Определение № 199 от 20.01.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 199 гр. София , 20.01.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно частно гражданско дело № 20211000500083 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Подадена е частна жалба от Център за развитие на човешките ресурси – чрез адв. Д. З. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт (пълномощното се намира на л.

60 от кориците на първоинстанционното дело), срещу Определение от 05.03.2020 г., постановено по гр. д. № 11391/2016 г. по описа на СГС, ГО, І-16 състав, с което е оставена без уважение подадената молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение № 5832/31.07.2019 г. в частта му за разноските.

Жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като необоснован се явява правният извод на СГС, че делото не разкрива правна и фактическа сложност. Счита, че по делото са извършени множество процесуални действия, които изискват полагане на значителни процесуални усилия от пълномощника на ищеца – проведени са четири открити съдебни заседания, изслушана е съдебна експертиза, разпитани са свидетели, изисквано е от трети неучастващи по делото лица да представят намиращи се при тях документи, събрани са значителен по обем доказателствени средства, които е следвало да бъдат анализирани от правна страна. Въз основа на тези правни съображения счита, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред СГС в размер на сумата от 2054,72 лв. не е прекомерно, поради което неоснователно се явява релевираното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът по частната въззивна жалба не е подал в законоустановения срок писмен отговор.

Частната въззивна жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от активно 1 легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Софийски апелативен съд, като взе предвид наведените с частната въззивна жалба доводи, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Изяснява се, че с влязло в сила на 05.01.2021 г. Решение № 5832/31.07.2019 г., постановено по гр. д. № 11391/2016 г. по описа на СГС, ГО, І-16 състав, изцяло е уважен предявеният от ищеца главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 87, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 17510,40 евро, като е отхвърлен акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законна мораторна лихва в размер на 804,16 евро, изтекла за периода от 01.04.2016 г. до 15.09.2016 г.

Настоящият въззивен състав не споделя правното съждение на първоинстанционния съд, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност. Ответникът е оспорил иска в отговора на исковата, като е поддържал становище, че не е породено потестативното право ищецът с едностранно волеизявление да развали процесния договор поради виновното неизпълнение на поетите от ответника правни задължения. Именно това оспорване е станало причина за събиране на значителни по обем доказателствени средства и провеждането на четири открити съдебни заседания – за изслушване на допуснатата съдебна експертиза, за разпит на свидетели, за събиране на допълнителни писмени доказателствени средства.

Именно този обем от доказателства е следвало да бъдат подробно анализирани от процесуалния представител на ищеца в устните състезания (в писмената защита по чл. 149, ал. 3 ГПК; а предоставянето на правна възможност на страна да обоснове своите окончателни доводи по съществото на правния спор, след като анализира подробно установените от събраните по делото доказателствени средства правнорелевантни факти, е предпоставено именно от фактическата и правна сложност на делото – в този смисъл, като е предоставил тази правна възможност на ищеца в проведеното на 18.03.2019 г. о. с. з., първоинстанционният съд е счел, че делото се отличава с фактическа и правна сложност – арг. чл. 149, ал. 3 ГПК).

От друга страна, уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в размер на сумата от 2054,72 лв. не превишава значително нормативно установените минимални размери на адвокатското възнаграждение – 1604,61 лв., поради което при сключването на процесния мандатен договор (Договора за правна защита и съдействие) на 18.03.2019 г. (достоверната дата на този частен диспозитивен документ съвпада с момента на неговото представяне пред съда в проведеното последно о. с. з. пред СГС) са съобразени извършените до този момент множество процесуални действия от пълномощника на ищеца, вкл. и положените от него значителни усилия за установяване по несъмнен начин (с оглед и на оспорванията на ответника) осъществяването в обективната действителност на всички правопораждащи предявеното материално право юридически 2 факти. Но тъй като акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен изцяло, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 2054,72 лв. трябва да се присъди съразмерно с уважената част от иска, а именно в размер на 1964,50 лв. (2054,72 лв. х 17510,40 евро / 18314,56 евро).

При така изяснените правнорелевантни обстоятелства въззивната инстанция приема, че обжалваното определение е незаконосъобразно в частта, в която е отхвърлено искането за изменение на съдебното решение в частта му за разноските – за присъждане на допълнителна сума до 359,89 лв. (1964,50 лв., дължими за осъщественото процесуално представителство пред първоинстанционния съд – 1604,61 лв., които са присъдени с решението на СГС), поради което в тази част то следва да бъде отменено, а вместо него молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК трябва да се уважи частично, като се присъди на основание чл.

78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца допълнително сумата от 359,89 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в първоинстанционното производство. В останалата обжалвана част – над сумата от 359,89 лв. до претендирания размер от 450 лв., определението на СГС трябва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение от 05.03.2020 г., постановено по гр. д. № 11391/2016 г. по описа на СГС, ГО, І-16 състав, с което е оставена без уважение подадената молба от ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение № 5832/31.07.2019 г. в частта му за разноските– до сумата от 359,89 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 5832/31.07.2019 г., постановено по гр. д. № 11391/2016 г. по описа на СГС, ГО, І-16 състав, в частта му за разноските, като ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СДРУЖЕНИЕ „ЧЕРНОМОРСКИ МЛАДЕЖКИ ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ“, БУЛСТАТ 176186946, със седалище и адрес на управление гр.

Варна, ул. „Полковник Свещаров“ № 7, ет. 5, ап. 16 да заплати на ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ, БУЛСТАТ 130047747, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 15, ет. 4 допълнително сумата от 359,89 лв.

ПОТВЪРЖДАВА Определението в останалата обжалвана част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано при процесуалните предпоставки, уредени в чл. 280, ал. 1 ГПК, пред ВКС с касационна частна жалба в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение от страните.

ПРЕПИС от настоящото Определение да се връчи на страните!

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4