Решение № 787 от 10.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 787 гр. София, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Биляна М. Вранчева

Цветомила Данова при участието на секретаря Даниела Д. Генчева в присъствието на прокурора Д. Фр. П. като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100605552 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от подс. П. Д., подадена чрез упълномощения му защитник адв. Х. Г., срещу присъда от 15.05.2023г., постановена по НОХД № 7578/22г. по описа на СРС, НО, 15 състав, с която съдът е признал за виновен подс. Д. по повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК и при условията на чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) месеца, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал.1 от НК е отложил за срок от 3 (три) години. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в д.п. и съдебното производство.

В депозираната жалба се твърди необоснованост на първоинстанционния съдебен акт и се прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова от въззивния съд, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал.1 от НК.

В подкрепа на тезата си адв. Г. изтъква, че доказателствената съвкупност по делото е противоречива, поради което е налична недоказаност на обвинението срещу подзащитния му и в частност медикобиологичната характеристика на причиненото на Х.в увреждане.

1

След запознаване с мотивите към присъдата е постъпило допълнение към жалбата, в което подробно са развити съображенията за неправилност на съдебния акт.

Сочи се, че СРС е кредитирал показанията на св. Х.в и св. С. без да отчете наличните в тях противоречия. Твърди се, че по делото е останало недоказано по категоричен начин вида на оръжието, с което е причинено нараняването на пострадалия. Излагат се аргументи в тази насока, че никой от свидетелите не е видял нож в подсъдимия, а пострадалият е видял само дръжка на предмет, за който е предположил, че бил нож.

Твърди се, че СРС неправилно е кредитирал показанията на св. Б., доколкото самият свидетел заявява пред съда, че по време на инцидента бил неадекватен, поради консумирано голямо количество алкохол и наркотици. Излагат се съмнения в достоверността на депозираните от свидетеля Б. показания в досъдебното производство и възможността разследващите органи да са допълнили в тях съдържание, което не произхожда от свидетеля. Сочи се, че СРС неправилно е кредитирал изготвените по делото СМЕ без да вземе предвид възраженията на защитата в тази насока, като неоснователно е отхвърлил искането на защитата за назначаване на тройна повторна съдебно-медицинска експертиза, което е довело до ограничаване правото на защита на подс. Д.. Твърди се, че районният съд е извършил неправилна оценка на показанията на св. Р., което е довело до неправилна правна квалификация и неправилно прилагане на материалния закон. Отправя се молба въззивният съд да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която да признае подс. Д. за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Направено е доказателствено искане за назначаване на повторна СМЕ с участието на вещи лица пулмолог, специалист по образна диагностика и хирург, която да отговори на конкретно поставени въпроси.

В хода на въззивното съдебно производство, въззивният съдебен състав прецени, че направеното от защитата доказателствено искане за допускане и назначаване на повторна СМЕ, с конкретно поставени задачи, е неоснователно и като такова следва да остане без уважение. Мотивите на съдебния състав в тази насока са свързани с наличните по делото СМЕ по писмени данни и комисийна СМЕ, заключенията на които са еднопосочни, изготвени от компетентни вещи лица, които са отговорили на всички въпроси от предмета на доказване по настоящето дело и не са налице данни за необоснованост на изводите на експертите.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд адв. Г. поддържа изложените в жалбата и допълнението към нея аргументи. Пледира, че най-висока доказателствена тежест в случая имат показанията на св. Р. – хирургът, извършил оперативната интервенция на раната на пострадалия и изготвената от него медицинска документация, от която е видно, че не е имало проникване в гръдната кухина на Х.в.

Счита, че възприетата от районния съд правна квалификация е неправилна, поради 2 което моли въззивния съд да постанови нова присъда, с която да оправдае подсъдимия по така повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият Д. поддържа казаното от адвоката му.

Представителят на СГП оспорва жалбата и допълнението към нея. Пледира, че районният съд е направил внимателен и задълбочен анализ на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства и е достигнал до правилни и обосновани изводи, касателно авторството на деянието и формата на вина на подс. Д.. Моли въззивният съда да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

В правото си на последна дума подсъдимият моли да бъде уважено искането на защитника си.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното:

За да постанови присъдата си контролираната съдебна инстанция е провела прецизно и обстойно съдебно следствие. При пълната служебна проверка на присъдата въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея, тъй като от една страна пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга намира възприета от първостепенния съд фактическа обстановка за правилно установена на база на вярна и точна преценка на доказателствения материал. С оглед изложеното въззивният състав споделя възприетата от проверявания съд фактическа обстановка, а именно:

Подсъдимият П. М. Д. е роден на *******. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, средно образование, неженен, трудово ангажиран, с адрес в гр.София, ж.к. „******* 1“, *******, ЕГН **********.

Свидетелите Д.Б. Х.в, Г.Л. С., Б.И. Б. и подсъдимият П. М. Д. се познавали. На 13.06.2020г. около 00:30 ч. – 01:00 ч. всички заедно се намирали в беседка, находяща се в междублоково пространство в гр.София, ж.к.“*******“, пред блок 130. Четиримата разговаряли по между си, но в хода на разговора между св. Х.в и подс. Д. се зародил конфликт. По тази причина св. Х.в и св. С. решили да си тръгнат и се отправили към изхода на беседката, като С. вървяла първа, следвана от св. Х.в. Когато св. Х.в застанал с лице към изхода на беседката и с гръб към подс. Д., последният извадил от дрехите си нож, прилижил се до Х.в, замахнал и нанесъл удар с ножа в гърба му. В резултат на нанесения от подс. Д. на св. Х.в удар на последния били причинени следните траматични увреждания: прободно – порезно нараняване в областта на 9–то междуребрие вдясно, на 4 см от срединната линия, с дължина на кожната рана 3,5 см.

След удара св. Х.в изпитал силна болка в дясната част на гърба си и затруднено дишане, при опипване с ръка мястото на нараняването усетил, че му тече кръв. Веднага след това подс. Д. и св. Б. побягнали и се отправили в неизвестна посока, отдалечавайки се от беседката. Свидетелката С. останала с пострадалия и подала 3 сигнал на тел. 112 за случилото.

След пристигане на медицинския екип на място, пострадалият Д.Б. Х.в бил транспортиран до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД гр. София, където му била оказана медицинска помощ. В болничното заведение била извършена оперативна интервенция на раната на пострадалия, били проведени рентгеново и компютърнотомографско изследване на гръден кош.

За случая било образувано досъдебно произвдоство.

Според заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на пострадалия била причинена травма на гръдния кош, изразяваща се в една прободно – порезна рана в областта на 9 –то междуребрие вдясно, на 4 см от срединната линия, с дължина на кожната рана 3,5 см, с мекотъканна мускулна травма с дефект на ниво шести и седми гръдни прешлени, с наличие на малки газови колекции в мускулните тъкани от нивото на седми шиен прешлен до втори поясен прешлен вдясно. Описаното увреждане е в резултат от действието на предмет с остър връх и един (едноостро оръжие) или два (двуостро оръжие) режещи ръбове, каквито контактуващи повърхности има предмет тип „нож“. Прието е, че прободно – порезното нараняване на гърба на пострадалия Д. Х.в е реализирало медикобиологичната характеристика „нараняване, проникващо в гръдната кухина“.

Според заключението на изготвената в хода на досъдебното производство Комисиина съдебномедицинска експертиза при проведеното образно изследване на пострадалия Д. Х.в се наблюдават минимални следи „пневмоторакс“ /проникване на въздух в плевралната кухина/ върхово, вентрално и медиастинално в дясно, наличие на разлят плеврален излив гръбно в дясно, като в областта на гърба вдясно се открива мекотъканна мускулна травма с дефект на ниво шестиседми гръдни прешлени /Тх6Тх7/. Освен тази находка са установени малки колекции от въздушни мехурчета /газови колекции/ в мускулните тъкани от нивото на втори поясен прешлен до седми шиен прешлен гръбно /Л2 до С7/ вдясно. При проведените рентгенови изследвания в динамика са установени данни за нишковидна, вертикална въздушна сянка в дясната гръдна половина, от 5- ребро до шийната област в дясно - подкожен емфизем, както и персистиращо ограничено безструктурно просветляване върхово и мишично вдясно.

Според експертите категорично са налице обективни доказателства за това, че при инцидента с пострадалия Х.в е било реализирано проникване на хладното оръжие в гръдната му кухина.

По делото е изготвена комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на П. М. Д., от заключението на която се установява,че последният е психично здрав, като към момента на инцидента освидетелстваният е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване, което не обуславя нарушение на базовите психични годности. По време на инкриминираното деяние освидетелстваният е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, не са налице пречки за неговото участие във всички фази на наказателното производство.

Изложената фактическа обстановка се установява въз основа на доказателствата, събрани и проверени по време на първоинстанционното съдебно следствие, както следва: показанията на свидетелите Д.Б. Х.в, Г.Л. С., Б.И. Б., В.К. Р.; справка за съдимост за подсъдимия; епикризи и медицинска документация, предоставена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД гр. София; заповед за задържане рег.

4

№ 226- 35- 1562/13.06.2020 г.; протокол за личен обиск; способите за доказване заключенията на съдебномедицинска експертиза, комисиина съдебномедицинска експертиза, съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, както и останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по същество кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло от въззивния състав. Въззивната инстанция констатира, че не е допуснато нарушение при изграждане на вътрешното убеждение на първостепенния съд. Доказателственият анализ е извършен при пълно спазване на процесуалните правила, установени в НПК, анализирана е цялата доказателствена съвкупност, без да са игнорирани отделни доказателства и/или доказателствени средства. Районният съд е изложил подробни и убедителни съображения на кои от доказателствените източници дава вяра и защо. Доказателственият анализ на районния съдия не страда от твърдените от защитата пороци, като същият е точен, логичен и пълен.