Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1513 от 30.08.2024, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 2497/2024
Вид
Определение № 1513
Подписан
30.08.2024
Състав
Иван Валериев Никифорски

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 299, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1513 гр. Враца, 30.08.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван В. Никифорски като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело № 20241420102497 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, депозирана от Ц. И. Х. против А. И. Г. от гр.*** за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2500 евро представляващи 1/3 от цената за която ответникът е получил на 08.05.2017 година от продажбата на съсобствено между страните имущество, придобито въз основа на наследствено правоприемство.

В срок е постъпил отговор от ответника, който прави възражение за недопустимост на исковото производство, поради обстоятелството, че спорът между страните е разрешен с влязло в сила решение по гр. д. № 933/2017 г. по описа на РС – гр. Козлодуй.

Съдът, като съобрази изложеното, намира следното:

Липсата на сила на пресъдено нещо е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска. Съгласно разпоредбата на чл. 299, ал. 1 ГПК, спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда – чл. 299, ал. 2 ГПК.

От приложеното към настоящото производство гр.д. 933/2017 г. по описа на PC Козлодуй се установява, че ищцата Ц. Х. вече е предявила претенция за заплащане на обезщетение в размер на 6000 лв., с която А. Г. несонователно се е обогатил за сметка на ищцата, продавайки нейната идеална част от наследствения недвижим имот в с. Рогозен. В производството са приложени и двете вносни бележки за 7000 и за 7500 евро (втората непреведена).Претенцията на ищцата при първото разглеждане на делото е била за обезщетение в размер на 6000 лв., съответстваща на идеалната част на ищцата от продадения имот, от твърдяна в производството цена от 14500 евро, без уточнение че претенцията е частична или че обезщетението е само по една от представените в производството вносни бележки. Обстоятелството, че решаващите състави са приели за 1 недоказано, че сумата от 7500 евро, посочена във втората вносна бележка, е част от продажната цена на същия имот, не прави предявения сега иск различен от предявения през 2017 г.

Според трайната практика ВКС, когато дадено обстоятелство или правоотношение е било включено в спорното право по отхвърлен иск и е обхванато от силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение,то в последващ процес между същите страни е недопустимо да се разглежда наново спорът, касаещ това обстоятелство. В настоящият случай е налице именно тази хипотеза - права, които са отречени (приети за недоказани) при първото разглеждане на спора, са заявени с нова искова молба,която е недопустима / .Решение № 55/22.02.2012 год. на ВКС по гр.д.№ 812/2011 г. на II г.о.,Решение № 181/09.07.2014 год. на ВКС по гр.д.№ 1625/2014 г.1 г.о./.

Съдът, след като се увери, че спорът между страните е разрешен с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 933/2017 г. по описа на РС – гр. Козлодуй, намира, че производството следва да се прекрати, като недопустимо.

След като ответникът е получил препис от исковата молба и е направил разноски, за да подаде отговор, то за него възниква и правото да бъде обезщетен за тези разноски при прекратяване на делото /чл. 78, ал. 4 ГПК/. Причината за прекратяване на производството е без значение, като може да е поради отказ, оттегляне на иска или служебно прекратяване от съда. Тъй като за ответника е налице задължение с отговора да изчерпи доводите и възраженията си срещу подадената срещу него искова молба, то за него е необходимото използването на адвокатска помощ с оглед на предвидените в процесуалния закон преклузии. За да възникне в полза на ответника правото му на разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК е достатъчно той да е направил разходите, след като е получил препис от исковата молба с указанията по чл. 131 ГПК и преди да е уведомен за прекратяване на производството. Тези предпоставки са налице в случая. Представено е и доказателство, че адвокатското възнаграждение действително е платено /договор за правна защита и съдействие с отбелязване за платена сума в размер на 600,00 лв./, както и списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Производството по делото следва да бъде прекратено, а ищцата да бъде осъдена да заплати направените от ответника разноски по делото.

Мотивиран от горното, Врачанският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2497 по описа на Районен съд - гр.

Враца за 2024 г.

ОСЪЖДА Ц. И. Х., ЕГН: ********** да заплати на А. И. Г., ЕГН: ********** сумата от 600,00 лв. /шестстотин лева/, представляваща заплатено адвокатско 2 възнаграждение.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2 ГПК

Определението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - гр. Враца с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

3