Решение № 117 от 07.06.2024, Районен съд - Оряхово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Оряхово, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.В.К.С. при участието на секретаря Галя Цв. Цветкова като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20231460100761 по описа за 2023 година

От Д. В. П., с ЕГН ********** и Б. С. П., с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес гр. Мизия, ж.к.“Лазар Драганов“ № 9, ет.2, ап.1, чрез пълномощника им адв. М. С.-АК Враца, е предявен иск против „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, с ЕИК 175133827, със седалище гр. София, п.к.1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе” 159, представлявано от членовете на УС К.К., В.И.Т. и Д. К.Д. с правно основание чл.124 ГПК, за приемане за установено, че ищците не дължат на ответника сумата от 1 730.74 лв., представляваща главница и обезщетение за забава за доставена ел. енергия за периода от 01.01.2015 г. до 15.12.2023 г., за имот находящ се в гр. Мизия, ул.“Ал.Якимов“ № 69, ет.2, ап.5, с клиентски № 300234468790, поради изтекла погасителна давност на вземанията.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че Наследодателя на ищците - С. Б. П., б.ж. на гр.Мизия, е бил титуляр по партида за имот находящ се в град Мизия, обл.Враца, ул.”А.

Якимов”, бл.69, ет.2, ап.5. Клиентският номер под който е бил заведен е 300234468790.

С. П. е имал качеството на битов потребител по смисъла на § 1, т.2а, от ДР на ЗЕ, съгласно която „битов клиент” е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени нужди. По силата на чл.97, ал.1, т.4 от ЗЕ, тези потребители ползват електроенергия за ползваните от тях имоти, присъединени към електроразпределителната мрежа за ниско напрежение. Електроснабдяването в имота, ползван от ищците е прекъснато преди няколко години от служители на Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД /с предишно наименование „ ЧЕЗ Разпределение България ” ЕАД/, поради наличие на неплатени задължения към ответното дружество.

Няколко месеца след като наследодателя на ищците е починал, те са посетили офис на ответното дружество в град Козлодуй, за да сменят титуляра по партидата. Служителите на ответника са отказали извършването на услугата, тъй като за имота има непогасени задължения в размер на 1 730.74лв. От разговора са разбрали, че за абонатния номер има неплатени задължения по няколко фактури, една от които е на стойност 1040.08лв. и е издадена през месец януари 2017г. въз основа на констативен протокол /КП/. За останалата сума не са им дали обяснения, но са казали, че са преди КП.

1

Писмена справка за размера на задълженията не им е издадена, но от националния телефон за връзка с клиенти на дружеството са потвърдили размера на задължението и наличието на съставен КП. Служителите на националния телефон са ги пратили за писмена справка от офиса на дружеството в град Козлодуй, а служителите от същия офис ги препращат да се обърнат към централното управление на „Електрохолд България” АД. Като краен резултат получаването на писмена подробна справка от дружеството се оказва непосилна задача за потребителите.

Сочи се, че ответното дружество не е предприемало действия по принудително изпълнение или подписване на споразумение с ищеца, поради което към момента на подаване на исковата молба вземанията са погасени по давност.

На следващо място се сочи, че в офиса на дружеството отказали на ищцата да издадат справка за задълженията на потребителите, от която да е видно конкретното задължение по фактури с посочени дата на издаване и дата на плащане, поради което са поставени в невъзможност да уточнят номерата и датите на фактурите за общия размер на задължението от 1 730.74лв., тъй като само устно им е съобщен общия размер на задължението.

Ответното дружество отказало на ищците да им предостави копие на КП, поради което не могат да изразят становище по неговата законосъобразност и правилност. Въпреки това считат, че не е доказано именно ищеца или негов представител да са извършили манипулацията. Средството за техническо измерване е монтирано извън границите на имота на ищците и е собственост на оператора на електроразпределителната мрежа, който има задължение да осигури правилното и коректно функциониране на уреда. От друга страна ищците не са присъствали на проверката, не са търсени от органите на РУ - Оряхово във връзка с нея и не са уведомявани за резултата от проверката и издадената фактура.

Ищците считат, че КП е незаконосъобразен, поради като ответното дружество не е имало основание за издаване на коригираща фактура.

В момента ищците са с прекъснато електрозахранване поради неплатени задължения, което обуславя правния им интерес от предявяване на иска с оглед признаване недължимостта на посочените суми. Заплащането на всички задължения е условие да бъде възстановено електроснабдяването в имота, предвидено в Общите условия /ОУ/ на дружеството, поради което те имат правен интерес от признаване недължимост на погасените по давност задължения. Прекъсването е осъществено от служители на „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България ” ЕАД/ и последното е компетентно да посочи конкретна дата на преустановяването на електроснабдяването. От значение за правния интерес на ищците е и това, че същите не могат да ползват електрическа енергия поради съществуващите в регистрите на дружеството погасени по давност задължения.

Предвид гореизложеното считат, че всички вземания на дружеството в периода 01.01.2015 г. - 15.12.2023г. в общ размер на 1 730.74лв., включващи главница и обезщетение за забава са погасени по давност. Когато и да е настъпил падежът на всяко отделно вземане по издаваните от дружеството фактури, то за тях е изтекла както кратката, така и общата погасителната давност.

В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв, в който оспорва изцяло иска, като недопустим. В отговора се сочи, че изтеклата давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено.

Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение.

Сочи се също, че доводите в ИМ, че вземането е погасено по давност, без да се навеждат други доводи, прави отрицателния установителен иск недопустим.

В отговора се сочи, че ответника не спори, че са изминали повече от три години от падежа на последното периодично вземане и ето защо няма спор между страните по този 2 факт.

На следващо място се сочи, че в случай, че съдът счете, че искът е допустим, в условията на евентуалност, поради наличие на настъпила в полза на ищеца погасителна давност за процесното вземане - ответника признава иска срещу „Електрохолд Продажби“ ЕАД.

Направено е искане съдът да обяви за безспорно обстоятелството, че страните не спорят, че за задължението предмет на делото, наследодателят е бил задължено лице, а дружеството е било кредитор и респективно ищците са наследили задължението.

Ответника счита, че не е налице поведение на ответника, което да е дало повод за предявяване на иска, поради което на осн.чл.78 ал.2 ГПК, разноските по делото следва да се възложат на ищеца.

На следващо място в отговора се сочи, че наследодателят на ищците е подал Заявление за разсрочено плащане № 1202495200/22.02.2017 г., което е подадено във времето между установяване на манипулацията осъществена върху СТИ и издаването на процесната фактура. Ответното дружество е отчело, че наследодателят на ищците изпитва материални затруднения и не е предприело действия по принудително събиране на вземанията си. Ето защо, дружеството не следва да понесе разходите по делото, тъй като от една страна е търпяло незаплащането на предоставено вече благо, а от друга страна, не следва да търпи накърняване на финансовата си сфера заради сторените съдебни разноски по настоящето производство.

В отговора се сочи, че на 01.12.2016 г. служители на оператора на електроразпределителната мрежата са извършили проверка на мястото на измерване на електрическа енергия, доставяна в обект апартамент с адрес: гр. Мизия, ул. „А. Якимов“, бл.

9, ап. 5, за което е регистрирана партида с клиентски № 300234468790. В момента на проверката в съответствие с чл. 58, ал. 1 от ОУ е съставен Констативен протокол (КП) №3016829/01.12.2016 г. в присъствието на двама независими свидетели, на основание чл.

58, ал. 2 от ОУ От мрежата е свалено средството за търговско измерване (СТИ) и е изпратено на лабораторно изследване в Българския институт по метрология (БИМ) при Българската академия на науките. Въз основа на констативен протокол № 487/04.04.2017 г. на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ на БИМ е издадена процесната фактура.

Фактурата е издадена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 51 от ПИКЕЕ (отм.).

Тези норми са действащи и уреждат корекциите в случаите на непълно или неточно отчитане или неотчитане на доставяната ел. енергия. Чл. 48 — 51 от ПИКЕЕ (отм.) са били действащи към момента на извършване на проверката и са уреждали обществените отношения към този момент.

Направено е искане съдът да обяви за безспорни обстоятелството, че страните не спорят за това дали процесната фактура е издадена от ответното дружество на валидно основание и размер, по цени, определени от Комисията за енергийно и водно регулиране.

В случай, че ищците не се съгласят с това искане и съдът не посочи изрично това в доклада си по делото, ответника прави искане за даване възможност да ангажира други доказателства и да поиска назначаването на съдебни експертизи, с които ще докаже основанието за издаването на процесната фактура по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 51 от ПИКЕЕ (отм.)

По отношение на искането на ищеца ответника да представи подробна справка за задължението, с отговора на исковата молба е приложена същата.

По отношение на искането на ищеца да се задължи трето неучастващо лице (операторът на електрозпределителната мрежа) да представи доказателства кога е преустановено електрозахранването в обекта,ответника счита това искане за неотносимо към предмета на спора. След подаването на настоящата искова молба ищците са поискали възстановяване на ел. захранването в обекта и в изпълнение на искането към настоящия момент обектът е поставен под напрежение, с което интересите на ищците да получат 3 услугата е изпълнена още преди постановяването на съдебното решение по настоящото дело, с което евентуално да се признае със сила на пресъдено нещо, че ищците не дължат сумата по процесната фактура поради погасяването и по давност. Ответното дружество е подходило с грижата на добрия доставчик на обществена услуга и след като е счело, че исковата молба е по-скоро основателна, е възстановило ел. захранването при първото постъпило искане за това, без да изчаква развитието на съдебното дирене.

Към отговора са приложени писмени доказателства по опис.

На последно място в отговора е направено искане съдът да се произнесе с решение при признание на иска срещу „Електрохолд Продажби“ ЕАД, като възложите на ищеца разноските по делото.

Претендират се и направените деловодни разноски по делото, за юристконсултското възнаграждение, като е направено възражение за недължимост, евентуално прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищците.

В съдебно заседание ищците редовно призовани, не се явяват и не се представляват. От пълномощника на същите – адв. М. С.-АК Враца, е постъпила молба вх. № 2193/05.06.2024 г., с която заявява, че поддържа иска. Прави искане съдът да постанови решение по чл. 237 ГПК, с оглед направеното признание на иска от страна на ответника с отговора по чл. 131 ГПК.

За ответника се явява юр.к.А. В., който поддържа отговора на исковата молба и моли съда да постанови решение при признание на иска. Претендира направените по делото разноски.

Съдът намира предявеният иск за допустим - предявен е от и против надлежни страни по спора при наличие на положителните процесуални предпоставки за правото на иск и отсъствие на отрицателни такива.