Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4226 от 25.11.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 11966/2025
Вид
Решение № 4226
Подписан
25.11.2025
В сила
11.12.2025
Състав
ПЕТРОСЛАВ ВОЛЕВ КЪНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.165, ал.2, т.8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.11 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
  • чл.461, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.483, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.638, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.638, ал.4 · Кодекс за застраховането
  • чл.647, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 4226 гр. София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20251110211966 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от Сдружение „Автомобилен спортен клуб В. рейсинг тийм“, ЕИК 177246414 срещу електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия Г № 0060635, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането

(КЗ), на сдружението-жалбоподател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ.

С жалбата се изразява недоволство от атакувания електронен фиш и се иска неговата отмяна. Твърди се, че били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство, като имало неяснота при описание на нарушението.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа изцяло депозираната жалба и представя писмени бележки с 1 подробни аргументи за отмяна на атакувания ел. фиш, касаещи основно описанието на нарушението. Претендира разноски.

За АНО, редовно уведомен, не се явява представител в откритото съдебно заседание. Депозирани са писмени бележки от юрисконсулт Кондова, с които се иска обжалваният ел. фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РС-София.

Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.11.2023 г. в 13:46 часа, мобилна система за видеоконтрол „ATCC“ № MD1193 заснела лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 200“ с рег. № СВ 0850 ХМ, движещ се по Софийски околовръстен път до номер 467, в посока от бул. „Ботевградско шосе“ към бул. „Цариградско шосе“. При проверка в Гаранционния фонд и масивите на Пътна полиция станало ясно, че заснетото МПС е регистрирано в Република България, не е спряно от движение, но за същото собственикът не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към 06.11.2023 г.

Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил, впоследствие бил издаден от СДВР и обжалваният понастоящем електронен фиш Серия Г № 0060635 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, с който за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ, на сдружението-жалбоподател, в качеството му на собственик на заснетото МПС, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни 2 фактически изводи.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по КЗ във връзка със задължителната застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите да се санкционират освен с наказателно постановление и с „електронен фиш“, като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл.647, ал.3 от КЗ, „когато чрез автоматизирани технически средства или системи по смисъла на § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата или чрез технически средства на електронната система по чл. 167а, ал. 3 от Закона за движението по пътищата е заснето управление на превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, с който се налага глоба или имуществена санкция, в размер, определен за съответното нарушение. В 14-дневен срок от получаването му собственикът, на когото е издаден електронният фиш, заплаща глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 или 6. По отношение на електронните фишове се прилагат условията и редът за издаване, връчване, възражение, обжалване и заплащане, предвидени в Закона за движението по пътищата, без възможността за подаване на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението по чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата“. Посоченото отсъствие на контролен орган касае издаването на електронния фиш, а не както понякога се тълкуваше преди изменението на ЗДвП, че контролният орган трябвало да отсъства от мястото, на което е било монтирано автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението.

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административнонаказателното производство. Съгласно § 6, т. 65 от 3 допълнителните разпоредби на ЗДвП - „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с което реализирането на административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.

Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство.

Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна 4 система.

Към датата на нарушението вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е отпаднало и то изрично е отменено с последвалата редакция на закона, то не е необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол с автоматизирано техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото задължение имаха преди това контролните органи. Именно поради тази причина и след отпадането на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видеоконтрол.

В съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП, АНО е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото.

В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол „ATCC“ № MD1193, надлежно калибрована, при която регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система камеракомпютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.

Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като 5 автомобилът е заснет с мобилна камера и снимката е приложена по делото, като върху нея са посочени датата и часът на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1, като в чл.647, ал.3 от КЗ изрично е посочено, че няма възможност за подаване на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението по чл.189, ал.4 от Закона за движението по пътищата, тоест не е предвидена възможност собственикът на заснетото МПС да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, което е управлявало автомобила, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство и на това лице да бъде издаден ел. фиш. В случая наказанието винаги е за собственика на превозното средство, тъй като съгласно чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, „договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение“, тоест задължението за сключване на застраховката е на собственика и той понася отговорност, ако не го е изпълнил, независимо кой е управлявал процесното МПС към момента на заснемането му. За разлика от ЗДвП, в който не е предвидено налагане на имуществени санкции на юридически лица, то по КЗ такава възможност е предвидена в чл.638, ал.1, т.2 от КЗ и субект на нарушението може да бъде собственик юридическо лице.