Решение № 157 от 02.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Пловдив, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Л. Стойчев при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело № 20235300900367 по описа за 2023 година

Иск с правно основание чл. 432 от КЗ.

Предявен е иск от М. А. К. с ЕГН ********** от ****, против ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК 8318030482 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 за заплащане на сумата от 30 000 лева, като искът е предявен, като частичен от обща сума в размер 60 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, претърпени болки и страдания в следствие на обстоятелството, че е причинено увреждане по повод на настъпило ПТП на 03.06.2022 година, при което водачът М. С. Ч. управлявал лек автомобил с марка „Тойота“, модел „Корола“ с д.к. № **** в землището на с. Нареченски бани, общ. Асеновград, обл. Пловдив, на път ІІ86. При км. 43, посока град Смолян - град Асеновград, обл. Пловдив е нарушил правилата за движение по пътищата, като е навлязъл в лентата за насрещно движение и е реализирал удар в насрещно движещия се автомобил марка „Мерцедес“ с д.к.№ ****, управляван от ищеца, вследствие на което на К. са му били нанесени следните телесни увреждания, а именно: счупване на четвъртата предноходилна кост на ляво ходило и счупване на близката фаланга на първия пръст на дясно ходило, като се претендира обезщетението, ведно със законната лихва от момента на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба подробно се обосновава искането за репарация на неимуществените вреди във връзка с наличието на противоправно деяние, извършено от М. Ч., вина на делинквента, причинно следсвена вразка и настъпили вреди. Освен това се обосновава подробно необходимостта 1 заплащане на обезщетение в посочения в исковата молба размер във връзка със претърпени от ищеца болки и страдания. Твърди се, че пътно-превозното средство, което е управлявано от М. Ч., е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника по полица № BG/02/122001025155, валидна до 11.04.2023 год. Също така се твърди от ищеца, че е депозирана от него Молба с вх. № ОК-420600 за заплащане на обезщетение от страна на застрахователя, но ответникът, въпреки че е образувана щета, към настоящия момент не е удовлетворил искането на ищеца.

Ответникът ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК 8318030482 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 изцяло оспорва предявения иск с подробни съображения в отговора на исковата молба, като прави пространни възражения за съпричиняване. На първо място оспорва, във връзка с липсата на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, причинноследствената връзка между деянието и вредите, размера на обезщетението.

Освен това прави пространни възражения за съпричиняване на вредите, като на първо място се твърди, че ищецът е пътувал без поставен обезопасителен колан, което е допринесло за настъпване на уврежданията. На второ място се твърди, че ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП-то, тъй като се е движил по платното за движение като водач на описания в исковата молба автомобил по начин, който не е бил безопасен. В резултат на това, и свързани с това негово поведение, са били и действията на водача Ч., които действия се счита, че от техническа гледна точка съставляват по същество „бягство от опасността“. На трето място се твърди, че ищецът се е движел с несъобразена с конкретната пътна ситуация скорост. На четвърто място се счита, че ищецът не е извършвал възможните от техническа гледна точка действия за предотвратяване на удара, тоест не е реагирал своевременно и не е задействал спирачната система, не е предприел действия по отклоняване на автомобила, не е наблюдавал постоянно пътя пред него, не е контролирал постоянно управлявания от него автомобил, не е извършил спасителна маневра, с цел предотвратяване на процесния инцидент и свързаните с него вреди. Твърди се нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП от страна на ищеца, а именно, че същият се е движил с превишена скорост, която не е била съобразена с конкретната пътна обстановка и климатични условия. Също така се твърди, че е нарушен чл.20, ал.1 от ЗДвП, както и че ищецът не е контролирал непрекъснато управляваното от него пътнопревозно средство.

Твърди се и неизправно техническо състояние на управлявания от ищеца автомобил, поради което същият не е могъл да спре своевременно. Поради всички тези съображения се твърди съпричиняване в размер на 65 %.

Пловдивски Окръжен Съд, като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Правното основание на предявената претенция е чл.432, ал.1 от КЗ.

2

Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно, настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между активното поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.

Установява се по делото, че е образувано наказателно производство по АХД № 20235310200294/2023г. по описа на АРС, което е приключило със споразумение, с което обвиняемия М. С. Ч. е признат за виновен в това, че нарушавайки посочените членове от НК е извършил престъпление при управление на МПС- лек автомобил марка Тойота, модел Корола с рег. № ****, като по непредпазливост е причинил на ищеца средна телесна повреда изразяваща се в : счупване на четвъртата предноходилна кост на ляво ходило и счупване на близката фаланга на първия пръст на дясно ходило.

Чл. 300 от ГПК определя, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като аналогично следва да се приеме и по отношение одобреното от съда споразумение по АХД.

Ето защо съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, преценени в светлината на постановенния акт на наказателния съд несъмнено води на извод за наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД. Очевидно е налице виновно причинена вреда от страна на делинквента в неимуществената сфера на ищеца, като съществува и причинна връзка между активното поведение на причинителя, което е и противоправно, и настъпилия резултат. /чл.300 от ГПК/ В тази посока са и констатациите на вещото лице по назначената СМЕ, който установява причинно –следствената връзка между деянието на делинквента и вредоносния резултат. Също така е безспорно между страните по делото, че към момента на настъпването на деликта по отношение на автомобила е била сключена валидна застраховка ГО.

Основния спор, поради така изложените факти, който се формира по делото е относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и обстоятелствата около направените от ответника възражения за съпричиняване.

Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на вредата не може 3 да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта интервенира в неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния психо- емоционален статус. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече необходима информация за изпитваните от пострадалата болки и страдания след настъпване на увреждането.

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.

Това предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/. По делото е разпитан С.Р., който е бил непосредствен очевидец на психо-физическото състояние на пострадалия след настъпване на инцидента, който обективира в своите показания, които съдът изцяло кредитира, обстоятелствата на преживените от К. болки и страдания. Съдът освен това отчита и съдържанието на изслушаната по делото СМЕ установяваща, настъпването на посочените в исковата молба увреждания и установеното развитие на оздравителните процеси. Също така несъмнено следва да се вземат под внимание и двете СПЕ, които в своите заключения приемат наличието на преживяна остра стресова реакция от К. по повод инцидента, с последвало постравматично стресово разстройство изразено в тревожно-депресивна симптоматика.

При съвкупния анализ на събраните доказателства и отчитайки посочените по – горе обстоятелства настоящият състав на съда намира, че справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищцата болки и страдания, във връзка с претърпените увреждания, е поискания от самия ищец и е в размер на 30 000 лева.

При така очертаното статукво се налага да се разгледа направеното от 4 ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. По принцип, за да е налице съпричиняване на вредата, е необходимо да бъде установена по несъмнен начин пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. На следващо място изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположение и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказване по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Преценката следва да се извърши с оглед на това дали увреждането би било причинено и то в същата степен, ако пострадалият не беше извършил конкретно действие или вместо да бездейства беше направил нещо.

Преценката дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат, следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената по делото фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането. Неспазването на установени в нормативен акт правила за извършването на определено действие, респ. за въздържане от действие, не следва изначално да бъде квалифицирано като създаване на условия за настъпване на определен вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване, освен в случаите, при които неспазването на тези правила само по себе си е причинило увреждането. Аналогично на посоченото законосъобразното поведение на пострадалата, при което същата е предприела определено действие при изрично разрешение за това дадено от нормативен акт не влече след себе си автоматичен извод, че не е налице съпричиняване. Критерият следва да е дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат, и тази преценка следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената по делото фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането. Естествено дали поведението на участниците в настъпилия деликт е законосъобразно има своята правна стойност, но би следвало да повлияе на процентното съотношение на съпричиняването.