Решение № 971 от 14.10.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 971 гр. гр. Стара Загора,, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангелина Богданова при участието на секретаря Пламена Цв. Д.а като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Гражданско дело № 20265530100737 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Г. З., ЕГН ********** против „НЕТКРЕДИТ“ ООД, гр. София, с която се иска да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата в размер на 209,93 евро – представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № ***************** г., ведно със законната лихва за периода от 02.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендира сторените в заповедното и исково производство разноски.

С исковата молба ищцата твърди, че между нея и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № ***************** г., по силата на който е получила заем в размер на 900 лв., подлежащ на връщане на 12 месечни вноски при договорен годишен лихвен процент 39,51 % и ГПР 47,51 %.

Поддържа, че договорът е недействителен поради нарушение на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, тъй като действителният годишен процент на разходите не съответства на посочения в договора. Излага, че в договора е предвидена неустойка в размер на 1 104 лв. при непредоставяне на обезпечение в кратък срок след сключването му, която по съществото си представлява допълнителен разход по кредита и следва да бъде включена при 1 изчисляването на ГПР. Според ищцата невключването на този разход води до липса на коректна информация относно действителното оскъпяване на кредита и до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК.

Навеждат се и доводи, че уговорената възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ЗЗД, тъй като надвишава допустимите според съдебната практика граници. Твърди се още, че клаузата за неустойка при непредоставяне на обезпечение е нищожна като противоречаща на добрите нрави, представлява неравноправна клауза по смисъла на Закона за защита на потребителите и цели заобикаляне на закона.

Ищцата сочи, че по договора е заплатила общо 1 310,58 лв. при получена главница от 900 лв., поради което сумата от 410,58 лв. е получена от ответника без основание. Поддържа, че част от тази сума в размер на 209,93 евро представлява недължимо платено вземане по недействителния договор.

Твърди, че за същото вземане е издадена Заповед за изпълнение № ***** г. по ч. гр. д. № ***** г. по описа на Районен съд – Карнобат, срещу която ответникът е подал възражение, поради което в срока по чл. 415 ГПК е предявен настоящият установителен иск.

С исковата молба се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцата сумата от 209,93 евро, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от 02.02.2026 г. до окончателното изплащане. Претендира и сторените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „НЕТКРЕДИТ“ ООД, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен.

Ответникът прави възражение за местна неподсъдност на спора, като поддържа, че компетентен да разгледа делото е Районен съд – Ямбол, предвид постоянния адрес на ищцата.

Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***************** от 28.07.2023 г., по силата на който на ищцата е предоставена сума в размер на 900 лв. Признава също, че при изчисляване на ГПР по договора е включен единствено разходът за възнаградителна лихва.

Оспорва твърденията на ищцата относно недействителността на 2 договора, нищожността на процесните клаузи и твърдението, че по договора е заплатена сума в размер на 1 310,58 лв. Поддържа, че уговорената неустойка за непредставяне на обезпечение представлява разход при неизпълнение на договорно задължение и съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК не следва да бъде включвана при формирането на годишния процент на разходите. Счита, че дори евентуалното й невключване в ГПР не води до недействителност на договора, нито до недействителност на клаузата за възнаградителна лихва.

Излага доводи, че договорът може да продължи да съществува и без атакуваната клауза, поради което не са налице основания за обявяването му за недействителен изцяло. Позовава се на разпоредбите на ЗПК, Директива 2008/48/ЕО и практика на СЕС и националните съдилища. Ответникът твърди, че по процесния договор ищцата е заплатила единствено сумата от 1 126,58 лв., от която 900 лв. представляват главница, а 226,58 лв. – възнаградителна лихва, като сочи, че не са извършвани други плащания по договора.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло и претендира присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Прави и възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От служебно извършена справка по ч. гр. д. № ***** г. по описа на Районен съд – Карнобат се установява, че е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като е издадена заповед за сумата, предмет на настоящото дело. Срещу издадената заповед е подадено възражение от длъжника - ответник, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск, като е налице пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното предявения иск се явява допустим

По делото е представен препис от Договор за потребителски кредит № 3

***************** от 28.07.2023 г., от съдържанието на който се установява, че на посочената дата между М. Г. З. и „НЕТКРЕДИТ“ ООД е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ищцата е предоставена сума в размер на 900 лв., със срок за погасяване до 29.07.2024 г.

Уговорено е кредитът да бъде погА. на месечни вноски в размер на 92 лв., при годишен лихвен процент от 39,51% и годишен процент на разходите (ГПР) от 47,51%. Посочено е общо задължение по договора в размер на 1 104 лв., включващо предоставената главница и възнаградителната лихва за целия период на договора.

По делото е представено от ищцата и прието от съда платежно нареждане за сумата от 1 126,58 лв., с посочено основание „погасяване *****************“, като извършването на плащането в този размер се признава и от ответника в отговора на исковата молба.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът приема като компетентно и добросъвестно изготвено, се установява, че договореният годишен процент на разходите (ГПР) по процесния договор е в размер на 47,51%, като при изчисляването му кредиторът е включил единствено разходите за възнаградителна лихва, без да отчита уговорената в чл. 6, ал. 1 от договора неустойка за непредоставяне на обезпечение. При извършеното от вещото лице преизчисление, съобразно договорените парични потоци и срок на кредита, е потвърден посоченият в договора ГПР от 47,51%. При включване и на неустойката в размер на 1 104 лв. като разход по кредита, вещото лице е изчислило ГПР в размер на 591,22%.

По отношение на извършените плащания, поради непредоставяне от ответника на счетоводна информация за размера и разпределението им, вещото лице е изготвило заключението въз основа на представеното по делото платежно нареждане от 22.09.2023 г., удостоверяващо плащане от ищцата в полза на ответника в размер на 1 126,58 лв. Съобразно договорените суми и извършеното плащане експертизата е посочила следното разпределение: 900 лв. погА.а главница, 51,69 лв. погА.а договорна лихва, 165,60 лв. погА.а неустойка и 9,29 лв. неразпределена сума.

От допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, също прието от съда, изготвено въз основа на счетоводна справка, представена от ответника на 03.09.2026 г., се установява, че извършеното от ищцата М. Г.

4

З. плащане в размер на 1 126,58 лв. по процесния договор е осчетоводено от ответника на 25.09.2023 г., като сумата е разпределена, както следва: 900 лв. за погасяване на главницата, 204 лв. за договорна лихва и 22,58 лв. за неустойка за кредитна гаранция.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата и ответника „Неткредит“ ООД е възникнало облигационно правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер на 900 лв. Ответното дружество е финансова институция по смисъла на Закона за кредитните институции, а ищцата е физическо лице, сключило договора извън рамките на своята търговска или професионална дейност. С оглед качеството на страните и предмета на договора правоотношението между тях попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, като ответникът има качеството на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ищцата – на потребител по смисъла на приложимите разпоредби на същия закон. Ето защо, действителността на сключения договор и правните последици от него следва да бъдат преценени при съобразяване на императивните изисквания на ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Императивно изискване като основание за действителност на договора за потребителски кредит е това по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - за посочване на общата дължима сума и същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати 5 длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 47,51%, а годишната лихва – 39,51 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него.

Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула, като спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11 т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.