Решение № 20 от 09.02.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Пловдив, 09.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов при участието на секретаря Анна Д. Стоянова в присъствието на прокурора Ст. К. Ч. като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20215000500601 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №260204 от 30.06.2021г., постановено по гр.дело №223/2020г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, Н.с. на РБ и О.с. - П. са осъдени да заплатят солидарно на АНГ. П. ХР. с ЕГН:**********, от гр.П., ЖК“Т.“, бл.62, вх.Б, ап.13, сумата в размер на 7000лв., на Д. Л. ХР. с ЕГН:**********, от гр.П., ЖК“Т.“, бл.62, вх.Б, ап.13, сумата в размер на 7000лв., и на Л.Д. Х. с ЕГН:......, починал на 18.03.2021г., заместен на основание чл.227 от ГПК от своите правоприемници АНГ. П. ХР.-съпруга и Д. Л. ХР.-син, сумата от 7000лв., представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.03.2020г., до окончателното изплащане на сумите, поради нарушаване на правото на Европейския съюз – неправилно транспониране на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно 1 неравноправните клаузи в потребителските договори и постановяване на решение №103/22.02.2017г. по гр.дело №681/2015г. по описа на ОС- Пловдив, на основание чл.2в от ЗОДОВ, като исковете за разликата над присъдените по 7000лв. до претендираните по 10000лв. са отхвърлени като неоснователни; отхвърлени са предявените от АНГ. П. ХР. с ЕГН:**********, от гр.П., ЖК“Т.“, бл.62, вх.Б, ап.13, Д. Л. ХР. с ЕГН:**********, от гр.П., ЖК“Т.“, бл.62, вх.Б, ап.13, и Л.Д. Х. с ЕГН:......, починал на 18.03.2021г., заместен на основание чл.227 от ГПК от своите правоприемници АНГ. П. ХР.-съпруга и Д. Л. ХР.-син, срещу Н.с. на РБ и О.с. - П. искове за солидарното им осъждане да заплатят на ищците при условията на активна солидарност обезщетение в размер на 45147лв. за причинените им имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, представляващи разходи по удовлетворяване на претенциите на банката от водените от нея срещу ищците исково и изпълнително производства във връзка с Договор за кредит № ... от 23.08.2007г., сключен с „Б.п.б.“АД /сега с наименование „Ю.Б.“АД/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата, както и мораторна лихва върху главницата за период 20.01.2016г.16.03.2020г. в размер на 21493,64лв., както и обезщетение от 53811,51лв. за причинените им имуществени вреди под формата на пропусната полза, представляваща пазарната стойност на собствения им апартамент, продаден на публична продан, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата; Н.с. на РБ и О.с. - П. са осъдени да заплатят на АНГ. П. ХР. с ЕГН:**********, от гр.П., ЖК“Т.“, бл.62, вх.Б, ап.13, и Д. Л. ХР. с ЕГН:**********, от гр.П., ЖК“Т.“, бл.62, вх.Б, ап.13, сумата от 702,08лв. – адв.възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете, и държавна такса от 30лв., на основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ; АНГ.

П. ХР. с ЕГН:**********, от гр.П., ЖК“Т.“, бл.62, вх.Б, ап.13, и Д. Л. ХР. с ЕГН:**********, от гр.П., ЖК“Т.“, бл.62, вх.Б, ап.13, са осъдени да заплатят на Н.с. на РБ сумата от 150лв. – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ; Н.с. на РБ и О.с. - П. са осъдени да заплатят по сметка на Окръжен съд-Пазарджик направените съдебно-деловодни разноски за депозити за вещи лица в размер на общо 700лв., съгласно чл.10,ал.3 от ЗОДОВ във връзка с чл.78,ал.6 от ГПК.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят О.с. - П., който го обжалва в осъдителните му части относно присъдените 2 обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 7000лв. със законна лихва. Счита решението за недопустимо в тези му части като постановено на непредявени от ищците фактически обстоятелства в отклонение от диспозитивното начало, тъй като отговорността е ангажирана за постановяването на Решение №103/22.02.2017г. по гр.дело №681/2015г. на ПОС, което не е сред посочените от ищците актове, които те смятат за постановени в нарушение на правото на ЕС. Поддържа и доводи за неправилност на решението в атакуваните му части, според които: предпоставка за отговорността по ЗОДОВ по отношение на съда е националната юрисдикция да се е произнесла като последна инстанция, която в случая не е налице; липсва причинно-следствена връзка между твърдяното деяние и настъпилите вреди /и имуществени и неимуществени/, тъй като същите са резултат от оставането без работа на ищците, водещо до невъзможност да обслужват кредита, и защото неравноправните клаузи засягат само част от дълга досежно лихвата, но не и главницата по кредита, неплащането на която е предпоставка за предсрочна изискуемост на цялото вземане, а принудителното й събиране, включително чрез изнасяне на имота им на публична продан, не би било осуетено дори и при уважаване на искането за спиране на изпълнението по отношение на вземането по неравноправните клаузи; липсват преки доказателства за това, че констатираните от съдебно-психологическата експертиза негативни емоции на ищците са именно вследствие водените пред ПОС производства, с оглед изготвяне на заключението по-малко от две седмици след смъртта на член на семейството и поради обстоятелството, че в периода на тези производства те са преживели множество негативни събития – оставане без работа, изпадане в неплатежоспособност и несигурност. По изложените съображения жалбоподателят претендира за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните му части, включително досежно разноските, и отхвърляне изцяло по отношение на него на претенциите за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, евентуално за намаляване на размера на обезщетенията.

Против решението на окръжния съд е подадена въззивна жалба и от Н.с. на РБ, посредством която то се атакува в осъдителните му части относно присъдените обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 7000лв. и разноски с конкретни доводи за неправилност. Поддържа се Директива 3

93/13/ЕИО да е транспонирана изцяло в Закона за защита на потребителите още през 2006г. и в закона да е напълно уредена материята за неравноправните клаузи, както и да е създаден нарочен орган в лицето на Комисията за защита на потребителите, по който начин законодателят е осигурил подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи, сключени между потребители и продавачи или доставчици, а ищците не са предприели действия за защита пред КЗП още преди да се стигне до предсрочната изискуемост на кредита. Счита се, че дори да се приеме наличие на национална норма, противоречаща на съюзното право, с оглед твърденията на ищците националното законодателство, регламентиращо заповедното производство, да не дава възможност на съдилищата да следят за неравноправни клаузи, както и за допуснати грешки при изчисляване на размера на дълга, претендираните от тях вреди да не са пряка последица от законодателна дейност, а от правоприлагане, доколкото съдът разрешава спора в съответствие с правото на ЕС и практиката на СЕС и може да не приложи национална норма, която им противоречи, независимо дали тя е приета преди или след влизане в сила на акта на Съюза, без да е необходимо да изисква или изчаква премахването на тази разпоредба по законодателен или друг конституционен ред, при което в случай, че решаващият съд бе разрешил спора в съответствие с правото на ЕС и беше установил наличието на неравноправни клаузи, не би възникнал въпросът за неправилното транспониране на Директивата. Застъпва се да не е налице изискването нарушението да е достатъчно явно и сериозно и да е извършено с ясното съзнание, че се увреждат нечии законни интереси. Оспорва се наличието на пряка причинно-следствена връзка между деянието и претърпените от ищците неимуществени вреди, както и размера им, като се изтъква прилагането на различен подход от първоинстанционния съд по отношение на имуществените и на неимуществените вреди в тази насока, което да е недопустимо. Претендира се за отмяна на решението в осъдителните му части с всички законови последици, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Първоинстанционното решение се обжалва и от АНГ. П. ХР. и Д. Л. ХР. във всичките му отхвърлителни части. Поддържа се окръжният съд да е определил занижен размер на обезщетенията за неимуществени вреди в противоречие с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, който в 4 конкретния случай изисква да се съобрази, че в резултат на действията на ответниците е отнето единственото им жилище, а, за да защитят правата си, са били принудени да инициират и да участват в няколко съдебни дела с обща продължителност около осем години, в резултат на която дълго продължила несигурност те постоянно изпитвали страх за бъдещето, като изпадането им в неплатежоспособност ги ужасявало именно защото банката вече била увеличила лихвения си процент, а и им били нужни финансови средства, за да продължат заведения от тях процес за наличието на неравноправна клауза в договора за кредит. По отношение на имуществените вреди считат, че са претърпели такива от получената при публичната продан на жилището им сума от 45147лв., с която са удовлетворени претенциите на банката в инициираното от нея производство и образувания впоследствие изпълнителен процес, както и от това, че са лишени от собствеността върху жилище с актуална към датата на подаване на исковата молба стойност от 116000лв., разликата от 53811,51лв. между която и непогасената част от дълга им при неутрализиране на неравноправната клауза в размер на 62188,49лв., да се явява пропусната полза. Настояват претърпените от тях вреди да са пряка последица от допуснатите от двамата ответници нарушения на правото на ЕС, тъй като, ако Н.с. бе транспонирало правилно разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО в националното законодателство, щеше да им е гарантирана подобра защита в отношенията с кредитодателя „Ю.Б.“АД и действието на неравноправните клаузи от договора щеше да бъде препятствано, а ако ПОС беше изпълнил задължението си да не приложи национално законодателство, противоречащо на ПЕС, и се бе съобразил с практиката на СЕС, съдът би констатирал, че в поставения за разглеждане пред него казус са налице неравноправни клаузи и да препятства тяхното проявление. Изложени са съображения и за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при събирането на доказателства, чието допускане във въззивното производство е поискано. Претендира се за отмяна на решението в обжалваните му части и за уважаване на предявените искове в пълен размер, както и за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

По тази въззивна жалба е постъпил писмен отговор от Н.с. на РБ с развити в него съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд в обжалваните му части и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

5

Контролиращата страна Апелативна прокуратура-Пловдив поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба на ищците и за основателност на подадените от ответниците въззивни жалби.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предявени са субективно и обективно съединени искове по реда на чл.2в от ЗОДОВ.

В исковата молба ищците АНГ. П. ХР., Л.Д. Х. и Д. Л. ХР. твърдят, че на 10.08.2007г. са сключили договор с Община-П. за закупуване при облекчени условия на общински имот – апартамент от около 68кв.м. в гр.П. за сумата от 26939,70лв., който е единственото им жилище, като за изплащане на цената по договора сключили на 23.08.2007г. с „Б.п.б.“АД договор за банков кредит, по силата на който им била предоставена сума от 26940лв., и за обезпечаване на вземанията върху апартамента била вписана законна ипотека в полза на банката. Договорът за кредит бил сключен при предварително определени от банката условия и клаузите по него не били договаряни от страните индивидуално. Според чл.3 от договора за кредит, те дължали годишна лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити, възлизащ на 7% към датата на подписване на договора, който зависел изцяло от управителните органи на банката, без ищците да имат какъвто и да било контрол върху него, плюс договорна надбавка от 3,45 пункта, или общата лихва възлизала на 10,45%, въз основа на който процент били изчислени вноските по кредита /главница и лихви/ по приложения погасителен план. За една година от сключване на договора месечната вноска нараснала драстично от 264,33лв. на 329,46лв. През 2010г. А.Х. останала без работа. През м.юни.2011г. тя и съпругът й Л. Х. подали поотделно жалби до банката във връзка с едностранното увеличаване на лихвата, в отговор на които било предложено предоговаряне на лихвата срещу непосилна такса, като от „продукт без доказване на доход“ се премине към „продукт с доказване на доход“, и било обяснено, че, съгласявайки се с клаузата на чл.3 от договора, те са дали съгласие и за едностранната промяна на лихвения процент за компонента базов лихвен процент, отразяващ промените в „цената на ресурса на банката“, формирана от посочени фактори, и подлежащ на ежемесечно 6 преразглеждане и промяна „при съществени промени в пазарните условия“.