Решение № 356 от 04.07.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. Велико Търново, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров

Членове:

АННА ДИМОВА

Ангелина Богданова при участието на секретаря Силвия М. Т. като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20254100500456 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Петя И. Йорданова – директор на ТП на НОИ – Велико Търново, чрез гл. юрк. М. В. против Решение № 535/03.04.2025 г., постановено по гр. дело № 3436/2024 г. по описа на ВТРС, с което е признато за установено по отношение на ТП на НОИ - В. Търново, че ищецът Ю. Т. Д. с ЕГН **********, е полагала труд за периода 02.01.1984 г. 30.09.1984 г., на пълен работен ден, по трудов договор в Седмична детска градина с. Родина, на длъжност “детска учителка“, което се признава за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, на основание чл.1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение поради неговата необоснованост.

Сочи, че съдът лаконично е заключил, че ищцата през процесния период е работила на 8-часов работен ден на длъжност „детска учителка“. Излага доводи, че районният съд се е позовал на вече отменена нормативна уредба.

Освен това твърди, че до крайните си изводи съдът е достигнал като се е позовал единствено на нередовен документ за осигурителен стаж, а именно 1 трудовата книжка, без да обсъди нередовното удостоверяване предвид цитираните от жалбоподателя разпоредби от подзаконови нормативни актове.

По тези съображения, моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което са бъде отхвърлена ищцовата претенция.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата като неоснователна и недоказана.

Въз основа на подробно изложени съображения моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено, като въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря - съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК във вр. с чл. 235 ГПК.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР от Ю. Т. Д. против ТП на НОИ, гр. Велико Търново за установяване на трудов стаж за периода от 02.01.1984 г. до 30.09.1984 г., положен в Седмична детска градина с. Родина като „детска учителка“. С обжалваното решение районният съд е уважил предявения иск за периода от 02.01.1984 г. до 30.09.1984 г.

Установено е с ангажираните доказателства, че ДГ Пролет с. Родина не е правоприемник на СДГ с. Родина и съответно не разполагат с данни в разплащателните ведомости относно трудовия стаж на ищцата. С писмо изх.

№ РД21-2058/12.11.2024 г. Регионално управление на образованието – Велико Търново уведомяват, че към настоящия момент СДГ с. Родина не действа като 2 образователна институция, като няма информация кога е закрита и дали е преобразувана. С удостоверение № 5510-10-04/24.10.2024 г. НОИ – Велико Търново сочи, че за периода 02.01.1984 г. – 30.09.1984 г. липсват данни в осигурителния архив на НОИ за положен трудов стаж. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР предвижда, че когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на НОИ, издадена на основание чл. 5, ал. 13 КСО, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. В този смисъл с представеното удостоверение от НОИ се удостоверява именно този факт – липсата на писмени данни относно положения труд на ищцата за претендирания период при прекратена дейност на осигурителя. Изложеното води до извода, че искът се явява допустим и правилно е разгледан от районния съд.

За да бъде уважен предявеният иск, ищцата следва да докаже, че в претендирания период е полагала труд в СДГ с. Родина, като е заемала длъжността "детска учителка".

Съгласно чл. 6, ал. 2 ЗУТОССР в зависимост от характера на упражняваната трудова дейност, писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж, могат да бъдат: трудов договор; уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ, от което е видно, че през посочения в исковата молба период и с посочения от лицето работодател е бил сключен трудов договор; допълнителни споразумения; заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит; трудови книжки; осигурителни книжки; решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение; договори за възлагане на управление и контрол.

В настоящия случай представеният препис от трудовата книжка на ищцата представлява начало на писмено доказателство, установяващо вероятността на трудовия стаж.

Отказът на ответника да приеме, че ищцата е придобила трудов стаж за процесния период, се основава на ненадлежно оформена рекапитулация липса на подпис на счетоводител и ръководител.

3

Следва да се отбележи, че видно от заверения препис на представената трудова книжка е, че са отбелязани с подпис и печат на длъжностно лице ръководител - дата на постъпване и дата на прекратяване на трудовия договор, в т.ч. и правно основание за прекратяване на трудовия договор за процесния период от 02.01.1984 г. до 30.09.1984 г. С продължителността на трудовия стаж законодателят свързва възникването на различни права и той е установил специален ред за установяването му. В чл. 101 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм., бр. 21 от 17.03.2000 г., в сила от 1.01.2000 г., но действащ по време на оформянето на трудовата книжка за процесния период от 02.01.1984 г. до 30.09.1984 г.) е посочено, че трудовият стаж се установява с осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки или с документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация.

Документът се издава въз основа на изплащателните ведомости или партидни книги. Сред така посочените документи трудовата книжка е с най-голямо практическо приложение.

Съгласно легалното определение на трудовата книжка, дадено в чл. 347 от Кодекса на труда /КТ/, тя е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника и служителя /чл. 347 КТ считано от 01.06.2025 г. е променен/. Като официален удостоверителен документ тя се издава по определен ред и от съответен орган и има материална доказателствена сила за изявленията, които се съдържат в нея. Тази доказателствена сила обвързва както съда, така и органите на НОИ, но само за удостоверяваните в нея факти. Съгласно разпоредба на чл. 349, ал.

1, т. 9 от Кодекса на труда в трудовата книжка задължително се вписва продължителността на времето, което се признава за трудов стаж /в редакцията на текста към ДВ, бр. 86 от 2017 г., тъй като текстът е променен, считано от 01.06.2025 г./. Приета е и Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж, като в чл. 6, ал. 1 на Наредбата е посочено, че при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит при работодателя се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя и се подпечатва с печата му. По аргумент на тази разпоредба всички вписвания в трудовата книжка, които не отговарят на посочените изисквания, нямат установената от закона доказателствена сила за периода след 1993 година.

В сила за процесния период от 02.01.1984 г. до 30.09.1984 г., обаче е била 4

Наредбата за трудовите книжки, одобрена с Постановление № 149 на МС от 20.03.1953 г., обн. в "Известия", бр. 25/1953 г., изм. - "Известия", бр. 74/1960 г.

В трудовата книжка на жалбоподателя, съгласно тази наредба е следвало да се впишат данните по чл. 5 и чл. 6 от Наредбата, в това число датата на постъпване на работа и датата на прекратяването на трудовото правоотношение, като съгласно чл. 8 от тази Наредба всяко вписване в трудовата книжка се прави с мастило, заверява се от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията или от упълномощено от него лице и се подпечатва със служебния печат. Следва да се има предвид и Инструкция № 2492 /обн. ДВ 20/1968 г./ за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, като в чл. 6 от тази инструкция се детайлизира начина на водене на трудовата книжка. Съгласно чл. 6, ал. 2, буква "в" продължителността на придобития от работника трудов стаж се подписва и подпечатва с печата на предприятието, учреждението и организацията по начин да не засегне двете страни. От тази законова регламентация е видно, че в трудовата книжка, за процесния период от 02.01.1984 г. до 30.09.1984 г., на ищцата не е било задължително да се разпише непременно и от главния счетоводител, а е необходимо и достатъчно записванията в нея да се удостоверят от ръководител на предприятието или от упълномощено от него лице. Представената трудова книжка съдържа всички реквизити по чл. 5 от цитираната наредба и всяко вписване е извършено съобразно чл. 8 от същата наредба: заверено е от ръководителя на предприятието/ упълномощено от него длъжностно лице и е подпечатано със служебния печат. В представената трудова книжка няма изтривания, добавки и други външни недостатъци, които да водят до съмнения относно достоверността на вписването, извършено съобразно изискванията на действащата Наредба за трудовите книжки и инструкцията за прилагането й.

С оглед на това, за процесния период от 02.01.1984 г. до 30.09.1984 г., трудовата книжка на ищцата е оформена съгласно изискванията на действалия към момента нормативен акт, поради което има доказателствена сила за положения трудов стаж.

Вписването в трудовата книжка удостоверява по официален начин наличието на трудово правоотношение, продължителността му и изпълняваната работа, и в случая има данни, от които да се определи трудовия 5 стаж на Ю. Д.. С оглед действащата към процесния момент нормативна уредба редовно оформената трудова книжка има официална удостоверителна сила за вписаните в нея обстоятелства, относно придобития от ищцата трудов стаж от 02.01.1984 г. до 30.09.1984 г. на длъжност детска учителка в СДГ с.

Родина.

Следва също да се посочи, че доказателствената сила на трудовата книжка не може да бъде оборвана въз основа на несъществуващи към момента на издаването и оформянето й изисквания за реквизити.

Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че така предявеният иск за периода от 02.01.1984 г. до 30.09.1984 г. е основателен, поради което правилно е бил уважен от районния съд.

По разноските:

По делото страните не претендират присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 535/03.04.2025 г., постановено по гр. дело № 3436/2024 г. по описа на ВТРС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6