Определение № 3050 от 04.12.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3050 гр. Бургас, 01.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20232100500647 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано по повод депозирана частна жалба с вх. № 11833 от 27.03.2023г. по описа на Районен съд – Бургас, подадена от К. Т. Н., ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес – гр. Бургас, ул. Александровска № 17, ет. 1, офис 2 – адвокат Ненчо Драгнев против Определение № 1759 от 21.03.2023г., постановено по гр. дело № 5148/2022г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата на което е оставена без уважение молбата на К. Т. Н. да освобождаване от държавна такса по подадената искова молба в размер на 2 181, 48 лева и от разноските по делото.

В жалбата се претендира атакуваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново определение, по силата на което ищецът в първоинстанционното производство да бъде освободен от заплащане на дължимата държавна такса.

Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да го атакува. Жалбата е постъпила в преклузивния срок за атакуване на решението (съобщение за изготвеното определение е получено от страната на 23.03.2023г., а жалбата е депозирана в съда на 27.03.2023г., дължимата държавна такса е заплатена и процесуалният представител на въззивника – адвокат Драгнев разполага с валидна представителна власт да сезира настоящата инстанция.

В жалбата се посочва, че при постановяване на атакуваното 1 определение съдът се е произнесъл в противоречие с нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК и не е отчел, че макар и на 4 часов трудов договор за ищеца не е възможно да работи на друго трудово правоотношение, тъй като той пътува, за да достигне до своето работно място, а и с настъпването на летния сезон работата му ще стане пълноценна и ще получава пълно трудово възнаграждение.

Към частната жалба не са представени допълнителни писмени доказателства.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от К. Т. Н. против Л. Л. К., с който се претендира да бъде прието да установено, че ответната страна дължи на ищеца К. Н. сума в размер на 5 905 британки лири, представляващи сбор от припадащата се на ответника част от изплатени от ищеца наем за квартира в гр. Л., К.В., режийни разходи за периода от 04.10.2019г. до 14.09.2020г. и от суми, заплатени от ищеца за телефонни планове във Великобритания за периода от месец септември 2019г. до септември 2020г. и за заплащане на телефонен апарат, който Х. е задържала за себе си.

С Определение № 7172 от 15.12.2022г., постановено по гр. дело № 5148/2022г. по описа на Районен съд – Бургас е върната исковата молба, подадена от К. Т. Н. против Л. Л. К. и е прекратено производството по делото.

С цитираното определение е обезсилена и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1753/02.06.2022г., издадена по частно гр. дело № 3558/2022г. по описа на Районен съд – Бургас.

С Определение № 482 от 15.02.2023г., постановено по частно гр. дело № 129/2023г. по описа на Окръжен съд – Бургас е отменено Определение № 7172 от 15.12.2022г., постановено по гр. дело № 5148/2022г. по описа на Районен съд – Бургас и делото е върнато на Районен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора, при съобразяване на дадените с настоящото определение указания. Съдът в своите мотиви е посочил, че исковата молба по делото е напълно съответна на заявлението, което е отправено от страна на ищеца в заповедното производство, като вземанията от заповедното производство са вписани и в 2 исковата молба, с посочени същите основание, размер и дата на плащане.

Съдът посочва, че независимо от обстоятелството, че заповедта за изпълнение на Районен съд – Бургас е издадена за сума от общо 5 905 британски лири, представляваща вземане за наем на квартира в гр. Л., режийни разноски и от суми, заплатени от заявителя за телефонни планове в К.В., всъщност му се присъждат 53 отделни вземания, за извършени плащания, които са определени по размер, основание и дата и по естеството си представляват 53 самостоятелни парични претенции, обективно кумулативно предявени за установяване и в исковото производство. Изрично в своето определение, Окръжен съд – Бургас е посочил, че Районен съд – Бургас не е следвало да дава с определението си допълнително указание за уточнение на исковата молба, поради което и е приел, че съответното неизпълнение няма за последица санкционирането на ищеца според предвиденото в чл. 129, ал. 3 от ГПК. Съдът в своето определение е посочил, че за всеки един от горепосочените искове е дължима държавна такса в размера по чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като съдът изрично е посочил, че общата дължима сума като държавна такса възлиза на сума в размер от 2 650 лева и от нея следва да бъде приспадната заплатената държавна такса в заповедното производство, а именно – сума в размер на 272 лева.

След връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, съгласно дадените указания от страна на Окръжен съд – Бургас, Районен съд – Бургас с Разпореждане № 2917 от 13.03.2023г., постановено по гр. дело № 5148/2022г. по описа на Районен съд – Бургас е оставил без движение исковата молба, като е посочил, че ищецът следва да представи доказателство за довнесена по сметка на Районен съд – Бургас държавна такса в размер на 2 181, 48 лева.

С Молба с вх. № 10793/20.03.2023г. по описа на Районен съд – Бургас, ищецът К. Н. е отправил искане до съда да бъде освободен от заплащане на държавна такса и разноски по предявените искове, тъй като не разполага с достатъчно средства, за да ги заплати. В молбата се посочва, че ищецът работи на непълен работен ден и получава трудово възнаграждение в размер на 400 лева. Към молбата са приложени Декларация за материално и гражданско състояние и трудов договор.

3

На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Освобождаването от заплащане на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК е привилегия, предвидена в полза на физическите лица – страни в гражданския процес, които с оглед на своето здравословно, семейно или материално състояние не разполагат с достатъчно парични средства, за да изплатят изцяло или отчасти дължимите за водене на делото държавни такси и разноски. Преценката за наличие на основания за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото по чл. 83, ал. 2 от ГПК, при твърдения за затруднено материално състояние на лицето е винаги конкретна и следва да е съобразена с комплексната оценка на данните по делото за материалните възможности на молителя. Преценката следва да бъде обусловена от съобразяване на примерно изброените в чл. 83, ал. , т. 1 – т. 6 от ГПК законови критерии (доходи на лицето и на неговото семейство, притежавано имущество, семейно положение и здравословно състояние, възраст и трудова заетост), както и други специфични обстоятелства, въз основа на които съдът прави извод дали с оглед размера на дължимата такса страната обективно е в състояние да я заплати без особени затруднения и без страната да бъде лишена от парични средства, необходими за задоволяване на нормалните й житейски потребности. Освобождават се от такси и разноски само физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, тоест – нямат имущество и доходи над необходимите средства за тяхната издръжка. Когато от съвкупната преценка на декларираните имущество, семейно положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички други обстоятелства, обуславящи възможността да се поемат съдебни разноски, се установи, че лицето притежава достатъчно доходи и имущество, съдът не може да признае, че това лице няма средства да заплати дължимата държавна такса. Съдът е длъжен да прецени всички представени доказателства и по свое вътрешно убеждение да се произнесе по постъпилата молба за освобождаване от държавна такса и разноски, като тежестта на доказване на липсата на „достатъчно средства“ е изцяло на молителя. В този смисъл и Определение № 1186 от 18.05.2023г., постановено по к. частно гр. дело № 1622/2023г. по описа на ВКС на РБ.

В конкретния случай – с молбата за освобождаване от държавна 4 такса и разноски, жалбоподателят К. Т. Н. – ищец в производството пред Районен съд – Бургас е представил писмени доказателства и декларация за материално и гражданско състояние, от които става ясно, че той е декларирал, че получава месечен доход от трудово правоотношение в размер на 400 лева, не упражнява дейност като едноличен търговец и не извършва услуги с личен труд, няма сключен граждански брак и не притежава имоти, МПС и имущество на значителна стойност. От представената пред съда декларация за материално и гражданско състояние се установява, че ищецът не притежава недвижими имоти, не осигурява издръжка на други лица, не страда от заболяване, което да налага постоянни разходи. От доказателства по делото се установява единствено, че понастоящем ищеца работи на длъжността „Администратор/рецепция“ в к.к. Слънчев бряг и получава трудово възнаграждение в размер на 900 лева, а след сключено с работодателя Допълнително споразумение от 01.10.2022г. е преминал на четири часов работен ден и трудово възнаграждение в размер на 400 лева.

С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че е обоснован и законосъобразен извода в обжалваното определение, че с оглед материалното и здравословното си състояние К. Н. има възможност да заплати своята дължимата държавна такса за водене на производството, без да бъде поставен в особено затруднено положение и без да бъде лишен от средства за съществуване – ищеца действително работи на непълен работен ден и получава трудово възнаграждение в размер на 400 лева, но това безспорно касае зимния сезон, тъй като работата му е свързана с туристически сезон и в депозираната частна жалба против атакуваното определение самият жалбоподател посочва, че му предстои през летния сезон да премине на пълен работен ден, което неминуемо води и до увеличение на трудово му възнаграждение. Представените доказателства сочат, че същият е в трудоспособна възраст и самият той декларира, че не дължи издръжка на други лица и е в добро здравословно състояние, което не препятства възможността да полага труд и да реализира и допълнителни доходи.

Мотивиран от изложеното, съдът намира, че предвид трудоспособната възраст на ищеца, липсата на данни за проблеми с неговото здравословно състояние, както и обстоятелството, че същият полага труд и не дължи издръжка на други лица, съдът намира, че плащането на държавната 5 такса не би поставило в затруднено положение нормалните му житейски потребности и в тази връзка - настоящата инстанция не може да направи извод, изграден върху обективни данни за липсата на достатъчно средства ищецът да заплати дължимата държавна такса в производството, образувано по предявените от негова страна обективно кумулативно съединени претенции против Л. Л. К..

Следва да се отбележи, че настоящият състав не споделя направения извод по делото, че са налице 53 обективно кумулативно съединени претенции (което пряко влияе на размера на дължимата държавна такса), като счита, че са налице предявени четири обективно кумулативно съединени претенции, но следва да се съобрази с дадените на първоинстанционния съд указания от страна на Окръжен съд – Бургас по частно гр. дело № 129/2023г. по описа на Окръжен съд – Бургас още повече, че предмет на разглеждане в конкретния случай е възможността на ищеца да заплати дължимата държавна такса, а не – конкретните предявени претенции - тоест – в конкретния случай настоящата инстанция не би могла да направи различен извод от този, който е направен от Окръжен съд – Бургас в цитираното частно гр. дело, тъй като се съобразява и с обстоятелството, че дадените вече указания от страна на въззивната инстанция са задължителни за първоинстанционния съд и той следва да се съобрази с тях и да се ръководи от тях.