Определение № 45 от 16.02.2026, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45 гр. Ямбол, 16.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Ст. Жекова

Членове:

Гергана Ж. Кондова

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря М. П. К. в присъствието на прокурора Е. Зл. Г. като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно частно наказателно дело № 20262300600036 по описа за 2026 година За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на осъдения М. Ж. Д. с ЕГН ********** срещу Определение № 29/14.01.2026 г., постановено по НОХД № 22/2026 г. по описа на Районен съд Ямбол, с което на осн.чл.306, ал.1, т.3 от НПК вр.чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на Д. по НОХД № 62/2024 г. на ЯОС наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, което да изтърпи при първоначален строг режим.

В жалбата се изразява недоволство от атакуваното определение.

Претендира се определяне на едно общо наказание между наказанията, наложени на Д. по съдебните актове, постановени по НОХД № 22/2026 г. на ЯРС и НОХД № 62/2024 г. на ЯОС и отмяна на обжалваното определение. В подадената жалба не се правят нови доказателствени искания.

В съдебно заседание ЯОП редовно призована изпраща представител.

Последният оспорва основателността на въззивната жалба и моли съда да потвърди определението на Районен съд-гр.Ямбол като правилно и обосновано.

1

Въззивникът и неговият служебен защитник – адвокат от АК-****, поддържат жалбата и молят същата да бъде уважена. Въззивникът Д. отправя изрична молба за определяне на общ вместо строг режим на определеното от съда наказание.

Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е с правно основание чл.306, ал.3 от НПК. Подадена е в законоустановеният 15-дневен преклузивен срок и от лице, което има право и интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество подадената жалба се преценя като частично основателна, по следните съображения:

Приетата от решаващият съд фактическа обстановка е обоснована и правилна, т.к. от приложените по делото писмени доказателства се установява, че с постановеното по настоящото дело Определение № */**.**.**** г., влязло в законна сила на **.**.**** г. М. Д. е осъден на лишаване от свобода за срок от пет месеца при първоначален строг режим и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и пет месеца, за престъпление по чл. 343б ал.1 НК, извършено на **.**.**** г.

Видно от справката за съдимост на осъдения Д., към момента на извършване на горното деяние същият е бил осъждан на лишаване от свобода с Определение № **/**.**.**** г. по НОХД № 62/2024 г. на ЯОС, влязло в законна сила на **.**.**** г. С определението Д. е осъден на три години лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер по чл.354а, ал. 2, изр. 2, предл. 4 вр. ал. 1, изр. 1, предл. 1, предл. 4 и предл. 5 вр. чл. 26, ал.

1 от НК и по чл.343в, ал.1 от НК. На основание чл.66, ал.1 от НК, изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от пет години.

При горната фактическа обстановка първостепенният съд правилно е приел, че са налице законовите условия по чл.68, ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на наложеното на М. Д. с определението за одобряване на споразумение по НОХД № 62/2024 г. на ЯОС условно наказание лишаване от 2 свобода. Както вече се посочи, определението е влязло в сила на **.**.**** г., и съгласно правилата за броене на сроковете визирани в чл.183 от НПК, определения петгодишен изпитателен срок изтича на **.**.**** г. С други думи, престъплението, предмет на настоящото дело – НОХД № 22/2026 г. по описа на ЯРС, като извършено в рамките на определения изпитателен срок, а именно – на **.**.**** г., има за последица привеждане в изпълнение на първата присъда/определение и наложеното с нея наказание от три години лишаване от свобода, тъй като също е умишлено, от общ характер и за него също му е наложено наказание лишаване от свобода.

Въззивният съд намери за неоснователно искането, изложено във въззивната жалба за определяне на едно общо наказание по определенията за одобряване на споразумение, постановени по НОХД № 22/2026 г. на ЯРС и НОХД №62/2024 г. на ЯОС, т.к. по отношение на тях не са налице условията по чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК, а са налице тези по чл.68, ал.1 от НК.

Съобразявайки правомощията, дадените му от чл.314, ал.1 вр.чл.306, ал.3 вр.ал.1, т.3 от НПК, да осъществява въззивен съдебен надзор за правилността на първоинстанционния съдебен акт в неговата цялост, независимо от основанията , посочени от страните, Окръжен съд Ямбол в настоящия му състав следва да отстрани недостатък в атакувания акт, свързан с вида на определения първоначален режим за изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода спрямо Д. и тази намеса е в благоприятна за въззивника насока. Контролираният съд е декларирал, че е привел в изпълнение наложеното на подсъдимия по НОХД № 62/2024 г. наказание лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим без да изложи каквито и да било аргументи за позицията си относно начина на изтърпяване на това наказание. Действащият приложим закон - ЗИНЗС, в своя чл.57, ал.1, т.2 лимитативно определя случаите, в които първоначалният режим за изтърпяване на едно наказание лишаване от свобода следва да е строг. В хипотезата на чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС такъв режим се определя при осъждане на едно лице за умишлено извършено престъпление, което е осъществено в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години. Тази норма правилно е приложена към наложеното по настоящото дело наказание лишаване от свобода, което е за срок от пет месеца и на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение 3 наложено с предходна присъда наказание лишаване от свобода за срок от три години. Очевидно общият сбор от двете наказания лишаване от свобода надвишава две години и законосъобразно е определено наказанието от пет месеца да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Не такава е ситуацията спрямо режима на приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода, тъй като чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС касае само наложеното по настоящото наказателно производство наказание, но не и привежданото в изпълнение. В конкретния случай то е наказание лишаване от свобода в размер на три години и не попада и в останалите изчерпателно изброени случаи в чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, поради което и първоначално определения режим за неговото изтърпяване следва да е общ съобразно нормата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, а не строг. В този смисъл е необходимо да бъде коригиран и атакуваният акт.

Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.306, ал.3 вр.чл.334, т.3 от НПК Ямболският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Определение № 29/14.01.2026 г., постановено по НОХД № 22/2026 г. по описа на Районен съд Ямбол като определя приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода, наложеното на осъдения М. Ж. Д. с ЕГН ********** по НОХД № 62/2024 г. на Окръжен съд Ямбол на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

Потвърждава определението в останалата му част.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4