Определение № 891 от 12.03.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 891 гр. Варна , 11.03.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20213100500479 по описа за 2021 година Производството е образувано по ч а с т н а ж а л б а вх.

№272297/16.02.2021г., депозирана от Н. А. Н., ЕГН **********, срещу Определение

№261891/15.02.2021г. и срещу

Определение

№261917/16.02.2021г. по гр.д. №1968/21г. по описа на ВРС, 50-ти с-в. В жалбата се твърди, че определението от 15.02.2021г. е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно приел, че искът е недопустим, но пък е определил правна помощ на жалбоподателя-ищец. Твърди, че е отстранил всички нередовности по предявения иск без да е посочил единствено кой е ответник.

Твърди, че новите указания са неправилни- молбата е приета подписана с електронен подпис, поради което и не е било нужно да се изисква подпис и на хартиен носител. Твърди, че ако искът му е допустим, следва да бъде отменено определението от 16.02.2021г. Ако е недопустим, следва да бъде отменено определението от 15.02.2021г. Впоследствие е изпратена до ВОС уточняваща жалба, в която не се навеждат твърдения във връзка с други основания за обжалване, а се коментира дейността на съдията-докладчик.

Постъпила е и частна жалба вх.№274570/2402.2021г., депозирана от адв.

Борисов, назначен по реда на чл.95 ГПК, с която се обжалва определение №261917/16.02.2021г. Жалбата не е депозирана в срока по чл.274 ГПК, а и процесуалният представител няма самостоятелни права да обжалва отделно от своя доверител съдебния акт, поради което и частната жалба следва да бъде разгледана като допълнение към подадената такава от Н.. В жалбата се твърди, че определението за прекратяване следва да бъде отменено, 1 доколкото видно от обстоятелствената част на молбата е, че макар и същата да е наречена за оттегляне на исковата молба, с нея се иска отвод на съдебния състав.

При извършване на задължителна проверка за допустимост на частната жалба, депозирана лично от Н., настоящият състав на ВОС намира, че жалбата е депозирана от легитимирано лице, както и в срока по чл.275 ГПК, поради което и е допустима. В нея се обективират на практика две частни жалби, доколкото се обжалват два различни съдебни акта.

В частта, с която се обжалва Определение №261891/15.02.2021г., частната жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Нормата на чл. 274 ал.1 ГПК изрично сочи, че срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби в две хипотези: когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и в случаите, изрично посочени в закона. С атакуваното Определение №261891/15.02.2021г. ВРС е назначил процесуален представител на ищеца, оставил е без движение производството по исковата молба, както и производството по молбата за обезпечаване на доказателства. Определението не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито пък изрично е предвидено, че подлежи на обжалване. Затова и същото не попада в категорията на съдебните актове по чл.274 ал.1 ГПК. Жалбата срещу него е недопустима и производството по жалбата срещу Определение №261891/15.02.2021г. следва да бъде прекратено.

По отношение на частната жалба в частта, с която се обжалва Определение №261917/16.02.2021г. по гр.д. №1968/21г. по описа на ВРС, 50ти с-в, жалбата е допустима, доколкото се обжалва преграждащо определение. Същата обаче е неоснователна поради следното:

С молба от 15.02.2021г., наречена такава „за оттегляне на исковата молба“, ищецът Н. изразява становище, че определението, с което производството е било оставено без движение, е незаконосъобразно. Твърди, че очевидно съдията е повлиян и цели забавяне на делото, поради което и желае да оттегли исковата молба и да входира ново дело при нов съдия. Изрично е посочил, че оттегля исковата молба на осн. чл.232 ГПК.

Молбата е подадена преди първо съдебно заседание, като съгласие на 2 ответника /който дори не е бил индивидуализиран към този момент/ не се изисква съобразно чл.232 ал.1 ГПК. Направено е категорично ясно и безусловно оттегляне на исковата претенция. Какви са били аргументите на ищеца да предприеме горното процесуално действие е ирелевантно, тъй като законът не изисква мотиви към молбата за оттегляне. Възраженията, че волята на страната следва да се тълкува съобразно изложеното в молбата, а именно че се цели отвод, съдът намира за неоснователни. На тълкуване подлежи неясно волеизявление. Както вече се коментира волята на ищеца е била ясна и безусловна- посочена е както в заглавната част на молбата, така и в обстоятелствената част и петитума. Изложението, че желае да входира ново дело при неповлиян съдия е съпроводено с обяснение, че затова желае да оттегли сега исковата си претенция. При така направено безусловно изявление, с което ВРС е бил десезиран, законосъобразно същият е прекратил производството по делото на соченото основание- чл.232 ГПК.

Частната жалба срещу Определение №261917/16.02.2021г. по гр.д.

№1968/21г. по описа на ВРС, 50-ти с-в следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по частна жалба вх.

№272297/16.02.2021г., депозирана от Н. А. Н., ЕГН ********** , в частта й, с която се обжалва Определение №261891/15.02.2021г. по гр.д. № 1968/21г. по описа на ВРС, 50-ти с-в.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№272297/16.02.2021г., депозирана от Н. А. Н., ЕГН **********, в частта й, с която се обжалва Определение №261917/16.02.2021г. по гр.д. №1968/21г. по описа на ВРС, 50ти с-в, с което производството е прекратено поради оттегляне на иска на осн. чл.232 ал.1 ГПК.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от 3 съобщението до страните с частна жалба пред ВКС при наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4