Решение № 260044 от 21.10.2020, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н

И Е

№ 260044 гр.Варна, 21.10.2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на двадесет и четвърти август две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА

КОЛЕВА

СВЕТЛА ДАСКАЛОВА при участието на прокурора Вилен Мичев и секретаря Петранка Паскалева, като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева

ВНОХД № 106 по описа на ВАпС за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба от защитника на подсъдимите И.С.И., ЕГН ********** и А.С.И., ЕГН ********** против присъда № 6/20.02.2020 г., постановена по НОХД № 154/2019 год. по описа на Окръжен съд – Шумен.

С атакувания съдебен акт всеки от подсъдимите И.С.И., ЕГН ********** и А.С.И., ЕГН ********** е бил признат за виновен за осъществено престъпление по чл.255, ал.1, т.1 и т.2, предл. ІІ, вр. чл.26, ал.1, за което на основание чл.54 от НК на всеки от тях е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, намалено на три години лишаване от свобода, чието изпълнение на осн. чл.66 ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години.

С присъдата е била ангажирана и гражданската отговорност на въззивниците, като:

- А.С.И., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Министерство на финансите на Р. България сумата от 3 865. 91 лв. за причинени на държавата имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното и изплащане.

- И.С.И., ЕГН ********** е било осъден да заплати на Министерство на финансите на Р. България сумата от 3 865. 91 лв. за причинени на държавата имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното и́ изплащане.

В тежест на подсъдимите са възложени и направените по делото разноски.

Въззивното производство пред

Варненски Апелативен съд е образувано по бланкетна жалба на защитника на подсъдимите А. и И. Илиеви, в която се твърди необоснованост и неправилност на изводите на първата инстанция. Въззивната инстанция е сезирана с искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която двамата подсъдими да бъдат оправдани по поддържаното обвинение.

В съдебно заседание въззивният прокурор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Намира, че събраните от първата инстанция доказателства установяват по категоричен начин, че А. и И.

Илиеви през инкриминирания период от време са получавали доходи от лихви, изплащани им от св.Пламен П..

В съдебно заседание защитникът на подсъдимите – адв.А.Д. ***, поддържа жалбата и допълнението към нея, като развива доводите си в няколко насоки. На първо място се поддържа оплакване, че първата инстанция необосновано е приела, че подсъдимите са получили реално плащане по разписките, приобщени по делото. От друга страна защитата оспорва субективната страна на деянията, тъй като подсъдимите не били със съзнание, че са реализирали доходи, които да подлежат на облагане. Въззивната инстанция е сезира с искане за оправдаване на въззивниците.

В личната защита и последната си дума подсъдимата А.И. отново заявява, че по сключените с „Българска ювелирна компания“ ЕООД договори за заем св.Пламен П. не им изплащал никакви лихви, разписките били подписвани от тях по негово настояване за нуждите на счетоводството на дружеството. Заявява, че е невинна и желае да бъде оправдана.

Подс.И.И. също в личната си защита излага твърдения, че св.П. от реално дадените му 50000 евро не е изплатил нито лихвите, нито главниците. Моли да бъде оправдан.

Настоящият състав на

Варненския апелативен съд намира оплакванията на защитата на подсъдимите за неоснователни по следните съображения:

Съдът е провел съдебно следствие, в което е положил дължимата грижа с допустими доказателствени способи да установи обективната истина. В резултат на проведеното съдебно дирене, въззивната инстанция приема за установени следните релевантни факти:

През 2006 г. св. Пламен П. регистрирал „Българска ювелирна компания“ ЕООД гр. Шумен с предмет на дейност - изработка и търговия на ювелирни изделия. Дружеството развивало дейността си в магазин в гр. Шумен, бул. Славянски /бивша Руска книжарница/ като в магазина като управител работела св. Пламенка Василева и продавач – Емине Юмерова.

В началото на м. юни 2007 г. св. П. се срещнал с подс.А.И., с която се познавали от деца. В разговора помежду им, И. проявила интерес към развиваната от търговското дружество дейност.

Подс. И. предложила финансово участие в бизнеса на П., като му предостави в заем 10 000 евро срещу лихва. Св.П. се съгласил с условията. Подсъдимата И. изтеглила от собствена сметка в банка

„ЦКБ“ сумата от 10000 евро, които дала на св.П.. Двамата подписали договор за заем, в който уговорили лихва и срок за връщането му. Св. П. подписал и запис на заповед в полза на подсъдимата за същата стойност.

Няколко дни по-късно подс. И.

– съпруг на подс. И., решил също да предостави пари в заем на св. П., тъй като уговорената лихва, която П. се съгласил да плаща, била изгодна и двамата подсъдими-съпрузи решили по този начин да генерират средства, за да се снабдят със семейно жилище в гр.Варна.

Така на 13.06.07 г. подс. И. изтеглил от собствената си сметка в банка „ЦКБ“ сумата от 15 000 евро. На същата дата съпрузите и св.П. се срещнали и подс. И. му дал 15 000 евро срещу задължение за връщането им и заплащането на лихва. Тримата решили да предоговорят и условията по първия заем, като подпишат нов, по който страни да бъдат вече двамата съпрузи-подсъдими и „Българска ювелирна компания“ ЕООД, представлявана от св.Пламен П.. Затова първият договор между П. и И. бил унищожен, а на 13.06.2007 г. тримата подписали нов, по силата на който двамата подсъдими предоставили в заем на дружеството сумата от 25 000 евро, при месечна лихва от 2 % и краен срок на погасяване на главница и лихва - 09.09.2007 г. Уговорено било лихвите да се заплащат до 9-то число на месеца, а първото плащане - на 09.07.2007 г. За обезпечаване на вземането на подсъдимите по този договор от П. и съпругата му - Силвия Кеворк Мъгърдичян-П.а бил издаден и подписан запис на заповед за тази сума в полза на двамата подсъдими. В изпълнение на задълженията си да плаща лихва по този договор, свид. П. платил 3500 лв. Били оформени 4 броя разписки, подписани от двамата подсъдими, както следва:

· разписка без дата за получени 1 000 лв. лихви по договор от 09.09.07 г. за периода 09.06.07 г. – 09.07.07 г.;

· разписка от 09.08.07 г. за получени 1 000 лв. лихви по договор от 13.06.07 г. за периода 09.07.07 г. – 09.08.07 г.;

· разписка от 10.09.07 г. за получили 1 000 лв. лихви по договор от 13.06.07 г. за периода 09.08.07 г. – 09.09.07 г.;

· разписка от 24.09.07 г. са получили 500 лв. лихви по договор от

13.06.07 г. за периода 10.09.07 г. – 24.09.07 г.;

Св.П. не погасявал главницата по договора.

Междувременно двамата подсъдими и св.П. се съгласили, че за тях е взаимноизгодно да продължат финансовите си отношения при уговорените условия. За подсъдимите лихвата, която биха получавали от св.П. била много по-висока от тази, която банките предлагали по банкови влогове, а на св.Пламен П. не се налагало да покрива изискванията за банково кредитиране. Затова съпрузите решили отново да му предоставят в заем свои пари срещу по голяма лихва от тази по първия договор.

За целта на 27.07.07 г. подс. И. изтеглил от банка „ДСК“ ипотечен кредит в размер на 58 400 лв., от които 20 000 евро прехвърлил на

21.09.07 г. по сметка на подс. И. в банка „ЦКБ“. От своя страна подс. И. изтеглила от сметката си в банка „ЦКБ“ на 24.09.07 г. и на 25.09.07 г. двукратно сумата от 10 000 евро.

Така на 25.09.2007 г. подсъдимите предоставили на св.П. още 20 000 евро и тримата решили да предоговорят отново отношенията помежду си, като обединят задълженията. За целта тримата подписали и разписка от 24.09.07 г., с която подсъдимите удостоверили, че са получили главницата от 25 000 евро по предходния договор, без реално св.П. да е сторил това.

След това бил подписан изцяло нов договор за заем, като неговия предмет бил формиран от реално неиздължената главница по предходния договор (25 000 евро) и новопредоставените 20 000 евро. Била уговорена и нова по-висока месечна лиxва от 2.5%, платима на 25-то число на месеца, и краен срока за погасяване на главницата и договорената лихва на 25.03.2008 г. Длъжникът по договора бил „Българска ювелирна компания“ ЕООД гр. Шумен, представлявано от св.Пламен П..

За обезпечаване на главницата от 45 000 евро П. и съпругата му издали в полза на подсъдимите и запис на заповед за същата стойност. Бил върнат на П. предходния запис на заповед по договора от 13.06.07 г., като

П. го унищожил след връщането му.

По този договор П. платил на двамата подсъдими общо 6600.93 лева лиxва. Подсъдимите подписали три броя разписки (т.2 дп) – първата с дата 25.10.07 г., с която удостоверили получаването на сумата от 2 200. 31 лв., която се явява лихва по договор от 25.10.07 г., както и че сумата е платена от „Българска ювелирна компания“ ЕООД – Шумен.

Същата била подписана от двамата подсъдими. Втората разписка с дата 26.11.07 г., с аналогично съдържание, също била подписана от подсъдимите. В третата разписка с дата 25.12.07 г. било посочено, че сумата от 2 200. 31 лв. се явява лихва по договор от 25.09.07 г. за периода от 25.11.07 г. до 25.12.07 г.

През месец декември 2007 г. св.Пламен П. изпитвал финансови затруднения и затова страните предоговорили отново условията по договора за заем, като дължимите и неизплатени лихви за остатъка на срока на договора бъдат добавени към главницата от 45 000 евро.

Така на 25.12.2007 г. бил сключен нов договор за заем вече на сумата от 55 000 евро със заемодатели – подсъдимите и заемополучател търговското дружество на П.. Била уговорена месечна лихва в размер на 2.5% върху главницата, платима до 25-то число на месеца и първо плащане на лихви на 25.01.2008 г., като по погрешка в договора била посочена 2007 г., както и краен срок за погасяване на главница и лиxви – 25.06.2008 г. Подсъдимите подписали разписка, че дружеството на П. им е върнало главницата от 45 000 евро по договора от 25.09.07 г., въпреки че реално такова движение на парични средства между страните не е имало. За обезпечаване на главницата по договора П. и съпругата му издали и поредната запис на заповед в полза на двамата подсъдими за сумата от 55 000 евро, като му бил върнат старата запис на заповед за 45 000 евро.

За 2007 г. никой от двамата подсъдими не подал годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ за получените доходи от лихвите, изплатени им от П..

Въпреки финансовите затруднения, които П. и неговото дружество изпитвали, той изплатил на двамата подсъдими по този договор лихви в общ размер от 24 203.43 лв. Били съставени 10 бр. разписки с които двамата подсъдими удостоверили, че са получили от дружеството на П. лиxви по договора както следва: разписка с дата 28.01.2008 г. за получени от подсъдимите 2 689. 27 лв., която сума се явява лихва по договора, за периода от 25.12.07 г. до 25.01.2008 г., изплатена от „Българска ювелирна компания“ ЕООД – Шумен, както и разписки с дати -

26.02.08 г., 25.03.08 г, 25.04.08 г., 26.05.08 г., 26.06.08 г., 25.07.08 г., 25.08.08 г., 25.09.08 г. за получени лихви от дружеството на П. в същия размер – 2 689. 27 лв. като във всяка разписка посочвали, че това са лихви по договора от 25.12.07 г., както и периода, за който са дължими тези лихви.

Била съставена и разписка с дата 28.10.08 г. за сумата от 3 326. 87 лв. лиxва по същия договор за периода 26.09.08 г. – 25.10.08 г. Всички тези разписки били подписани от двамата подсъдими – т.2 дп.

В края на срока за връщане на заема – 25.06.2008 г. П. не бил в състояние да върне главницата по заема и продължил да плаща уговорените лиxви до м.09.2008 г., като последното плащане било на 26.09.2008 г.

През м ноември 2008 г. подс. А. и И. Илиеви съзнавайки, че П. два месеца не плаща нито лихви по последния договор, нито главница, решили да предоговорят дълга като увеличат размера на задължението на П. към тях. Подсъдимите предложили на П. да поеме задължение за 65 000 евро и при по-висока месечна лиxва. Притиснат от затрудненото си финансово положение и от невъзможността да се издължи на подсъдимите, свидетелят приел предложението на подсъдимите да се увеличи размера на предоставената в заем сума от 55 000 евро на 65 000 евро, както и размера на дължимите лихви от 2.5% на 2.7%. Така се стигнало до подписването на четвъртия писмен договор между подсъдимите и „Българска ювелирна компания“ ЕООД Шумен, подписан на 25.11.2008 г. – т.4, л.26-27 дп. Съгласно разписанато в него двамата подсъдими предоставили в заем на дружеството на П. сумата от 65 000 евро при месечна лихва в размер на 2.7% и срок за погасяване на главница и лихви – 25.04.2009 г., плащане на лихвите до 25-то число на месеца и първо плащане на лихви – на 25.12.2008 г. Във връзка с този договор П. и съпругата му издали и запис на заповед за 65 000 евро в полза на подсъдимите, а те от своя страна върнали предходно издадената запис на заповед за 55 000 евро. По този начин П. се задължил да заплати на подсъдимите лихви за срока на договора в общ размер на 17 162. 40 лв. или по 3 432. 48 лв. месечна лихва.