Решение № 1894 от 01.04.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1894 гр. София, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Мингова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело № 20221100512988 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 във връзка с чл. 294 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 49275 от 24.02.2020 г., постановено по гр. д. № 54115 по описа за 2018 г. на СРС, І ГО, 46 състав, са отхвърлени предявените от „Т.-В“ ООД – гр. София, ЕИК **** и „В.Ф.“ ООД – гр. София, ЕИК **** срещу М.у.

– София, БУЛСТАТ **** искове с правно основание чл. 109 ЗС – за осъждане на ответника да преустанови и да се въздържа от извършването на действия (контролиран достъп), с които пречи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху аптечен склад, находящ се на приземния етаж в ниското тяло на сградата на Стоматологичен факултет към М.у., с площ от 680 кв. м., състоящ се от три складови помещения, канцеларии, коридор и сервизни помещения, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ І – „за МА и ВВМИ“, кв. 387 по плана на гр. София, местност „Бул. България“, както и за осъждането на ответника да премахне за своя сметка следните преграждащи съоръжения: подвижна метална решетка (портална врата), която прегражда единствения пешеходен и транспортен достъп до склада и която се заключва през нощта и по време на празници; метална решетка, която ограничава достъпа на МПС и възможността за маневриране по предназначената за това вътрешна улица; двойна метална преграда, която елиминира възможността МПС да маневрират във вътрешната улица, обслужваща изключително процесния имот. С решението ищците са осъдени да заплатят на ответника сума в размер 100 лв. – 1 юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е подадена въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство – „Т.-В“ ЕООД и „В.Ф.“ ООД, с която го обжалват изцяло. Излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Излагат, че първоинстанционният съд не е съобразил представените решения на ВАС и АССГ, както и СТЕ по гр. д. № 3998/2013 г. на СГС. Поддържат, че ответникът няма правомощия да поставя процесните преградни съоръжения, тъй като има право на управление по отношение на сграда, състояща се от 11 корпуса, но не и по отношение на имота, в който са поставени трите метални преграждания. Излагат, че по делото не са събрани доказателства ответникът да има право на управление по отношение на имота, като същевременно ищците били носители на ограничено вещно право на строеж в имота, в който били поставени съоръженията, и никога не били давали съгласие за поставяне на тези съоръжения, които считат за незаконни. Посочват, че по делото не били събрани доказателства относно основанието за съществуването на трите метални прегради, те да бъдат заключвани и да са разположени на тези места, както и за приноса им. Поддържат, че поставените прегради пречат на въззивниците да упражняват правото си на собственост спокойно, безпрепятствено, по всяко време и в пълен обем, тъй като не били достъпни входовете до складовете им. Излагат, че неправилно решаващият съд приел, че ответникът черпи права срещу ищците от АПДС № № 06894/08.12.2008 г., 7720/08.04.2011 г. и 09062/10.03.2016 г. Считат, че неправилно решаващият съд възприел писмата от МОН и разпорежданията на МВР, с които не било предписано изграждането на преграждания на входни улични подходи, нито за заключването им. Излагат, че не били дадени препоръки от СДВР за изграждането, заключването на металните прегради, като нямало мерки относно съществуването им в този вид, на това място, функционирането и приложението им. Необсъдени били множеството писма на ищците до ответника, както и справките за обема на дейността на аптечните складове.

Считат, че ответникът не е доказал твърденията си, че инфраструктурата, намираща се върху ПИ, била предвидена за линейки, специализирани автомобили, пациенти, доставяне на храна, болнични бельо, кислородни бутилки, медикаменти и консумативи. Поддържат, че от ангажираните по делото доказателства се установява, че предявените искове са основателни.

Молят съда да отмени обжалваното решение, като уважи изцяло предявените искове. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство – М.у. – София, с който я оспорва. Излага съображения за законосъобразност и правилност на обжалваното решение. Посочва, че с представения по делото АПДС № 09062/10.03.2016 г. правото на управление на терена около сградата на Факултета по дентална медицина е предоставено на М.у. – София, като последният на основание чл. 14 ЗДС полагал необходимата грижа за сградата на ФДМ и за терена, в който същата се намира, съобразно нуждите, за които 2 са предоставени, а именно – висше учебно заведение. Счита, че решаващият съд правилно е ценил събраните по делото доказателства. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

С Решение № 260043 от 04.01.2022 г., постановено по в. гр. д. № 12315 по описа за 2020 г. на СГС, ГО, II-Е въззивен състав е потвърдено Решение № 49275 от 24.02.2020 г., постановено по гр. д. № 54115 по описа за 2018 г. на СРС, І ГО, 46 състав.

С Решение № 50127 от 01.12.2022 г., постановено по гр. д. № 1189 по описа за 2022 г. на ВКС, първо гражданско отделение, е отменено Решение № 260043 от 04.01.2022 г., постановено по в. гр. д. № 12315 по описа за 2020 г. на СГС, ГО, II-Е въззивен състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд с указания за извършването на следните съдопроизводствени действия: допускане на съдебно-техническа експертиза, която да посочи точното местонахождение и характеристики на поставените преградни съоръжения, както и да посочи от къде се осъществява достъпът до аптечните складове на ищците, като онагледи констатациите си на скица.

След приемане заключението на тази експертиза, на въззивния съд е указано да обсъди поотделно за всяко едно от описаните преградни съоръжения, дали поставянето му съставлява неоснователно действие, създаващо пречки за ищците да упражняват правото си на собственост в неговия пълен обем и в зависимост от това да разреши спора, доколкото представените от ответника указания във връзка с установяване на пропускателен режим не съдържат подробни и детайлни предписания за начина, по който да се осъществява този пропускателен режим.

С Определение № 12826 от 13.12.2022 г., постановено по настоящото дело, е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза със задачи вещото лице: да посочи точното местонахождение и характеристики на поставените преградни съоръжения; да посочи от къде се осъществява достъпът до аптечните складове на ищците; да онагледи констатациите си по предходните точки на скица.

Във въззивното производство са приети като писмени доказателства по делото представени от страните документи.

С протоколно определение от 19.05.2023 г. е допусната допълнителна съдебно-техническа експертиза със задача дали би се изменило заключението на вещото лице по поставените въпроси в първоначалната техническа експертиза с оглед представените от страните в съдебно заседание писмени доказателства.

Софийски градски съд, при повторно разглеждане на делото, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на 3 първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Настоящият състав на СГС намира, че при постановяване на решението не са нарушени императивни материалноправни норми. По конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „Т.-В“ ЕООД и „В.Ф.“ ООД срещу М.у. – София. Ищците твърдят, че са собственици на аптечен склад, находящ се в гр. София, ул. ****, находящ се на приземния етаж в ниското тяло на сградата на Стоматологичен факултет при ВМИ, успоредно на Стоматологичната клиника към ул. „Георги Софийски“ и паркингите на клиниката, под терасите и входното стълбище на Стоматологичния факултет при ВМИ, със застроена площ от 680 кв. м., състоящ се от три складови помещения с 575 кв. м. застроена площ, при граници: от север – ул. „Георги Софийски“ и градинка, от юг – вътрешна улица и ниско тяло на сградата на Стоматологичен факултет при ВМИ, от изток – вътрешна улица продължение на ул. „Райко Жинзифов“, от запад – гаражно помещение, трафопост и стълбище към поликлиника на ВМА, заедно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и съответните ид. ч. от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ І – „за МА и ВВМИ“, в кв. 378 по плана на гр. София, местност „Бул. България“. На територията на имота били обособени два аптечни склада, които извършват денонощна дейност по приемане, обработка, съхранение и доставка на медикаменти и медицински консумативи за нуждите на аптечната мрежа и болнични заведения на територията на гр. София и цялата страна. От страна на ответника всекидневно се извършвали неоснователни действия и се поддържали създадени в резултат на тези действия състояния, с което нарушавал правото им на собственост и създавал пречки за упражняването му в пълен обем. Незаконосъобразните действия на ответника ограничавали, смущавали и пречели на пълноценното ползване на имота според неговото предназначение. Ответникът изградил върху улиците около имота на ищците редица съоръжения, които ограничавали достъпа до собствения им имот: подвижна метална решетка (портална врата), която се дърпа, прегражда единствения пешеходен и транспортен достъп до имота и се заключвала нощно време, а и по време на празници и ваканции, в резултат на което нямали достъп до имота; метална решетка, която ограничавала достъпа на МПС до имота, нямали достъп и възможност за маневриране на транспортни средства по предназначената за това вътрешна улица; двойна метална преграда, която елиминирала възможността МПС да маневрират в тази 4 вършена улица, обслужваща изключително имота. С изградените във вътрешната улица, успоредна на бул. „Георги Софийски“ метални решетки и прегради ответникът напълно затворил постоянния достъп до имота, с което пряко засегнал интересите им, тъй като не били в състояние за извършват стопанската си дейност, което водело до ежедневни загуби. Твърдят, че тези прегради са незаконни, поставени в нарушение на ЗУТ и всякакви строителни правила. Въпреки отправените многократно покани ответникът продължавал да препятства ползването на собствения им недвижим имот. Считат, че не са длъжни да търпят и понасят ограниченията, които произтичат за правото им на собственост, когато те са нетърпими според закона. Молят съда да постанови решение за осъждане на ответника да преустанови и да се въздържа от извършването на действия (контролиран достъп), с които пречи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху аптечен склад, находящ се на приземния етаж в ниското тяло на сградата на Стоматологичен факултет към М.у., с площ от 680 кв. м., състоящ се от три складови помещения, канцеларии, коридор и сервизни помещения, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ І – „за МА и ВВМИ“, кв. 387 по плана на гр. София, местност „Бул. България“, както и за осъждането на ответника да премахне за своя сметка следните преграждащи съоръжения: подвижна метална решетка (портална врата), която прегражда единствения пешеходен и транспортен достъп до склада и която се заключва през нощта и по време на празници; метална решетка, която ограничава достъпа на МПС и възможността за маневриране по предназначената за това вътрешна улица; двойна метална преграда, която елиминира възможността МПС да маневрират във вътрешната улица, обслужваща изключително процесния имот. Претендират разноски.