Решение № 451 от 08.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. София, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20251000501648 по описа за 2025 година

Разгледа в съдебно заседание на 09.03.26г. /с участието на секретаря Богомилова/ въззивно гражданско дело № 1648/25г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-9 състав от 02.04.25г. по г.д. № 5176/23г. са уважени евентуални искове по чл. 29 от ЗЗД и по чл. 55 от ЗЗД на Г. П. против П. П..

Решението на СГС се обжалва само от П. П. - в негативните за ответника части /които касаят исковете с посочената правна квалификация/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Жалбата е неоснователна /първоинстанционното решение е постановено съответствие със закона, съдебната практика и съдържанието на доказателствения материал/. в

Ищцата поддържа, че процесното пълномощно /с peг. № 419 от 20.01.2022 г. на нотариус А. И., подписано от наследодателя на страните П. П. – техен баща/ страда от порок /по смисъла на чл. 29 от ЗЗД/. С оглед това: Г. П. претендира – едностранната сделка да бъде унищожена, съответно /като следствие от това/ ответникът да бъде осъден да й върне /при условията на чл. 55 от ЗЗД/ получената на основание на атакуваното пълномощно сума /съответната част, която съответства на дела на Г. П. от наследството на П./.

По делото е надлежно установено /със събраните доказателства: писмени и гласни – преценени в съвкупност/, че: непосредствено преди /съответно и към момента на/ подписване на спорната сделка – упълномощителят /наследодателят на страните/ е бил в недобро /трайно влошено/ здравословно състояние; на една и съща дата /в един и същи момент/ са били подписани общо три броя пълномощни /които са били оформени визуално по сходен – почти идентичен начин; съображения в тази насока са изложени и по-долу в настоящото решение/; при нотариалната заверка на документа /която е била сторена в дома на П. П. – именно породи тежкото му здравословно състояние/ е присъствал само П. П., но не и Г. П.; отношенията между бащата и двете му деца са били добри; П. П. е искал да разпредели имуществото си – по равно между двете си 1 деца.

Всички тези /изброените/ обстоятелства /преценени в съвкупност и в контекста на конкретно заявените защитни тези на страните/ обосновават извод за наличие на предпоставката по чл. 29 от ЗЗД.

Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към конкретните /и подробни/ съображения на първоинстанционният съдия в горните насоки /с които е обоснована основателността на иска с тази правна квалификация/.

В допълнение /към съображенията на СГС/:

Подписаното в полза на ответника пълномощно /с № 419/ на практика дублира /до т. 10 от документа/ абсолютно - изцяло /и визуално, и като съдържание/ пълномощното, оформено в полза на двете деца /с № 418/. В останалата си част /след т. 10/ същото пълномощно /с № 419/ дублира изцяло /отново и визуално, и по съдържание/ подписаното в полза на ищцата пълномощно /с № 420/

В тази връзка:

От една страна:

Няма нито правна /нито преди всичко житейска/ логика – в един и същи момент /едновременно/ да бъдат подписани две противоречащи си по предметен обхват /предназначение и цел/ сделки – едната /първата/ сделка предоставя еднакви права в полза на двете деца, другата /втората/ сделка предоставя такива /идентични/ права само на едното дете.

От друга страна:

По делото липсват доказателства – бащата да е имал по-голяма физическа и емоционална близост със сина си, съответно – само синът да е полагал физически и емоционални грижи за баща си, да е разходвал трайно свои лични средства в негова полза /в каквито хипотези би могло да се приеме, че П. П. е имал мотив, основание и житейска причина да оформи документ в полза на сина си и на практика - в ущърб на дъщеря си/. Заявените твърдения на ответника в тази насока /съдържащи се в отговора на исковата молба/ не са подкрепени с никакви доказателства /на П. П. са допуснати гласни доказателства в такава насока с изрично определение на първоинстанционния съдия, но ответникът се е отказал от събирането им в първото по делото заседание/. Обратно /напротив/ в процеса са събрани гласни доказателства /по инициатива на ищцата/ съобразно които – бащата е имал еднакво отношение и към двете си деца и е искал да разпредели имуществото си между тях – по равно.

Посочените /в горните два абзаца/ обстоятелства /преценени в съвкупност/ могат да обосноват извод /от една страна/, че упълномощителят действително е бил подведен /по смисъла на чл. 29 от ЗЗД/ да подпише втория /спорния/ документ /иначе поведението му – остава необяснимо житейски; особено предвид обстоятелството, че двете противоречащи си пълномощни са били подписани едновременно/. Същите обстоятелства могат да обосноват извод /от друга страна/, че процесното /спорното/ пълномощно е било оформено от П. П. и “представено“ на упълномощителя за подпис, за да може ответникът да получи фактическа /физическа/ възможност да се разпорежда със средствата на наследодателя самостоятелно - в отсъствие на ищцата /с такива права същият не би разполагал по силата на първото пълномощно с № 418, доколкото същото учредява права на пълномощниците при условията на „съвместност“ – съгласно т. 10, ал. 3 от документа“/.

Вярно е, че упълномощителят е издал документ и само в полза на дъщеря си /с № 420/.

Този факт обаче не може да бъде съобразен /с обратната на горната логика/ в позитивен за ответника смисъл: пълномощното дава много по-ограничени права /от една страна/ и от друга страна /което е съществено/ тази едностранна сделка не учредява права за разпореждане с банкови сметки /което обстоятелство е релевантно за настоящия правен спор/.

Основателността на иска по чл. 29 от ЗЗД – обосновава директно уважаване и на иска по чл. 55 от ЗЗД /отговорността по този законов текст намира своята опора и в изричното правило на чл. 34 от ЗЗД/. По отношение на основанието и размера на този иск – конкретни възражения във въззивната жалба не се съдържат /поради което – настоящото решение не съдържа мотивационна част в такава насока/.

2

Независимо от изложеното:

Принципно /такъв извод следва и от изричното правило на чл. 36, ал. 2 от ЗЗД/ упълномощителна сделка /като спорната/ не създава сама по себе си /предвид самото си естество, предназначение и цел/ директно /автоматично/ право на пълномощника да задържи в своя полза съответната /получена чрез документа/ сума /последната подлежи на връщане – предаване на упълномощителя или на негов наследник – каквато в случая се явява Г. П./. Получената сума може да бъде „оставена“ в патримониума /в собственост/ на пълномощника – само, ако документа съдържа изричен и категоричен текст в такава насока или, ако пълномощникът/ установи /докаже/ наличие на друго /извън упълномощителната сделка/ основание /причина/ да запази за себе си имуществения актив. Доказателства /съответно и твърдения/ в такава насока – липсват /съобразно изложеното по-горе/.

На последно място /в същата насока/:

Правилото на чл. 39 от ЗН е принципно неприложимо по отношение на упълномощителната сделка. В този смисъл /с оглед това/: тезата, че второто пълномощно дава пряко право /само по себе си/ само на ответника да задържи паричния ресурс на наследодателя в своя полза – се опровергава от текста на първото пълномощно /което по същата логика пък дава еднакви права, но при условията на „съвместност“ в полза на двете деца/.

С оглед изложеното: атакуваното решение следва да бъде потвърдено /в обжалваната част/.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция: в полза на ищцата следва да бъдат присъдени /при условията на чл. 78, ал. 1 от ГПК/ съдебни разноски за въззивното производство.

Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ответника е основателно: заявеното от Г. П. адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано наполовина /до размера на сумата 1 800 лева/:

От една страна – предвид актуалната практика на СЕС и тази на ВКС /които позволяват адвокатски хонорар да бъде присъден и под минимума по Наредба № 1/.

От друга страна - предвид вида, естеството и обема на осъществената пред въззивния съд правна /фактическа и процесуална/ защита /която преповтаря вече защитавана теза от първоинстанционния процес - при отсъствие на производство по събиране на допълнителни доказателства/.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА /в обжалваната част, касаеща исковете по чл. 29 от ЗЗД и по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД/ решение на СГС 1-9 състав от 02.04.25г. по г.д. № 5176/23г.

ОСЪЖДА П. П. П. да плати на Г. П. П. 1 800 лева – съдебни разноски /за производството пред САС/.

В останалата част /с която са отхвърлени всички останали искове на Г. П. П. против П.

П. П./ решението на СГС е влязло в сила /като необжалвано от ищцата/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4