Решение № 136 от 28.04.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Казанлък, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ В. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно наказателно дело № 20265510200539 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.4 и следващите от УБДХ.

С акт за констатиране на проява на дребно хулиганство от 27.04.2026г., съставен от С.Х., полицейски инспектор при РУ-Казанлък, на основание чл.2 от УБДХ е повдигнато обвинение на К. П. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.********, ж.к.„**********“ №**, вх.*, ет.*, ап.**, за това, че на 30.12.2025г., около 13:00 часа в с.*****, общ.**********, на площад „******“, пред къща за гости „*******“ е извършил непристойна проява на публично място, изразяваща се в отправени закани на висок тон – „Ще минавате по другата улица, защото не се знае в какво настроение ще ме заварите“ и „Знаеш ли с кого си имаш работа“, отправени към тъжителката С., а след това, и че с голи ръце ще удуши кучето й, като с тези негови действия свидетелите останали силно възмутени от арогантното му поведение и чувство за безнаказаност.

Това деяние е квалифицирано от актосъставителя като проява на дребно хулиганство по смисъла на УБДХ.

В открито съдебно заседание сочения като нарушител К. П. П. оспорва акта, моли да бъде оправдан. Дава подробни обяснения за случилото се.

РС - Казанлък, като се запозна със събраните по делото доказателства и с обясненията, дадени в днешното съдебно заседание, приема за установено следното:

В хода на извършената проверка, завършила с постановление на РПСтара Загора, ТО-Казанлък за отказ да се образува досъдебно производство от 02.03.26г. е установена следната фактическа обстановка:

1

Преписката е била образувана по повод постъпило заявление от К.Й.

С.. С. заявява, че на 30.12.2025г. по обяд тръгнала на разходка в с.***** със сина си З.С., тяхното куче, и Я.Л. от същото село. Маршрутът им бил покрай комплекс „*******“. Докато минавали по моста над реката, пристигнал К. П., който е собственик на горепосочения комплекс, слязъл от колата с кучето си, което се движело без повод, и започнало да ги лае. Те се опитали да заобиколят за да избегнат контакт между кучетата, но кучето на П. ги нападнало. П. тръгнал след тях и започнал да насъсква кучето си, след което ритнал тяхното. Опитали да се отдалечат, но П. им препречвал пътя, започнал да блъска С., и им казал „Ще минавате по другата улицата, защото не се знае в какво настроение ще ме заварите“. Я.Л. му казала: „Моля те К. тръгнали сме на разходка и не искаме конфликти“, но П. продължил да ги следва с кучето си и да го насъсква срещу тях. Два пъти Й. успяла да хване кучето за нашийника, за да могат другите да се отдалечат, след което и тя тръгнала. След като тръгнала чула стъпки зад гърба си и когато се обърнала зад нея бил К. П. който й казал „Знаеш ли с кого си имаш работа“, а след това „С голи ръце ще я удуша“. Оказало се, че става за тяхното куче. Тогава сина на Й. -Захари виждайки, че П. продължава да ги следва се върнал да защити майка си, след което Й. подала сигнал на ЕЕН 112. Виждайки това П. се отдалечил, качил се в колата с кучето си и заминал. После се върнал, но без кучето си и се прибрал в комплекса. Й. посочва, че това не бил първия път когато П. извършвал агресивни действия спрямо техното семейството. Същата смята, че агресивното поведение на П. се дължало на сигналите, които подавали на ЕЕН 112 в случаите, когато гостите му в комплекс „*******“ са били прекалено шумни.

В хода на проверката били снети сведения от К.Й. С., З.С. Стоянов, Я.Л. и К. П. П.. З.С. Стоянов потвърждава заявеното от майка му – К.Й. С.. Я.И.Л., посочва че на 30.12.2025г. около 13:00 ч. тръгнали на разхода с К. С. и синът й З.С., който водел кучето им на „повод“. Искали да минат по улицата, където били разположени къщите от комплекс „*******“. Собственикът на къщите за гости К. П. бил край реката със кучето си, което било свободно пуснато.

Между тях започнало пререкание защо минават от там. Л. муказала „К. ние сме тръгнали на разходка и просто минаваме оттук“.П. не й обърнал внимание и продължил да се разправя с С.. Послекучетата им се сбили. Л. чула П. да казва на С. „Даже ще тепочерпя“, но не разбрала за какво се отнася. След това видяла че той подава на С. нещо, което после същата й казала, че това било обелка от салам. Тогава С. му казала, че ще се обади на ЕЕН 112. На място пристигнал полицейски екип, който извършил проверка на сигнала.

Снето е писмено сведение от К. П. П. в което посочва, че е собственик на къщи за гости „*******“ в с. *****, общ. **********. На 30.12.2025 г. спрял с автомобила си пред къщите за гости и слязъл. Видял, че К.Й., синът й З.С. и Я.Л. преминават през моста, който се намирал в близост до неговите къщи.

Същия твърди, че най учтиво помолил С. да преминат по другия мост и да заобиколят къщите за гости, понеже в колата му било кучето му и искал да го свали за да не замърсява колата му. Молбата му била направена тъй като двете кучета били женски и не искал да се срещат, за да не се получи някакъв инцидент, защото видял, че тяхното куче било без намордник. При разговора със С., същата му отговорила, че неможел да им казва от къде да минават и 2 тръгнали да преминават пред къщите му за гости. П. изчакал известно време да преминат и да се отдалечат, след което свалил кучето си от колата, като го държал за каишката, но кучето успяло да се отскубне и тръгнало да тича към тяхното куче. П. тръгнал след него за да го хване, но С. вече го била хванала за каишката. Когато стигнал до нея видял, че тя държи кучето му и го удря по главата за да не лае. П. казал на

С. да пусне кучето му и да си продължат по пътя, след което спорът помежду им приключил. Твърди, че хванал кучето си и го качил в колата за да го прибере в базата си. След което когато се върнал към комплекса си, видял, че С. сина й и Л. стояли встрани от комплекса му и чакали полиция, тъй като преди да тръгне чул, че С. звъни на ЕЕН 112. П. добавил, че кучето му е домашно, регистрирано по надлежния ред, не е агресивно и е свикнало да е около хора. Същия заявява, че и друг път се е случвало С. да подава сигнали против него, защото се опитвал да развива бизнес, което по негови думи „явно на С. не й харесвало и му завиждала“.

На К. П. П. бил съставен протокол за предупреждение на основания чл.65 от ЗМВР и същия бил предупреден за отговорността която ще носи по чл.144, ал.1 от НК.

След анализ на събраните в хода на проверката материали представителя на РП е намерил, че в преписката не се съдържат достатъчно данни, които да обосноват правния извод, че е налице извършено престъпление от общ характер по смисъла на НК, респ. не са налице процесуалните основания по чл. 207 - 212 НПК. Както и че случая се касае за влошени личностни отношения, като дееца К. П. П. имал личен мотив за деянието – подавани предходни сигнали на тел.112 от К.Й. С. срещу него.

РП-Стара Загора, ТО-Казанлък е приела, че описания случай- на публично място, можел да се третира евентуално като дребно хулиганство, но не и като едро такова, заради липсата на изискуемите от закона общественоопасни последици, както и липсата на елементите „грубо“ и „явно“, което прави деянието несъставомерно. По конкретното дело събраните доказателства не подкрепяли правния извод за наличие на „непристойно действие”, защото то по своето съдържание не било насочено към нарушаване на обществения ред и изразяване на явно неуважение към обществото.

При съобразяване на доказателствения материал, съдът цени и показанията на нарушителя, дадени в с.з., относно конкретното действие от негова страна, доколкото същите не се опровергават от останалия доказателствен материал.

При така изложеното съдът намира от фактическа и правна страна следното:

За да обяви решението си съдът следва да провери правилното и законосъобразно издаване на акта за дребно хулиганство, както и фактите и обстоятелствата, фиксирани в обстоятелствената му част.

В настоящия случай акта за установяване на дребно хулиганство не отговаря на изискванията на чл.4 и чл.5 от ППУБДХ във вр. чл.1, ал.1 от УБДХ, тъй като не са налице всички изискуеми реквизити.

3

В разпоредбата на чл.4 от Правилника за прилагане на Указ №904 за борба в дребното хулиганство, нормативно е регламентирано съдържанието на акта за констатиране проява на дребно хулиганство по чл.2, ал.1 от УБДХ.

Съгласно чл.9, ал.2 от УБДХ за неуредените въпроси се прилагат съответно разпоредбите на ЗАНН, която норма е императивна, съответно липсата на основните реквизити на акта, включително описание на нарушението, респективно правната му квалификация, съставлява нарушение на процедурата по съставянето му и е съществено нарушение на процесуалните правила, което ограничава правото на защита на нарушителя, както да разбере в какво е обвинен, съответно и да организира адекватно защитата си. В случая съдът намира, че в акта за дребно хулиганство не е отразена правната квалификация на нарушението, тоест кои разпоредби на закона според актосъставителя са нарушени, доколкото в акта единствено е посочена в самата бланка разпоредбата на чл.2 от Указа, която регламентира правомощията по издаването на акта, но не е посочена и нарушената разпоредба. При липсата на установено в УБДХ правомощие на съда да върне преписката на органа установил нарушението за отстраняване на констатираните пропуски в акта за констатиране на проява на дребно хулиганство, единствената възможност на съда е предаденото на съд лице да бъде оправдано, съгласно чл.6, ал.1, б.“в“ от УБДХ.

В обобщение, налице е процесуално нарушение, свързано с противоречива правна квалификация и мотивна част на съставения Акт, и непълнота на описаното административно нарушение, което налага, съдът да използва правомощията по чл.6, ал.1, буква "в" от УБДХ и да постанови единственото възможно в този случай решение, с което да оправдае лицето.

Поради наличие на съществени процесуални нарушения, довели до засягане правото на защита на нарушителя, следва да бъде постановен оправдателен съдебен акт (чл. 6, ал.1, буква "в" от УБДХ), т. к. съдът не разполага с други процесуални възможности и правомощия за връщане на преписката, съотв. за контрол върху АКДХ.

В допълнение към гореказаното, административното нарушение дребно хулиганство, според УБДХ, е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора (първата хипотеза – бел. с.), в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността (втората хипотеза – бел. с.) или в скарване, сбиване или други подобни действия (третата хипотеза – бел. с.), с които (деяния) се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява (проявата) престъпление по чл.325 от НК.

Съвкупната преценка на събраните доказателства мотивира съда да приеме, че описаното от актосъставителя деяние не е доказано по несъмнен и безспорен начин, поради което не е основание за ангажиране отговорността на нарушителя за дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.3 от УБДХ.

Горната фактическа обстановка, Съдът не приема за безспорно и категорично установена от събраните по делото доказателства – гласни и писмени : обясненията на нарушителя К. П. П., както и от приложените в административната преписка обяснения на К.

4

Й. С., З.С. Стоянов и Я.И.Л..

Показанията на св. К.Й. С. се потвърждават от тези на нейния син З.С.

Стоянов, но се опровергават от обясненията Я.И.Л. и нарушителя П.. Не са установени други свидетели – очевидци. По делото не се доказва по безспорен начин да е имало други обиди, псувни и заплахи или физическа саморазправа.

Това само по себе си прави несъставомерно деянието, защото дребното хулиганство изисква нарушението да е извършено с цел демонстриране неуважение към обществото. Поведението на нарушителя, дори да се приеме, че е имало такова е било извършено изцяло по личен мотив, породен от дългогодишен конфликт, а не с цел да наруши обществения ред, което изключва субективния му умисъл за извършване на хулиганската проява.