Решение № 87 от 21.02.2022, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Търговище, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йоханна Ив. А. при участието на секретаря Янита Т. Тончева като разгледа докладваното от Йоханна Ив. А. Гражданско дело № 20213530101151 по описа за 2021 година

Производството е по предявен иск с правно основание чл. 200,ал.1 от КТ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД при участието на ЗАД”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” -трето лице помагач на ответника.

Ищцата ЮЛВ. ЕРД. ХЮС. от гр.Разград, действаща чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.Д.Д. -САК, твърди в исковата молба, че между нея и ответното дружество „Шишеджам аутомотив България” ЕАД гр.Търговище съществувал валидно сключен трудов договор № 14390/01.10.2019г., по силата на който ищцата била назначена на длъжност „работник-обработка на стъкло”.Излага, че на 03.06.2020г. си явила на работа за втора смяна, която трае от 08,00ч. до 16,00ч. и на работното си място-„Станция за дообработка-Голф”, която станция представлява поточна линия, от единия край на който се подава стъкло, което се обработва от робот по средата на линията, след което се придвижва по лента към другия й край, в който работели ищцата и неин колега, като работата им е била да поемат стъклото и да го поставят на рафт. Сочи, че на посочената дата машината често се повреждала и спирала, след което пак започвала да се движи.При поемане на едното от стъклата, ищцата усетила остра болка и разбрала, че показалецът на лявата й ръка е захванат между лентата и въртящият се елемент под нея, в близост до напречен метален елемент, като вследствие попадането на пръста й в движещите се елементи на машината, ищцата получила травматична ампутация на дисталната фаланга на втория пръст на лявата ръка.

Излага още, че след инцидента колегите й се погрижили за нея, като пръста й бил превързан, а след това била откарана до спешния център на МБАЛ „Св. Иван Рилски-Разград” АД.

Посочва, че вследствие на получената травма се наложило да ползва дългосрочно болнични за временна неработоспособност от 03.06.2020г., като последното решение на ТЕЛК 1 болничните й били зачетени до 05.04.2021г. Сочи, че работодателят й не е проявил никаква инициатива във връзка с инцидента, поради което ищцата сезирала ТП НОИ и след извършената проверка на случая, осигурителният орган обявил злополуката за трудова с Разпореждане № 5104-25-4 от 05.03.2021г. Твърди, че претърпяната трудова злополука я променила негативно, като все още периодично изпитва болка в ампутирания пръст, чувства се неловко, когато е сред хора, като има усещането, че всички гледат осакатената й ръка и това усещане се проявява особено в случаите, когато се храни на една маса с други хора; имало е и случаи, в които се принуждавала да носи ръкавица, за да прикрие ампутирания си пръст, а емоционално травмиращо за нея е осъзнаването на факта, че това увреждане е за цял живот.Като излага посочените обстоятелства, ищцата приема, че инцидентът от 03.06.2020г. е трудова злополука, при която е получила ампутация на дистална фаланга на втори пръст на лявата ръка с изразени възпалителни промени по типа на Морбус Зудек и тежкостепенни контрактури на I-III пръсти на лявата ръка, като са нарушени основни захвати, при което приема, че полученото увреждане отговаря на средна телесна повреда , при което за нея е налице правен интерес да предяви настоящия иск за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 17000лв.(увеличен до размер от 24 000лв. в съдебно заседание от 27.01.2022г. по реда на чл. 214 от ГПК) , ведно със законната лихва от 03.06.2020г. до изплащане на задължението, претендира разноски. В съдебно заседание претенциите се поддържат от процесуалния представител на ищцата адв.

Д.Д. –САК, който поддържа предявения иск и пледира за уважаването му изцяло, претендира разноски; въвежда възражение по чл. 78,ал.5 за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника, действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.Я.А.-САК, предявените искове се оспорват, като неоснователни. Не се оспорва наличието на трудово правоотношение между страните, но претенциите се оспорват изцяло по довод от проявена от ищцата груба небрежност, нарушавайки нормативно определени правила за работа и пренебрегвайки изискванията за безопасност, въпреки че е била запозната с тях и й е проведен инструктаж, като се твърди, че ищцата сама е отрязала върховете на ръкавиците, с които работи и това е станало причина за получената травма от злополуката, при което приема, че отговорността на работодателя в този случай следва да бъде намалена до степен на пълно изключване. В условията на евентуалност оспорва и дължимостта на обезщетението, претендирано от ищцата, което се счита силно завишено и не отговарящо на критериите за справедливост, като в евентуалност се иска приспадане на сумата от 522,06лв.-изплатени бонуси от работодателя по време на временната неработоспособност на ищцата от присъденото обезщетение; оспорва се и претенцията за законна лихва от датата на увреждането, излагат се подробни съображения; иска се отхвърлянето на иска изцяло, претендират се разноски.В съдебно заседание възраженията се поддържат от процесуалния представител на ответника, който пледира за отхвърлянето на иска, а в условията на евентуалност-за определяне на обезщетение в минимален размер при отчитане на значителен процент съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, като поддържа, че макар да не е установено по делото 2 обстоятелството ,че ищцата е изрязала върховете на пръстите на ръкавиците си, то тя е следвало да знае как да работи с машината след провежданите й инструктажи, а следва да се отчете и фактът, че доминантна е дясната й ръка, а не увредената такава, поради което увреждането няма да повлияе значително на живота й; претендира разноски.

В депозиран писмен отговор от ЗАД”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” гр.София, чрез Благой Анков-гл. юрисконсулт, конституиран като трето лице-помагач на ответника, се изразява становище за неоснователност на иска, обосновано с доводи за груба небрежност на ищцата, довела до увреждането, оспорва се и размерът на претенцията, като завишен, излагат се подробни съображения.В съдебно заседание третото лице-помага не изпраща представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните по делото, че между ищцата и ответника е било налице валидно трудово правоотношение, като видно от трудов договор № 14390/01.10.2019г., ищцата била назначена в ответното дружество на длъжност „работник-обработка на стъкло” с месечно трудово възнаграждение в размер на 738лв., като от Допълнително споразумение към трудовия договор от 01.04.2020г. се установява, че трудовото възнаграждение на ищцата е увеличено на 820лв.месечно.Не е спорно и обстоятелството ,че на процесната дата03.06.2020г. по време на работа, ищцата е получила травматично увреждане - ампутация на дистална фаланга на втори пръст на лявата ръка, травмирани били и съседните два пръста на лявата ръка.Видно от Разпореждане № 5104-25-4 от 05.03.2021г. на ТП НОИ Търговище, на осн. чл. 60,ал.1 от КСО, посочената злополука е приета за трудова злополука по чл.

55,ал.1 от КСО, като няма твърдения или доказателства разпореждането да е обжалвано, при което следва да се приеме, че същото е влязло в законна сила.От представения към посоченото разпореждане Протокол № 5103-25-2/02.03.2021г. на ТП НОИ Търговище се установява, че определената комисия е извършила разследване на процесната злополука, като в т. VIII е посочено, че по писмени обяснения на пострадалата, преди започване на работа тя е изрязала връхчетата на пръстите на ръкавиците, с които работи, които ръкавици са й били големи и стърчали, поради което тя се страхувала да не се хлъзгат стъклата в ръцете й. В т. IX и т.X са посочени допуснатите нарушения , сред които е посочено, че тъй като на работничката са били предоставени ръкавици, които са й били големи, работодателят е нарушил чл.7,т.1 от Наредба № 3 за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, а в представената инструкция за безопасност при работа с работна станция за обработка на предни автомобилни стъкла-станция Голф, е посочено, че се използват лични предпазни средства, но не е определено какъв вид са изискващите се за работа лични предпазни средства и срещу какви опасности защитават работещите, с което е нарушен чл.

166,ал.3,т.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно то оборудване. В т.X от същия е посочено, че лицата, допуснали нарушения са „Шишеджам Аутомотив България” 3

ЕАД гр.Търговище в частност управителите на дружеството и лицето, отговарящо за ЗБУТ в дружеството. С оглед направено доказателствено искане, съдът е изискал писмените обяснения на ищцата, дадени в производството по установяване на трудовата злополука, от които се установява, че същата не е твърдяла да е отрязала връхчетата на пръстите на ръкавиците си, а само, че е търсела нож, за да ги отреже, поради което съдът приема, че не е установено по делото връхчетата на пръстите на ръкавиците на ищцата да са били изрязани преди злополуката. От представената от ответника документация се установява, че при постъпването на работа, на ищцата е проведено обучение, провеждан е и периодичен инструктаж на ищцата , последният от които, на 18.05.2020г.от представения КТД № 303, Приложение № 14/12.07.2019г. се установява, че в чл. 36,ал.2 е уговорено, че работодателят сключва застраховка съгл. Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука” и в съответствие с корпоративните процедури за „най-ефективен” доставчик на услуга. Не е спорно по делото, че работодателят е сключил посочената застраховка с третото лице-помагач на ответника ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП, а това се установява и от представената по делото застрахователна полица № 3607190710Р000431 със срок на валидност от 06.10.2019г. до 05.10.2020г. и застрахователна полица № 3607200710Р000474 със срок на действие от 06.10.2020г. до 05.10.2021г. От представената от ответника декларация за съответствие на използваните в предприятието на работодателя ръкавици се установява, че същите са безшевни памучни ръкавици с ластичен маншет, бял цвят и с размер 8 и 10.Писмени доказателства за твърденията на ответната страна за това, че на работното място на ищцата в деня на злополуката са били налични и ръкавици с размер, по-малък от посочените 8 и 10, по делото не са представени. От заключенията по назначената СТЕ и допълнителна СТЕ, оспорени от ответника, които съдът кредитира като безпристрастни, компетентни и отговарящи на поставените задачи се установява, че ръкавиците, които е носела ищцата по време на злополуката не биха я предпазили от увреждането при попадане на пръстите й между лентата и ролките под нея, независимо дали са били с изрязани връхчета, като в случай, че ръкавиците са били по-големи от нейния размер, това обстоятелство увеличава риска от увреждане поради това, че при по-големи ръкавици, връхчетата им стърчат, което създава риск от захващането им от машината, а от допълнителното заключение се установява, че ръкавиците с размер 8 и 10 са големи за ръката на ищцата, а наличието на ластичен маншет на ръкавиците в областта на китката, обуславя невъзможност на ищцата да изтегли ръката си от ръкавицата, за да предотврати увреждането.В съдебно заседание вещото лице уточнява, че ръкавиците с размер 8 и 10 са с 1см, респ. 1,5см. по-големи от ръката на ищцата.

От приложената по делото медицинска документация се установява, че след злополуката, ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност, за което са й издавани болнични листове и ЕР ТЕЛК Разград за периода от 03.06.2020г. до 05.04.2021г., съгл. ЕР ТЕЛК № 0229 от 056 от 05.04.2021г. От заключението по назначената СМЕ, неоспорено от страните ,което съдът кредитира изцяло като компетентно, безпристрастно и отговарящо на поставените задачи се установява, че на 03.06.2020г. по време на работа, след 4 попадане на лявата ръка между движеща се лента и въртящи се елементи под нея, ищцата е получила травматична ампутация на втори пръст на лявата ръка на ниво дистална фаланга, контрактури (деформация) на I-III пръст на лявата ръка със затруднена хватателна функция.Травматичната ампутация на дисталната фаланга на втори пръст на лявата ръка на ищцата с контрактурите на I-III пръст е довело до трайно затрудняване движението (хватателната функция) на лявата ръка, които контрактури и затруднена хватателна функция на лявата ръка изискват продължителна рехабилитация и физиотерапия, установени при освидетелстването на ищцата в ТЕЛК Разград на 05.11.2021г. с призната причинна връзка между трудовата злополука и получените увреждания.По време на инцидента, след него и занапред, ищцата ще търпи силни болки и страдания.Посочено е още, че доминантната ръка на ищцата е дясната ръка.В съдебно заседание вещото лице уточнява, че ръката на ищцата вече е доста възстановена, но хватателната функция на лявата ръка занапред ще бъде леко увредена, като в рамките на средните телесни повреди, увреждането на ищцата е от средна степен и ищцата ще има затруднения занапред при ежедневни елементарни битови дейности-хранене, боравене с прибори , като това състояние ще е до живот, а вследствие на травматичната ампутация на фалангата, ищцата ще има болки в областта на чукана в продължение на 3-5 години, особено при студено и влажно време.От ЕР ТЕЛК №91572 от 212 от 05.11.2021г. изд. от МБАЛ Разград се установява, че на ищцата е определена временна неработоспособност за три години с 50% трайно намалена работоспособност, което обстоятелство се посочва и от вещото лице, и следва да бъде съобразено от съда като ново обстоятелство, настъпило в хода на процеса.