденото заявление и извлечение от счетоводни книги имат всички необходими реквизити и законово съдържание, за да се направи преценка от страна на длъжника дали дължи претендиралите суми по договора и да подаде или не възражение.
При проверката по чл. 278 от ГПК съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, внесена е държавна такса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество – е неоснователна.
Банката е подала заявление вх. № 2081/16.09.24 г. по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение по документ – извлечение от счетоводните книги от 04.09.24 г. по партидата на физическото лицезаемополучател по ДПК № 7053511225 от 11.10.2023 г., самият ДПК (от 10 стр., всяка подписани от страните), подписаните от М. Х. Заявлениедекларация от 11.10.23 г. за установяване на договорни отношения, Декларация и Информация по чл. 324-327 КЗ за застраховка „Защита за 66+“ за кредитополучателите на ПК, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.
Заявлението е подадено за сумата от 1165.06 лв. главница по Договора за потребителски кредит, 191,19 лв. – договорна лихва за периода 15.01.15.08.2024 г., 215.98 лв. – обезщетение за забава за периода 15.01.-04.09.24 и законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на задължението, претендирани са разноски 31,44 лв.и юрк.възн. от 150 лв.
От представения ДПК и счетоводното извлечение е видно, че:
Договорът е сключен на 11.10.23 г. при заемна сума 1500 лв. (+ 75 лв. застраховка), ГЛП-47,41 %, ГПР 57,15%, за 20 месеца, считано от 11.10.23 г. до 15.08.24 г., падеж- 15-то число на месеца, дата на изискуемост – 15.08.2024 г.; като от общо 10 вноски са изплатени 2 вноски, с оставащо задължение:
2 главница- 1165.06лв., договорна (възнаградителна лихва) -191,19лв., обезщетение за забава върху просрочената главница -215.98 лв. Такси не са начислявани. Договорът не е сключен при Общи условия. Същият е с инкорпорирано съдържание, предвидено в чл. 11 ЗПК, погасителен план.
При така установените факти, въззивният съд намира, че са налице всички изискания на закона относно представените документи по чл. 417 и чл.
418 ГПК (предвид и факта на настъпила изискуемост на 15.08.24г., и датата на подаване на заявлението – 16.09.2024 г.), като при служебната проверка по чл.
411, ал. 2 от ГПК не констатира нарушение на изискванията на ал. 2, т. 2 и 3, предвид вида на договора – за потребителски кредит, в т.ч. е налице спазване разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК (вж. съдържанието на чл. 10 вр. с чл.
15 от Договора) и на чл. 19, ал. 4 от ГПК – посоченият ГПР от 57,15 % е в рамките на предвиденото ограничение - ГПР не може да бъде по-висок от „5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с ПМС, тъй като:
Процесният ДПК е сключен на 11.10.2023 г. Предвид постановено с ПМС № 426/18.12.2014 г. в чл. 1 (и единствен):“определя годишния размер на законната лихва за просрочени задължения в размер на ОЛП на БНБ в сила от 01.01., съответно от 01.07 на текущата година плюс 10 пункта“, както и определения от БНБ, на осн.чл. 35 от ЗБНБ, основен лихвен процент (проста годишна лихва) в размер на 3.64 на сто, то в конкретния случай, предвид параметрите на процесния Договор за потребителски кредит и датата на сключването му, максималкият (5 кратният) размер на ГПР е 68,20 % /5 х (3,64% + 10п.)/, а не 50%, както очевидно е приел заповедния съд (без мотиви в тази насока).
Чрез „Кредитен калкулатор – ГПР“, Calculator.bg,l при посочените данни/параметри по Договора за кредит – 1575 лв. главница (със застраховката), ГЛП 47,41%, 10 вноски, без такси, ГПР по процесния ДПК възлиза на 59,1975%, т.е. същият е под законовия праг по чл. 19, ал. 4 от ЗПК (68,20%).
С оглед горното, разпореждането в обжалваната му част се явява незаконосъобразно, обуславящо отмяната му и уважаване на заявлението за договорна лихва и лихва за забава, както и разноски за разликата от 6,44 лв.
(31.44 лв.– 25.00 лв.), и присъждане на още 20 лв. – юрисконсултско 3 възнаграждение (при определено общо 100 лв. по реда и на осн.чл. 78, ал.8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 26 НЗПП), КАКТО И издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от заповедния съд.
Разноски за настоящата инстанция не са претендирани.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 511/20.09.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 426/2024г. по описа на Районен съд – Омуртаг, в отхвърлителната му част за сумите 191,19 лв. – договорна лихва и 215.98 лв.-лихва за забава, както и в частта за разноските: за разликата над 25 лв. до 31.44 лв. и за адв.възнагр. за разликата над 80 лв. до 100 лв., като вместо него в тази му част ПОСТАНОВЯВА
ДА СЕ ИЗДАДАТ заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: (населено място), представлявано от Ал. Ч. Д. и Николай Георгиев Спасов - изпълнителни директори - заедно, против длъжника М. М.
Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес: (населено място), за следните суми:
-сумата 191.19 лв. (сто деветдесет и един лева и деветнадесет стотинки), представляваща договорна лихва за периода 15.01.2024 г. 15.08.2024 г. по Договор за потребителски кредит № 7053511225 от 11.10.2023 г.;
-сумата 215.98 лв. (двеста и петнадесет лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за забава по ДПК № 7053511225 от 11.10.2023 г. за периода 15.01.2024 г.- 04.09.2024 г.;
-както и за сумата от
6,44 лв. – д.такса и още 20 лв.юриск.възнаграждение, разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 426/2024 г. по описа на РС - Омуртаг.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в частта й за присъждане на сумата от 50 лв. - разноски в заповедното производство пред РСТ за юриск.възнаграждение (разликата над присъдените общо 100 лв. и претендираните 150 лв.), като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението не подлежи на обжалване.
4
След връщане на делото, заповедният съд РС – Търговище да издаде заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за горепосочените суми.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5