Решение № 170 от 06.02.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2796/2023
- Вид
- Решение № 170
- Подписан
- 06.02.2024
- В сила
- 02.09.2025
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева Атанасова, Бранимир Веселинов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 2, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 202 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 170 гр. Пловдив, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: П. П. Чакалов
Членове:
Румяна Ив. Андреева Андреева
Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно гражданско дело № 20235300502796 по описа за 2023 година Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „А и Е Олд Таун“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, против решение № 1592/07.04.2023 г., постановено по гр.д. № 5477/2021 г. на Районен съд Пловдив, VІ гр. състав, с което е отхвърлен предявеният от него срещу К. С.
В. с ЕГН **********, и П. С. С. с ЕГН ********** иск за делба на недвижим имот: двуетажна еднофамилна жилищна сграда, състояща се от: подземно ниво на коти „-2.25 и -5.40“ със ЗП= 60 кв.м., на което са разположени западно избено помещение, източно избено помещение и южно избено помещение; първи етаж на кота „0.00“ със ЗП=100 кв.м., на който са разположени: проход, осигуряващ достъп до улицата, салон, четири стаи и вито дървено стълбище за втория етаж, подходът за избата е в салона, под дървеното стълбище; и втори етаж на кота „+3.65“ със ЗП=114.80 кв.м., на който са разположени: салон, четири стаи и дървено стълбище за тавана, ведно с прилежащите на тази сграда 6/8 идеални части от Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със Заповед РД -18- 48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение, засягащо имота е от 08.10.2018 г., с адрес на имота: ***, с площ от 202 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:
1 ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 823 , квартал 62 по плана на Старинна градска част, парцел ІІІ-823, при съседи: имот № ***, имот №***, имот №***, имот №*** и имот №***. Жалбоподателят поддържа, че така постановеното първоинстанционно решение е неправилно и че е налице съсобственост в спорния имот. Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на друго решение по същество, с което да се допусне извършването на делбата между страните по делото с посочените в исковата молба квоти. Претендират се деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата К. С. В., чрез адв. К. А., оспорва жалбата като неоснователна. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемият П. С. С. чрез адв. В. К. оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира разноски за инстанцията.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание по чл. 34 ЗС.
Ищецът „А и Е Олд Таун“ ООД е предявил срещу ответниците К. С. В. и П. С. С. иск за делба на недвижим имот, представляващ двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 118 кв.м., находяща се в поземлен имот ***, ведно с прилежащите 6/8 ид. части от посочения поземлен недвижим имот. Основал е иска си на твърденията, че по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №51, том ІІ, рег.№ 1723, дело № 236/2019 г. на нотариус Е.С., р-н на д-ие ПРС, ищецът е придобил собствеността върху самостоятелни обекти в сграда с идентификатори ***, ***, ведно със 76/202 ид. части от поземлен имот с идентификатор ***. По силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 71, том ІІ, рег.№ 4767, дело № 271/2014 г. на нотариус С.Й., р-н на д-ие ПРС, ответниците К. С. В. и П. С. С. са придобили при равни части за всеки от тях правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, ведно с 1/2 ид. част от правото на собственост върхупоземлен имот с идентификатор ***. С договор за покупкопродажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 163, том І, рег.№ 2402, дело № 163/2016 г. на нотариус С.Й., р-н на д-ие ПРС ответницата К. С.
В. е придобила право на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, 1/2 ид. част от 1/4 ид. част от правото на 2 собственост върху поземлен имот с идентификатор ***. Ищецът поддържа, че реално в имота има построени две самостоятелни сгради двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 118 кв.м. и РЗП 229,10 кв.м., и едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 31,44 кв.м. Според ищеца неправилно в кадастралната карта и кадастралните регистри двете сгради са заснети като една обща, като в същата са заснети и самостоятелни обекти, каквито няма реално обособени. Счита, че така отразените в кадастралната карта и кадастралните регистри отделни самостоятелни обекти не отговарят на условията за самостоятелен обект на собственост, поради което счита, че е налице хипотеза, при която несамостоятелни реални части от един обект са продадени на различни собственици, в резултат на което е осъществено придобиване на идеални части от вещта. Ето защо счита, че той е придобил правото на собственост върху едноетажната жилищна сграда, а заедно с ответниците са придобили в съсобственост двуетажната жилищна сграда, ведно с 6/8 ид. част от поземления имот, при следните квоти: 2/8 ид. части за ищеца, 4/8 ид. части за ответницата К. В. и 2/8 ид. части за ответника П. С.. Въз основа на тези твърдения иска от съда да допусне до делба двуетажната жилищна сграда, ведно с прилежащите 6/8 ид. части от имота, при отчитане посочените погоре права на сраните.
С отговора на исковата молба от ответниците К. В. и П. С. са оспорили иска като неоснователен с възражението, че между страните не е налице съсобственост.
Поддържат, че съществува двуетажна многофамилна жилищна сграда със самостоятелни обекти, всеки от които е посочен в исковата молба с отделен идентификатор. Възразява се, че липса на реално обособени самостоятелни обекти, не би довела до конверсия, а до липса на вещен ефект по сделката, като прави и възражение за нищожност на сделките, от които ищецът черпи права поради невъзможен предмет. Освен това поддържат, че вторият етаж от двуетажната жилищна сграда е собственост изцяло на ответниците и че ако ищецът би могъл да придобие реална част от сградата, посоченото би се отнасяло единствено до първия етаж.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл.269, изр. второ от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивният съд като инстанция по същество се произнесе по съществуващия между страните правен спор.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С решението си въз основа на приетите по делото писмени доказателства първоинсатнционният съд е приел за установено, че с договор 3 за покупко-продажба, обективиран в Нот.акт № 51, том II, рег. № 1723, дело № 236/2019 г. на нотариус Е.С., ищецът е придобил собствеността върху самостоятелни обекти в сграда с идентификатори ***,
***, ведно със съответните 4.738 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж и 10.991 % ид.ч. от общите части на сградата за първия самостоятелния обект и от правото на строеж и 3.84 % ид.ч. от общите части на сградата и 10.564 % ид.ч. от общите части на сградата за втория самостоятелния обект и от правото на строеж, ведно с 76/202 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***. Имотът е закупен от ищеца „А и Е Олд Таун“ ООД от предишния собственик и праводател ЕТ „***“. С договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с Нот.акт № 71, том II, рег. № 4767, дело № 271/2014 г. на нотариус С. Й., ответниците К. В. и П. С. са придобили при равни права собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатори ***, ведно с 48.754 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно с източното избено помещение с площ от 19,05 кв.м. и прилежащите към него 6.66 % ид.ч. от общите части на сградата, както и 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***. С Нот.акт за покупко-продажба № 163, том I, рег. №2402, дело № 163/2016 г. на нотариус С.Й., само К. В. е придобила собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, ведно с 14.453 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно с 1/2 ид.ч. от западното избено помещение с площ от 13,56 кв.м. и прилежащите към него 4.738 % ид.ч. от общите части на сградата, както и 1/2 ид.ч. от 1/4 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***.
Тези обстоятелства не са били спорни между страните, като не се оспорват и пред настоящата инстанция.
Спорно между страните е дали описаните разпоредителни сделки са прехвърлили права на собственост върху посочените в тях обекти и дали тези обекти, доколкото не са представлявали самостоятелни такива по смисъла на ЗКИР и ЗУТ, а са били и са реално обособени части от сградата, са довели до резултат, при който със сделките са прехвърлени права върху идеални части от цялата сграда.
От приетото пред районния съд заключение на вещото лице В.Г. по назначената СТЕ се установява, че отразеното в действащата кадастрална карта не отговаря на фактическото положение, като в поземления имот понастоящем са налични две функционално разделени сгради, съответстващи на заснетите в плана „Старинна градска част“ гр. Пловдив, одобрен със заповед № ОА-1927/29.12.2000 г. и с площ и конфигурация, идентична със заснетите в кадастралната карта от 2009 г. Първият етаж се състои от проход, осигуряващ достъп от улицата, салон, четири стаи и вито дървено стълбище за втория етаж. Под първия етаж са разположени избени помещения. Вторият етаж се състои от салон, четири стаи /една от които е пригодена за баня и тоалетна/ и стълбище за тавана. Според вещото лице, няма конкретно посочено предназначение на трите самостоятелни обекта на първия етаж на 4 двуетажната сграда, а достъпът до всеки един от тях се осъществява чрез общи части – салони, антре, стълбище. Поради липсата на конкретно посочено предназначение за трите СОС на първия етаж, не може да се определи доколко обособените обекти отговарят на изискваният за самостоятелен обект. Според вещото лице, липсват данни да е изготвен инвестиционен проект за делба на сградата съгласно изискванията на чл.202 от ЗУТ.
Предвид тези данни Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав приема, че с процесните разпоредителни сделки е прехвърлено право на собственост върху реално обособени части от един общ обект на вещни права - двуетажна сграда.
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2014 г., ОСГК, ако към момента на сключване на сделката, реално определените части от недвижим имот (сграда, жилище или други обекти), не са фактически обособени, но е възможно да бъдат обособени като самостоятелен обект, съобразно изискванията в действащия устройствен закон към този момент, договорът не е нищожен поради невъзможен предмет. В мотивите към тълкувателното решение се приема, че целта на изискването за одобряване на инвестиционен проект при прехвърлянето на реално определена част е прехвърляната част и останалата част да съответстват на техническите правила и норми. Разпоредбата н а чл.
202 ЗУТ не въздига инвестиционния проект като елемент, определящ съдържанието на правните последици, а като елемент, чието проявление е необходимо, за да се осъществи правното действие на сделката. Това се извежда от съдържанието на правната норма, която поставя изискване прехвърляната реално определена част да отговаря на одобрен инвестиционен проект, т. е. на изискванията за самостоятелен обект на право на собственост или придаване към друг самостоятелен обект на право на собственост, без да определя поредност между сключването на сделката и одобряването на проекта. Инвестиционният проект може да съвпада, но може и да следва по време осъществяването сделката. Ако към момента на сключване на сделката инвестиционен проект не е изготвен и не е одобрен, договорът е действителен, но неговият вещен ефект ще настъпи след осъществяването на останалите елементи от фактическия състав на придобиването: обособяването на реално определената част, като отделна вещ, или като придадена част към друга отделна вещ, съгласно сключения договор, и одобрения инвестиционен проект при спазване на строителните правила и норми. Като елемент, обуславящ проявлението на правните последици на сделката, инвестиционният проект условно може да се включи във фактическия състав на сделката, като част от сложен фактически състав, относим към вещноправното действие на сделката, но не като основен елемент, без който не може да се формира предмета на сделката. Одобреният инвестиционен проект ще покаже дали реално определената част от недвижимия имот, за прехвърлянето на която страните са постигнали съгласие, към този момент 5 отговаря на действащите строителни правила и норми в устройствения закон и е правно възможно да възникне като самостоятелен обект на право на собственост. Разпоредбата н а чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД не свързва нищожността на сделката с неосъществяването или непозволяването на преустройството, а с неговата фактическа и правна невъзможност за неосъществяването на преустройството.