Решение № 379 от 02.08.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. Кърджали, 02.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело №

20245140101621 по описа за 2024 година

Производството е образувано предявен от С. Х. С., с ЕГН **********, с адрес ******* против Л. Д. Ю., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ******* осъдителен иск с правно основание чл. 57, ал. 2 СК, вр. чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 5400 лева главница, представляваща незаплатен наем за ползване на ½ идеална част от семейното жилище, изключителна собственост на ищеца, представляващо западната лява половина от масивна жилищна сграда, на един етаж и призем, пригоден за живеене, със самостоятелен вход, представляваща имот с идентификатор № ******* по КККР на *******, със застроена площ на всяко ниво - 50 кв. м. - по документ за собственост /51 кв. м. съгласно скица на имота/, състояща се от две стаи и коридор на етажа и две стаи и коридор на нивото на призема, разположена в ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор: ******* по КККР на *******, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско засторяване /до 10 м./, целият с площ 500 кв. м. по документ за собственост и 512 кв. м. по кадастрална скица, с административен адрес: *******, за периода 22.11.2021 г. 21.11.2024 г. (по 150 лева месечно), дължимо на основание Решение № **/21.01.2019 г. по гр. д. № ****/2018 г. по описа на РС – Кърджали, с което бракът между страните е прекратен по взаимно съгласие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2024 г., до окончателното заплащане на задължението.

Ищецът твърди, че по силата на влязло в законна сила на 21.01.2019 г. съдебно решение № **/21.01.2019 г., постановено по гр. д. № ****/2018 г. по описа на PC - Кърджали е бил прекратен гражданският брак сключен между ищеца и ответника, като ползването на семейното жилище, изключителна собственост на ищеца и представляващо: западната лява половина от масивна жилищна сграда, на един етаж и призем, пригоден за живеене, със самостоятелен вход, представляваща имот с идентификатор № ******* по КККР на *******, със застроена площ на всяко ниво - 50 кв. м. - по документ за собственост /51 кв. м. съгласно скица на имота/, състояща се от две стаи и коридор на етажа и две стаи и коридор на нивото на призема, разположена в ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор:

1

******* по КККР на *******, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско засторяване /до 10 м./, целият с площ 500 кв. м. по документ за собственост и 512 кв. м. по кадастрална скица, с административен адрес:

******* било предоставено на ответницата, като между бившите съпрузи и страни в настоящото производство е възникнало наемно правоотношение. Твърди, че считано от датата на предоставяне на семейното жилище на ответника по силата на влязлото в сила съдебно решение, последният ползва жилището. Счита, че на основание чл. 57 СК между страните е възникнало наемно правоотношение и ответницата дължи заплащане на наем в полза на ищеца за ползваната от нея 1/2 ид. ч. от семейното жилище. Твърди, че наемното възнаграждение за такова жилище възлиза в размер на сумата от 10800 лв., поради което претендира сумата от 150 лв. на месец за периода от 36 месеца /22.11.2021 г. – 21.11.2024 г./.

По така изложените съображения моли за уважаване на предявения иск. Претендира съдебни и деловодни разноски.

Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, като счита подадения иск за недопустим, а по същество – за неоснователен. Относно недопустимостта на иска посочва, че иск за повтарящи се задължения може да се предяви за такива задължения, които ще бъдат дължими след постановяване на решението, но конкретизира, че законът има предвид такива задължения, чиято изискуемост зависи единствено от настъпването на обективни факти. В тази връзка уточнява, че когато се претендира изпълнение на задължения, възникването на които зависи от волята и действията на една от страните в спора, не е допустимо такива да се присъждат, преди да са станали изискуеми. (Извлечение от мотивите към Решение № 149 от 1.11.2023 г. на ВКС по к. гр. д.

№ 638/2023 г.).

По същество оспорва изцяло обстоятелствата, на които се основава предявения иск.

Намира за неоснователни твърденията, въведени в обстоятелствената част на исковата молба.

Отрича да е ползвала предоставеното съгл. влязлото в сила решение по гр. д. № *******/2018 г. на PC-Кърджали семейно жилище в исковия период, както и понастоящем, като настоява, че в периода от 22.11.2021 г. до настоящия момент описания в исковата молба имот е ползван само и единствено от децата на страните по делото - С. С. С., роден на ******* и от Ю. С. С., последният навършил пълнолетие на ******* Посочва, че през исковия период ответницата е живяла на адрес: *******, който и към днешна дата е неин постоянен и настоящ адрес.

На следващо място излага, че ищецът винаги е имал достъп до имота, не е бил възпрепятстван да го ползва и ответницата никога не го е лишавала от възможност за това.

От друга страна навежда, че ищецът е настоявал тя да не живее в това жилище, което тя да се установи на посочения по-горе адрес.

Счита, че възникването на задължението за заплащане на наем зависи от това, доколко е било предоставено и реално упражнявано ползването.

Същевременно отбелязва, че съгласно чл. 57, ал. 2, нзр. 2 от ГПК не се дължи наем за ползваната от ненавършнлите пълнолетие деца жилищна площ, като в тази връзка акцентира, че на практика непълнолетното дете Ю. С. С. (навършило пълнолетие на *******) е ползвало цялата жилищна площ на процесното жилище, за което не дължи наем.

В съдебно заседание, след направените уточнения в исковата молба от ищеца конкретизира, че ползването е било предоставено срещу задължението на ответницата да прехвърли чрез дарение своята идеална част от процесния имот.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 57, ал. 2 СК, вр. чл. 59 ЗЗД /в този смисъл е Решение № 6113 от 7.11.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 13541/2023 г. , съгласно което, когато в исковата молба са изложени факти за имуществени отношение на бивши съпрузи относно ползването на семейното жилище след развода и е заявена претенция за плащане на парична сума от неползващия съпруг, правната квалификация е от специалната към общата норма/. За прецизност следва да се посочи, че при съсобственост правната квалификация е по чл. 57, ал. 2 СК, вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС /каквато в случая не е налице/.

С исковата молба се претендира присъждане на обезщетение за ползване на семейното жилище, предоставено на ответника с решението за прекратяване на брака.

С доклада си по делото съдът е определил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че бракът между страните е прекратен с влязло в сила решение № **/21.01.2019 г., постановено по гр. д. № ****/2018 г. по описа на РС-Кърджали, както и че със същото семейното жилище, находящо се *******************, е предоставено за ползване от настоящата ответница. Също така не са спорни между страните, а и се установяват по делото следните факти: че ищецът е собственик на процесната западната лява половина от масивна жилищна сграда, на един етаж и призем, пригоден за живеене, със самостоятелен вход, представляваща имот с идентификатор № ******* по КККР на *******, със застроена площ на всяко ниво - 50 кв. м. - по документ за собственост /51 кв. м. съгласно скица на имота/, състояща се от две стаи и коридор на етажа и две стаи и коридор на нивото на призема, разположена в ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор:

******* по КККР на *******, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско засторяване /до 10 м./, целият с площ 500 кв. м. по документ за собственост и 512 кв. м. по кадастрална скица, с административен адрес:

*******; че Ю. С. С. е дете на С. Х. С. и Л. Д. Ю. и че то е живяло в процесния имот през исковия период от 22.11.2021 г. - 21.11.2024 г.; че с решение по гр. д. № ******* по описа за 2018 г. на КРС, е утвърдено споразумение в хипотезата на чл. 51, ал. 1 и 2 СК, по силата на което семейното жилище е предоставено за ползване от съпругата. Липсва уговорка дали това ползване е възмездно или безвъзмездно.

В производството по делото е налице спор между страните за характера на възникналото между тях правоотношение по силата на решението, с което е утвърдено споразумение за прекратяване на брака и семейното жилище е предоставено за ползване на ответника.

В производството по делото са снети показания на свидетели, от които се установява, че ответницата редовно е посещавала процесния имот, където живеят пълнолетните към настоящия момент деца на страните, като единствено свидетелят Е. Т. сочи, че същата е живяла там до навършване на осемнадесет годишна възраст на малкия син на страните. Относно правнорелевантните обстоятелства по отношение на волята на страните във връзка с предоставяне ползването на семейното жилище, свидетелите С. К. и С. С. /син на страните/ заявяват, че страните са се уговорили след развода ответницата да прехвърли къщата на ищеца, като остане да живее в същата и да се грижи за децата им.

Съдът намира, че при прекратяване на брака между страните и с одобряване на споразумението за прекратяване на брака им между ответните страни е възникнало правоотношение, имащо характеристиките на заем за послужване. За този договор, дори да е с предмет недвижим имот, не се изисква специална форма на изразеното съгласие. То може да е дадено и мълчаливо, като съдът намира, че волята на неползващия жилището съпруг – ищецът в настоящото производство, не е била да предостави жилището за ползване възмездно на ответницата. За да достигне до този извод съдът се запозна с приложения по брачното дело – гр. д. № *******/2018 г. по описа на Районен съд – Кърджали, материали, като установи, че на стр. 2-ра в социалния доклад, изготвен от дирекция „*******“ – ******* ищецът С. С. изрично е заявил, че е съгласен съпругата му и децата да останат в 3 семейното жилище, но желае частта от жилището, което той е дарил на ответницата Л. С. да бъде прехвърлена на негово име, което впрочем се е сбъднало в деня на изготвяне на процесния социален доклад на 18.12.2018 г. с нотариален акт за дарение ******** от ********* г. по описа на нотариус *******, с рег. № *** на НК и с район на действие РС*************, приложен по делото. Следователно не може да се приеме, че при одобряване на споразумението страните са имали намерение жилището да се предостави за възмездно ползване на ответницата, без това да е изрично посочено в споразумението.

Както допуска ВКС в решение № 199 от 15.01.2018 г. по гр. д. № 154 по описа за 2017 г. на ТК, Първо ГО, възможно е съдът да тълкува волята на страните, обективирана в споразумението и да достигне до извода, че ползването е предоставено безвъзмездно. С оглед разясненията дадени в това решение хипотезата, в която съдът приеме, че ползването е предоставено безвъзмездно, то за времето от влизане в сила на решението за прекратяване на брака до датата на предявяване на исковата молба такова обезщетение не се дължи. При така обсъдените доказателства съдът приема, че волята на страните /бивши съпрузи/ при сключването на споразумението е била ползването на семейното жилище от съпругата /ответник по спора/ да е безвъзмездно.

С оглед на гореустановеното от фактическа страна, предявеният иск се явява неоснователен. За да бъде уважен искът по чл. 57 СК, вр. с чл. 59 от ЗЗД е необходимо да се докаже по делото, че е налице имуществено разместване между ищеца и ответника, в резултат на което последния да се е обогатил за сметка на ищеца, наличие на връзка между обогатяването и обедняването, неговия размер, както и липсата на основание за имуществено разместване. Ищеца твърди, че ответника е ползвал без правно основание процесния имот за периода 22.11.2021 г. до 21.11.2024 г., но противното се установява от доказателствата по делото. Ответника е посещавал процесния имот в този период със знанието и съгласието на ищеца, който се съгласил тя да продължи да го ползва заедно с децата им, с условието да му прехвърли нейната част от жилището на негово име. Макар да не се установява писмен договор за ползване, то съдът намира, че от показанията на свидетелите С. К. и С. С., ценени и с оглед приложения по гр. д. № *******/2018 г. по описа на РС-Кърджали социален доклад, изготвен от дирекция „*******“ – ******* се доказва наличие на устен договор за заем за послужване по смисъла на чл. 243 и сл. от ЗЗД, като страните по делото са се съгласили на ответницата да бъде предоставено да ползва безвъзмездно и за неопределен срок жилището. Съгласно разпоредбите на чл. 249, ал. 2 ЗЗД, "заемодателят може всякога да поиска връщането на вещта", щом като времето или целта на ползуването не са били определени. Такъв е конкретният случай. Предвид естеството на възникналото между страните правоотношение по безвъзмездно ползване от страна на ответницата на процесния недвижим имот, което е било прекратено с предявяване на исковата молба, ищецът разполага с възможността да претендира заплащане на обезщетение за лишаването от ползване за в бъдеще. За времето от влизане в сила на решението за прекратяване на брака, а и след това, от претендираната дата – 22.11.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба такова обезщетение не се дължи /в този см. Решение № 199 от 15.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 154/2017 г., I г. о./