Решение № 457 от 10.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. София, 10.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20241110143105 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД за осъждане на Столична община да заплати на „ЗЕАД Б.В.“ ЕАД сумата от 483.95 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вредите по товарен автомобил „М.Б.“ с рег. № ............... вследствие на настъпило на 04.04.2024г. ПТП- попадане в необезопасена и несигнализирана шахта на път, стопанисван от Столична община- ................. в гр. Нови Искър, срещу № 3, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда19.07.2024г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 04.04.2024г. в гр. Нови Искър, на ................., срещу № 3, застрахованият от него по силата на договор за имуществено застраховане „Каско“ на МПС товарен автомобил „М.Б.“ с рег. № ............... попаднал върху необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно- канализационна шахта, чийто капак се отворил и ударил автомобила, за което счита, че отговорност носи ответникът, който следвало да стопанисва и поддържа процесния пътен участък като част от общинската пътна мрежа. В резултат от инцидента на МПС били причинени увреждания по страничния ляв протектор (ролбар) и крана за въздух, като застрахователят удовлетворил вземането за обезщетение на собственика на увреденото имущество в общ размер на 483.95 левачастично чрез прихващане на насрещни задължения, частично чрез плащане, като отправил до ответника регресна покана да възстанови стойността на изплатеното застрахователно обезщетение, което последният отказал да стори. При тези съображения в настоящото производство ищецът претендира процесното регресно вземане, законна лихва върху него, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва допустимостта на претенцията, поддържайки в тази връзка, че отговорността за поддържане на отводнителните съоръжения на пътното платно е на „С.В.“ АД, поради което именно последното е отговорно за обезщетяването на евентуално настъпилия вредоносен резултат. В условията на евентуалност искът се оспорва 1 като неоснователен с доводи за недоказаност на действителното настъпване на описания в исковата молба пътен инцидент, на описания в нея механизъм на ПТП, вкл. наличието на шахта на процесния пътен участък, като се поддържа, че на .................- срещу № 2 и № 3, не съществува изход за канализационна шахта. Оспорва се в тази връзка доказателствената стойност на представените с исковата молба уведомление за настъпило застрахователно събитие и протокол за ПТП. Независимо от изложеното, ответникът поддържа, че източник на уврежданията по товарния автомобил е не преминаването през шахта на пътното платно, а прекомерното натоварване на автомобила, а в условията на евентуалност сочи последното като допринесло за вредоносния резултат, респ. като основание за редуциране на отговорността на общината. Претендира разноски.

В постъпилото на 15.10.2025г. становище третото лице- помагач на страната на ответника „С.В.“ АД оспорва предявения иск, като поддържа, че не е изяснен механизмът на ПТП, в частност видът на шахтата, за която се твърди да е станала причина за същото.

Поддържа се в тази връзка, че „С.В.“ АД не отговаря за поддръжката на дъждоприемни шахти. Изложени са твърдения, че пред лицето на имота, находящ се на № 3 на мястото на настъпване на процесния пътен инцидент, няма канализационна система, респ. канализационна шахта, а същевременно, „С.В.“ АД отговаря за поддръжката единствено на канализационните шахти.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

На първо място следва да се изясни- така, както това е сторено в постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение, че неоснователно е заявеното от името на ответника в отговора на исковата молба възражение за недопустимост на настоящото производство, доколкото съобразно твърденията в исковата молба отговорността за обезщетяване на процесните увреждания е на Столична община, което обосновава процесуалната легитимация на последната в настоящото производство. А дали общината е действително отговорна за поддръжката на процесния пътен участък, респ. за обезщетяване на вредите по чуждо имущество, настъпили при попадане в неравности на пътя, е от значение за надлежната материална легитимация на ответника, респ. за основателността на исковете.

Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД, респ. ангажирането на гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника се обуславя от доказване на следните материални предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо към датата на ПТП застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ с предмет увреденото имущество; 2/ настъпване в срока на действие на този договор на застрахователно събитие- попадане в необезопасена и несигналзирана неравност на пътя, в причинна връзка с което да са причинени вреди на застрахования автомобил; 3/ виновно протИ.правно поведение (бездействие) на работници или служители на ответника или на трети лица, на които последният в качеството си на стопанин на пътя и задължен да го поддържа е възложил сигнализирането, обезопасяването и отстраняването на препятствия на пътя (на основание нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 4/ пътният участък, на който е настъпил инцидентът, да е част от общинската пътна мрежа; 5/ изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ в полза на правоимащите лица.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК горепосочените предпоставки следва да бъдат пълно и гласно установени от ищеца.

Не е спорно между страните, поради което и на основание разпоредбите на чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: съществуването към 2 датата на ПТП на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на сочения за увреден товарен автомобил, имащо за предмет този автомобил, удовлетворяването от ищеца на вземането на собственика на увреденото имущество за застрахователно обезщетение в сочения в исковата молба размер- чрез прихващане и плащане, както и принадлежността на процесния пътен участък към общинската пътна мрежа на Столична община.

Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези факти с правно значение се установяват въз основа на надлежно приобщените като писмени доказателства и неоспорени от страните застрахователна полица за застраховка „Каско“ № 4704230500003680, писмо с изх. № Л- ДЕО- 1869/10.04.2024г. по описа на ищеца, адресирано до застрахованото по полицата лице, за извършване на прихващане на насрещни задължения, както и преводно нареждане от 11.04.2024г. за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с процесното застрахователно събитие в полза на правоимащото по застраховката лице.

Фактът на настъпване на процесния пътен инцидент, както и неговият механизъм се установяват от протокол за ПТП с рег. № 5035/04.04.2024г., съставен от посетилия мястото на инцидента младши автоконтрольор от отдел „Пътна полиция“ в СДВР. Съгласно удостовереното в протокола ПТП е настъпило на 04.04.2024г. в гр. София, на ................., срещу № 3, като движейки се по тази улица, товарен автомобил „М.Б.“ с рег. № ............... преминал през канализационна шахта, намираща се на платното за движение, металният капак на която не бил обезопасен и се отворил, при което били причинени увреждания по въздушния кран на автомобила.

Действително, в частта, касаеща механизма на ПТП, протоколът за ПТП няма обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото в тази част възпроизвежда изявления на участника на ПТП пред представителя на МВР, а не директно възприети от последния факти от обективната действителност. В останалата му част, обаче- място и време на инцидента, наличие на необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно, както и на увреждания по процесния автомобил, протоколът се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото отразява възприети от съставителя в качеството му на длъжностно лице в кръга на службата му обстоятелства, които са от значение за установяване механизма на произшествието.

С оглед на изложеното отразеното в протокола за ПТП относно механизма на произшествието подлежи на изследване от съда в хода на съдебното дирене чрез събиране на всички допустими доказателства- в този смисъл са Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., ВКС и Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г., ВКС.

В случая възпроизведеният в протокола механизъм на ПТП се потвърждава от адресираното от водача на сочения за увреден товарен автомобил „М.Б.“ с рег. № ............... до ищеца заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, съгласно което на 04.04.2024г., движейки се по ................., срещу № 3, автомобилът преминал през шахта, капакът на която се отворил, изхвръкнал и ударил долната част на камиона, в резултат от което били увредени следните автодетайли: бутилка, кранове, дехидрататор, предпазна мантинела и други.

Наред с това, така изложеното се потвърждава от водача на автомобила- И. С. С., разпитан като свидетел в хода на настоящото производство, който заявява, че през пролетта на 2024г. претърпял ПТП с управлявания от него камион „М.Б.“ с рег. № ..............., което настъпило в гр. София, на ................ като при извършване на лек десен завой на пътя преминал през шахта, която се намирала около средата на пътната лента и не била обозначена по някакъв начин, при което капакът й се надигнал и счупил един спирачен кран на автомобила, един кран за разпределение на въздуха, две бутилки и изкривил мантинелата на камиона.

3

Правдоподобността на така изложеното от свидетеля относно механизма на ПТП се потвърждава от техническа гледна точка от заключението на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, и съгласно което описаният в протокола за ПТП механизъм е годен да причини сочените от водача и застрахователя на МПС увреждания по същото.

Същевременно, от събраните по делото доказателства не се установява каквото и да е конкретно поведение на водача на МПС, което да бъде преценявано като протИ.правно и като намиращо се в причинна връзка с настъпване на пътния инцидент и на вредите от него, като въпреки изрично отправените към ответника с доклада по делото указания в този смисъл, същият не е ангажирал доказателства за установяване на твърденията си в отговора на исковата молба в тази насока.

Настъпилите в резултат от пътния инцидент увреждания се установяват от данните в протокола за ПТП, в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение, отправено до ищеца, от показанията на водача на МПС, както и от изготвения от застрахователя опис на щетите, съгласно който увредени са били протектор страничен ляв (ролбар), както и кран за въздух на автомобила, като доколкото по делото не са ангажирани доказателства за настъпили междувременно други вредоносни събития, следва да се приеме, че уврежданията по така описаните автодетайли са в причинна връзка с процесното пътно произшествие.

Изводът в този смисъл е обоснован и от техническа гледна точка съгласно заключението на автотехническата експертиза, в което експертът е приел, че уврежданията по товарния автомобил се намират в пряка причинно- следствена връзка с установения механизъм на произшествието.