Решение № 13414 от 06.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13414 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А Гражданско дело № 20241110177065 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени при условия на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. I от ЗЗД, във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД – за главния иск, и чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД – за евентуални, и възражение за прихващане на ответника с правна квалификация чл. 104, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.

С искова молба, уточнена с молба от 07.02.2025г. (на лист 23 от делото) на К. Р. К. претендира от „Ч.с.М.у. („ЧСМУ“) „О.“ ООД сумата 10225,84 евро/20000,00лева – главница по устен договор за заем от дата преди 10.01.2023 г., платен на 10.01.2023 г. по сметка на ответника, евентуално – преведена без основание; сумата 10225,84 евро/20000,00лева – главница по устен договор за заем от преди 29.01.2023 г., платен на 29.01.2023 г. по сметка на ответника, евентуално – преведена без основание, и 5112,92 евро/10000 лева – главница по устен договор за заем от преди 03.10.2023 г., платен на 03.10.2023 г. по сметка на ответника, евентуално – преведена без основание, ведно със законната лихва върху всяка сума от 27.12.2024 г. до окончателното й плащане.

Ищецът твърди, че бил близък приятел с представляващата ответното дружество, която на три пъти – в дните преди 10.01.2023 г., 29.01.2023 г. и 03.10.2023 г. му поискала да предаде на дружеството съответно 20 000 лева; 20 000 лева и 10 000 лева, което ищецът направил с идеята, че ще му бъдат върнати.

Не бил уговорен падеж за това, а поради близките отношения между страните не бил сключен и договор в писмена форма. Поради това ищецът иска връщане на платеното по заемите, а ако ответникът оспори, че съществуват, то претендира същите суми като евентуално платени без основание на ответника.

Ответникът оспорва исковете. Твърди, че между страните е сключен писмен договор № 62/19.09.2022 г., по който ответникът щял да осигурява на ищеца обучение по индивидуална програма на родители на деца „Знание, активности, емоция, мъдрост“ (съкратено „заем“) срещу заплащане на 25564 евро (с левова равностойност 49998,84 лева), като първите две вноски на стойност 80 % от цената, или приблизително 40000 лева, следвало да се платят 1 до 10 дена от сключване на договора, а остатъкът – преди започване на десетия модул от обучителната програма. За плащанията на ищеца ответникът издал фактури с №№ 8000002309/06.01.2023 г. и 8000006386/03.10.2023 г. Ответникът бил предоставил обучението по договора и не дължал връщането на възнаграждението. При условията на евентуалност, ако съдът не приеме, че плащанията са по този договор, ответникът прави възражение за прихващане на трите суми, платени от ищеца, с неплатените от последния вноски от цената по договора за обучение.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по иска за връщане на предоставената в заем сума: 1/ съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа;

2/ реално предаване на сумата от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест за това принадлежи на ищеца- заемодател, тъй като той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника- заемател и търси изпълнение на договорно задължение от последния.

Ответникът провежда насрещно доказване на своите право-изключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни правни последици. Заемът за потребление, респ. паричният заем, е от категорията на реалните договори и се смята сключен от момента на предаване на заемната сума. Законът не изисква определена форма за сключването на договора, като писмената форма е форма за доказване, а не форма за валидност. Договорът е едностранен и при него съществува едно задължение, което е на заемателя, а именно: по дефиниция- да върне на заемодателя вещ от рода и качеството на заетата и в количество, еднакво със заетото, а в конкретния случай- да върне получената в заем сума.

По делото не е спорно, а се и установява от събраните писмени доказателства, че ищецът е платил по банкова сметка на ответника 20 000 лева на 10.01.2023 г.; 20 000 лева на 29.01.2023 г., и 10 000 лева на 03.10.2023 г., при посочено в платежния документ за първите две суми основание за превода:

„заем“, а в третия -„захранване“.

Спорно между страните е дали преводът е извършен въз основа на сключен между страните заемен договор, каквото е твърдението на ищеца, или има друго договорно или извъндоговорно основание. В тази връзка ако ищецът навежда каузата – договор за заем, то ответното дружество твърди, че сумите са платени в изпълнение на сключен между страните договор за услуга-обучение от 19.09.2022 г. Всяка страна трябва да докаже каузата, която разкрива, на осн. чл.

154 от ГПК.

Съвкупният анализ на събраните в процеса доказателства не може да обоснове извод за наличието на облигационно правоотношение по договор за заем, по който ищецът имал качеството заемодател, а ответникът- заемател.

Твърденията на ищеца за наличието на заемен договор между страните и за предаване на процесната сума на това основание са недоказани. Действително, извършено е безкасово предаване на процесната сума от ищеца на ответника, но не то не обосновава съществуването на заемно правоотношение помежду им, по което ответникът да дължи връщането на заемна сума, а именно наличие на 2 съвпадащи насрещни волеизявления на страните за сключването на договор за заем и за условията за неговото връщане. В случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво основание е стореното, не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник. Липсват каквито и да е индиции за постигане на уговорка за връщане на преведената от ищеца сума.

От съдебна графическа експертиза се установи, че подписът за „(в)ъзложител“ в договор за обучение № 62/19.09.2022 г. е положен от ищеца К.

Р. К..

От повторна съдебна техническа експертиза, преценена от съда по реда на чл. 202 от ГПК, се изясни, че в писменото съглашение Договор за обучение 62/19.09.2022г., са налице признаци за неедновременно изготвяне на документа, като първите шест страници са отпечатани от друг файл, на друга хартия и с друго печатащо устройство в сравнение с последната седма страница.

Съпоставяйки различни обективни находки, вещото лице констатира различия във форматирането и перфорацията на страниците на документа; първите три листа (шест страници) са отпечатани на сходна хартия, различна от хартията на четвъртия лист (седма страница); първите три листа (шест страници) са отпечатани с един и същ принтер, с един и същ тонер, различен от този, с който е отпечатан последния лист (седма страница) от договора; различие в размера и графичния рисунък на щрихите в логото на първите шест страници с това на последната седма страница, в резултат на което се получава и различие в нюанса на светлите и тъмните елементи в логото; разликите в отпечатването на текста на първите три листа (шест страници) и на четвъртия лист (седма страница), се дължат на различното форматиране на документа, различните принтиращи устройства; номерацията на първите шест страници спрямо ръбовете на листа е с едно и също топографско разположение различно от това на последната седма страница в документа; има различие в размера и графичния рисунък на щрихите в логото на първите шест страници с това на последната седма страница, в резултат на което се получава и различие в нюанса на светлите и тъмните елементи в логото. Съдът счита, че заключението потвърждава изводите на вещото лице по основна СТЕ и по убедителен начин доказва, че документът е съставен при условията на т.нар. „кражба“ на подпис, извършена чрез използване на подписана от ищеца страница от друг документ, или за подмяна на последния лист в договора.

Изложеното дава основание на съда да приеме, че ответникът не установи твърденията за сключен с ищеца валиден договор за обучение, в т.ч. че е изправна страна по него, за което по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК е указано, че не сочи доказателства. Освен това съдът намира, че счетоводните записвания в хронологичен порядък на ответника не корепоспондират с уговореното за плащането на възнаграждението според предметното съдържание на договора и установеното от приетата ССчЕ. Съобщеното от управителя на ответното дружество по реда на чл. 176 от ГПК съдът намира, че не е източник на правнорелевантни факти, доколкото са изнесени само твърдения изгодни за тази страна.

Предвид сбъдването на вътрешнопроцесуалното условие на разглеждане подлежат предявените от ищеца при условията на евентуалност искове по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД. При наличие на имуществено разместване и липса на установено каузално правоотношение между страните, съдът приема, че получените суми от ответника са без основание, а претенцията заявена при условията на неоснователно обогатяване е основателна. Търсеното парично задължение е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва върху всяка сума, считано от датата на 3 подаване на искова молба – 27.12.2024 г. до окончателното й плащане.

При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва да заплати на ищеца съдебните разноски за платени държавна такса и възнаграждения на вещи лица, както и при условията на т. 5 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, направените разноски в обезпечително производство по чл.

390 от ГПК по ч. гр. дело №70511/2024 г., СРС – 23,01 евро/45 лв. за платени държавни такси, или общо сумата 1701,71 евро. По реда на чл. 38, ал.2 от ЗА се претендира възнаграждение за оказана безплатна правна помощ от адв. Я. К. за настоящото и обезпечително производство, което съдът определя съответно на сумата 2377,51 евро и 1354,92 евро, като съобрази защитавания материален интерес, очакваните процесуални действия, които адвокатът е било необходимо да извърши по делото според фактическата и правна сложност, или общо 3732,43 евро.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Ч.с.М.у. – О.“ ЕООД, с ЕИК:************, да заплати на К. Р.

К., с ЕГН:**********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД, сумата 10225,84 евро (20000,00 лв.), представляваща подлежаща на връщане сума, като платена без основание въз основа на платежно нареждане от 10.01.2023 г.; сумата 10225,84 евро (20000,00 лв.), представляваща подлежаща на връщане сума, като е платена без основание въз основа на платежно нареждане от 29.01.2023 г., и сумата 5112,92 евро (10000,00 лв.), представляваща подлежаща на връщане сума, като платена без основание въз основа на платежно нареждане от 03.10.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка сума, считано от 27.12.2024 г. до окончателното й изплащане; като предявените главни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. I от ЗЗД, във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД – ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА „Ч.с.М.у. – О.“ ЕООД, с ЕИК:************, да заплати на К. Р.

К., с ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 1701,71 евро – съдебни разноски.

ОСЪЖДА „Ч.с.М.у. – О.“ ЕООД, с ЕИК:************, да заплати на адвокат Я. В. К., с личен №*********, с адрес на упражняване на дейността:

************, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 от ГПК, сумата 3732,43 евро – възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по ч. гр. дело №70511/2024 г. и гр. дело №77065/2024 г., и двете по описа на СРС.