Решение № 589 от 17.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 589 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20231000501814 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 40 от 22 март 2023г. по гр. д. № 246/2022г. Окръжен съд – Видин е осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК 121130788, да заплати на Д. К. М., ЕГН ********** q на основание чл. 432 от КЗ, сумата от 70 000 лева (седемдесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания, както и сумата от 5 463, 32 лв. /пет хиляди четиристотин шестдесет и три лева и 32 ст./ - обезщетение за имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 06.04.2022г. в гр.Видин по вина на водача на лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с рег.№ ********, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда 22.08.2022г. до окончателното изплащане; осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на адвокат Й. Г. Д., ЕГН ********** , на основание чл. 38, ал. 2, т.2 от ЗА, вр. с чл. 7, ал.

2, от Наредба №1/09.07.2000г. за минималните размери на адвокатските 1 възнаграждения, сумата в размер на 7 096,33 лв. /седем хиляди деветдесет и шест лева и 33 ст./, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца, от които 6 250 лв. по иска за неимуществени вреди и 846,33 лв. по иска за имуществени вреди, определено съразмерно на уважените искове; осъдил

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК 121130788, да заплати по сметката на Окръжен съд-Видин, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 3 018, 53 лева /три хиляди и осемнадесет лева и 53 ст./, представляваща държавна такса в производството, от заплащането на която ищецът е освободен.

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника ЗК „Лев инс“ АД срещу решението по гр. д. № 246/2022г. на ОС – Видин в негова осъдителна част – над присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди от 40 000 лв. С оплаквания за нарушение на чл. 52 ЗЗД, жалбоподателят иска отмяната му в атакуваната част и отхвърляне на иска за разликата до уважения размер.

Д. К. М. е оспорил въззивната жалба.

За да постанови решението си по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищеца, който е бил на 62г. към датата на процесното ПТП, е възникнало вземане по 432, ал. 1 КЗ в размер на 70 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, вследствие естеството и тежестта на травматичните увреди, наложили извършване на тежка оперативна интервенция с поставяне на метални импланти; претърпените болки и страдания, техния интензитет и продължителност, необходимостта от чужда помощ в продължение на 4 месеца, през които той е бил на постелен режим, общата продължителност на лечебния и възстановителен период, непълното възстановяване поради липса на непълно гладко зарастване и невъзстановяване на пълния обем на движение на увредения крайник поради трайни остатъчни последици и нуждата от ползване на помощно средство при накуцваща походка, търпените неудобства и отражението върху живота на пострадалия на процесното ПТП.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че 2 обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваната част, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за частично неправилно в тази част.

Предявен е иск при правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лв. от пострадало лице срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Пред въззивния съд висящността на спора е пренесена за част от размера на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – над 40 000 лв. до уважения размер от 70 000 лв.

В случая се твърди, че процесното застрахователното събитие е ПТП от 06.04.2022г., при което е причинено непозволено увреждане на ищеца (роден на 05.01.1960г.).

Със задължителен акт за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца (чл. 300 ГПК; чл.

413, ал. 3, предл. 1 НПК), - решение от 21.09.2022 г. по АНД № 687/2022г. на Районен съд - Видин, НО, 2 състав, Х. А. Ж. е призната за виновна в това, на 06.04.2022 г. в гр.Видин, на кръстовището на ул. „Акад. Стефан Младенов" и ул. „Г.С.Раковски" с посока на движение от паметника на „Христо Ботев“ към кръстовището на ул. „Акад.Ст.Младенов“ с ул. „Г.С.Раковски“, при управление на МПС - лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с рег.№ ********, лична собственост, нарушила правилата за движение по пътищата, установени в чл.25 ал.1 от ЗДвП, а именно: - водачът на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да навлезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, в резултат на което като участник в движението, не оценила правилно отстоянието от движещия се по ул. „Акад.Ст.Младенов“ с посока на движение от паметника на „Христо Ботев“ към кръстовището с ул. „Цар Симеон Велики“ велосипедист - Д. К. М. от гр. Видин, в района на кръстовището, в момента на предприетата маневра „завой надясно“, и отнела предимството на велосипедиста М., с което по непредпазливост му причинила средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на ляво коляно с вътреставно счупване на горния край на големия пищял с раздробяване на тибиалното плато, довело до трайно затруднение 3 движението на ляв долен крайник - престъпление по чл.343, ал.1, б."б", вр. чл.342, ал.1, вр. чл.129, ал.2 от НК във вр. чл. 25, ал.1 от ЗДвП, за което и на основание чл. 78а, ал.1 от НК съдът я освободил от наказателна отговорност, като й наложил административно наказание глоба.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвено от вещо лице специалист по ортопедия и травматология въз основа на медицинска документация и след преглед на пострадалия, уточнено в съдебно заседание, неоспорено от страните, възприето от съда и от чийто констатации следва да изходи и въззивният съд в правоприлагащата си дейност на ограничен въззив (поради липса на оплаквания за неправилно установени факти въз основа на заключението ), е установено още по делото, че на пострадалия Д. К. М., получил закрито многофрагментно и вътреставно счупване на горния край на тибията /голям пищял/ на левия долен крайник, е проведено адекватно хирургическо лечение.

Поясенено е, че в конкретния случай е налице локална депресия с мозайковидни хлътнали фрагменти, наложили освен репозицията и фиксацията с метални импланти и запълване на депресията с лиофилизирана спонгиоза. След оперативното лечение крайникът е трябвало да се постави в шина или ортеза, с препоръка същият да не се натоварва за срок от 3 до 6 месеца. Експертът е пояснил, че първите през 30 до 60 дни ищецът е носил шина на оперирания крак, като това е било задължително, за да се движи без натоварване на оперирания крак и с две помощни средства - две патерици, за да не стъпва изобщо на крака. Оставянето на крайника без имобилизация и ранното натоварване би било грешно поведение. При ищеца не е настъпило пълно възстановяване към м.03.2023г. – налице е контрактура от 10 градуса (не може да го опъва докрай) и ограничена флексия от около 30 градуса (не може да го сгъва докрай), които са остатъчни явления, ограничаващи движението на крайника, т. е. не е налице пълен обем на движение на крака, налице е функционален дефицит. Този дефицит му създава затруднения, изразяващи се в невъзможност да стои на травмирания долен ляв крайник, със затруднена походка с видимо налично накуцване с левия крак, като ищецът използва помощно средство - бастун за придвижване. Прогнозата по отношение на здравето обаче е добра, въпреки че са възможни късни усложнения като ограничение на движенията на колянната става, нестабилност, мускулна атрофия, следтравматична артроза. Тъй като счупването е вътреставно, все още (към м.03.2023г. ) няма пълно гладко зарастване и прогностично е възможно да се проявят дегенеративни промени, освен възрастово, е възможно те да настъпят по-бързо, отколкото в неоперираното коляно и в по-тежка степен. Уточнено е, че вътреставните фрактури са възможно най-лошите като прогноза. При провеждане на рехабилитация има възможност да се подобри обема на движение, както и кръвооросяването и това да доведе до по-пълно зарастване и да забави 4 процеса на дегенерация. В заключението е обобщено, че получената травма се определя като трайно ограничение на движенията на левия долен крайник.

При злополуката и при лечението пострадалият е изпитвал болки и страдания.

Остатъчните явления като ограничение на движенията и остатъчната болезненост, биха се повлияли с рехабилитация и медикаментозно при необходимост.

За установяване на твърдените неимуществени вреди по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката М. – съпруга на ищеца. Показанията й подлежат на преценка по реда на процесуалното правило на чл. 172 ГПК. От показанията й, кореспондиращи на другите данни по делото, е установено, че тя е видяла пострадалия, когато го докарали вкъщи към 12 часа в деня на ПТП-то. Левият му крак бил гипсиран от средата на бедрото до прасеца, той ревял от болки, насочили го към София за лечение. На другия ден сутринта рано тръгнали за София, към „Пирогов“, където го оперирали. Взели шина, защото не искали да го изпишат без му поставят шина на коляното. Във Видин Д. продължил да носи шината. Не можел да става от леглото, бил на памперси, после на тоалетен стол. Четири месеца бил неподвижен. Когато се налагало да става, свидетелката го вдигала.

Не му било разрешено да стъпва на болния крак изобщо. През тези 4 месеца той се оплаквал от много болки. За него се грижили свидетелката и синът им.

Преди Нова година махнали шината окончателно, като преди това я махали и слагали при лягане и ставане. Правили и разтривки, а на рехабилитация ходили два-три пъти във видинската болница. При разпита й, проведен на 15.03.2023г., свидетелката е заявила, че съпругът й не можел все още да ходи спокойно, куцал и не можел без бастун. Всяка вечер изпитвал болки и приемал течен аналгин.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на 5 застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо, като в случая тя е установена с акт на наказателния съд, задължителен за гражданския съд, разглеждащ спора в настоящото производство.