Решение № 292 от 05.12.2025, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Враца, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20251400500468 по описа за 2025 година

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх. № 5722/16.12.2024 г. , подадена от Е. П. В. и Х. О. В., чрез упълномощения им адвокат В.

З., против решение №241/28.11.2024 г. на Районен съд - Мездра, постановено по гр.дело № 127/2024 г., в частта, с която предявеният от двамата жалбоподатели иск по чл.32, ал.2 от ЗС против Е. К. К. от гр.Мездра, е бил отхвърлен като неоснователен.

В жалбата се твърди, че в атакуваната му част решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, и е необосновано. Поддържа се, че страните не спорят, че са съсобственици на ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-181097/11.05.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 02.09.2022 г. с адрес: *** с площ от 358 кв.м. при права по една втора идеална част от ПИ, като ответникът притежава в индивидуална собственост първи етаж самостоятелен обект в сграда, съответно ищците притежават втория етаж, самостоятелен обект в същата сграда.

Поддържа се също, че изготвеният от назначеното по делото вещо лице вариант № 1 за разпределение правото на ползване, е бил най-удачен да бъде възприет, тъй като максимално се доближава до сключения между страните договор за 1 разпределение на дворното място, а по отношение на мазите позволява използването им по предназначение и с площ според дяловете в собствеността, без да е необходимо изграждането на преградни стени.

Развиват се доводи, че основните спорове между страните се отнасят до мазите и подпокривното пространство, но районният съд е оценил експертното заключение неправилно и неправилно е приел, че разпределението на избените помещения е свързано със значителни преустройства и неудобства. Поддържа се също, че сключеният между страните договор за разпределение на ползването касае само дворното място, но това разпределение също следва да бъде променено, тъй като след сключването на договора са отливани бетонни пътеки и огради и е изграден портал на границата на ползване.

Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на иска по чл.32, ал.2 от ЗС по вариант 1 от заключението на вещото лице, досежно дворното място и избените помещения, и по вариант 2, досежно подпокривното пространство.

Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответникът Е. К. К. е подал писмен отговор, с който оспорва подадената въззивна жалба. Посочва, че страните са сключилия договор за разпределение правото на ползване на процесния имот, поради което и във връзка с направените подобрения от жалбоподателите няма нужда от ново такова разпределение, тъй като това по никакъв начин не променя естеството на ползване, границите или промяна на обстоятелствата повече от нормалното. Поддържа се, че покривът на сградата е тип "три скатен" с денивелация от около два метра, като в подпокривното пространство липсва светла височина. Сочи, че съгласно Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, в подпокривното пространство на жилищни сгради трябва да имат светла височина най-малко 2,30 м в 50 на сто от площта им, но в процесния случай това не е налице. Позовава се и цитира практика на ВКС в тази насока.

Поддържа се също, че ако се допусне разпределение, то подпокривното пространство не може да се използва за складово помещение, както желаят жалбоподателите, тъй като същите са напраВ. отвор в плочата без съответното разрешение и това довело до пукнатини в нея. Счита, че ако същото се разпредели и използва като склад от жалбоподателите, то с времето би довело до напрежение и евентуално пропадане на същата, а от там нарушаване на покрива. Въззиваемият К. моли съдът да вземе предвид по отношение на предложеното разпределение на подпокривното пространство, че алокацията на частта, предназначена за него, е в найниската точка на тавана. Това прави частта ефективно неизползваема, тъй като височината от пода до тавана е едва 50 см на най - ниската точка, като постепенно се увеличава, ставайки едва използваема на крайната граница. Във връзка с процесното избено помещение развива съображения, че жалбоподателите са го преградили 2 физически, постаВ. са врата, която са заключили и той няма достъп до него, въпреки отправени до тях молби. Сочи още, че към настоящия с решение № 662/30.12,2024 г. на ВрОС е разпоредено премахване на преградата. Твърди, че разпределение правото на ползване избеното помещение е недопустимо, тъй като е единствено, а според трайната съдебна практика, за да се ползва избено помещение, то е необходимо да се раздели, т.е. да се променят общите части на конкретно обособени части и то въз основа на одобрен архитектурен план. В случая съсобствениците не притежават друго избено помещение като принадлежност към жилището, т.е. процесното такова е единственото, общо избено помещение, поради което не биха могли да настъпят последиците за разпределение. Иска се потвърждаване на решението в обжалваната му част и присъждането на деловодни разноски.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение в обжалваната му част, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Мездра е бил сезиран с предявен от Е. П. В. и Х. О. В. против Е.

К. К., иск с правно основание чл.32, ал.2 от Закона за собствеността /ЗС/, за разпределение на правото на ползване на: 1/ дворно място, представляващо ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Мездра, с площ на имота от 358 кв.м.; 2/ избено помещение /мазе/, находящо се в построената в поземления имот двуетажна жилищна сграда; 3/таванско помещение, находящо се в построената в поземления имот двуетажна жилищна сграда.

В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на ½ ид.ч. от поземления имот, както и на втория етаж от построената в имота жилищна сграда, а ответникът е собственик на останалата ½ ид.ч.от поземления имот, както и на втория етаж от жилищната сграда, мазето и таванското помещение от която са общи на страните.

Ищците твърдят също, че правото на ползване на поземления имот е доброволно разпределено между страните с договор, който обаче няма нотариална заверка и не поражда правни последици.

Спор относно ползването страните имат единствено по отношение на 3 таванското помещение и мазето, което поражда интереса от предявяването на иска.

В срока по чл.131 от ГПК ответника Е. К. К. е ангажирал писмен отговор, с който оспорва иска. В отговора се поддържа, че ползването на поземления имот е доброволно разпределено между страните и ответникът не желае промяна на това разпределение, а таванското помещение в действителност представлява подпокривно пространство с денивелация от 2 метра, поради което съставлява обща част на сградата по естеството си и по предназначение и ползването не подлежи на разпределение.

По отношение на избеното помещение ответникът твърди, че то е преградено от ищците и той няма достъп до него, а освен това избеното помещение е единствено, има характер на обща част и за разделянето му е необходим архитектурен план.

Предвид тези доводи ответникът настоява за отхвърляне на предявения иск.

При така подадените искова молба и отговор, в производството пред районния съд са събрани писмени доказателства и е изслушана съдебно-техническа експертиза, въз основа на които предявеният иск е бил отхвърлен като неоснователен. За да постанови това решение РС-Мездра е приел, че ползването на поземления имот е доброволно разпределено между страните с договор и спор за това разпределение няма (не се сочи промяна в обстоятелствата, при които е било извършено разпределението), а таванското помещение е подпокривно пространство, което съставлява обща част по естеството си и не може да се преустройва и разпределя. По отношение избеното помещение районният съд е изложил мотиви, че то също е обща част, но всички възможности за разпределяне на ползването му са свързани с преустройства, вкл.с изграждането на стени, каквито в производството по чл.32, ал.2 от ЗС не могат да се допуснат.

Въззивната инстанция споделя направените от районния съд фактически и правни изводи и намира, че решението му е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото, при което на основание чл.272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

По отношение на поземления имот:

По общото правило на чл. 32, ал.1 от ЗС общата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, а разпределението на правото на ползване по съдебен ред се извършва само ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ (ал.2)

При предявена молба с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС съдът не разрешава правен спор, а замества липсващото мнозинство от съсобствениците и постановява най-целесъобразното ползване на общата вещ. Самото искане за съдебна намеса е категорично указание, че такова мнозинство не може да се формира /ТР № 13/2012 г.

4 на ОСГК на ВКС/.

От изложеното следва, че ако е налице решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, с което се разпределя ползването на вещта, то това решение е валидно до момента, до който настъпят промени в обстоятелствата, при които е извършено разпределението (напр.промени в дяловете на съсобствениците, застрояване на имота, нарушаване на споразумението и пр.) и тези промени налагат ново решение на съсобствениците. Съответно, ако съсобствениците не постигнат съгласие как да се ползва вещта, разпределението на ползването ще се извърши от съда, при наличието на останалите предпоставки за това.

Самото решение по чл.32, ал.1 от ЗС на съсобствениците съставлява договор, който се оформя в обикновена писмена форма и съдържа описание на ползваните части (двор, сграда, гараж, мазе и др.); схема или скица с разпределението; срок на ползване (определен или безсрочен); подписите на всички съсобственици.

Следва да се подчертае, че законът не изисква договорът по чл.32, ал.1 от ЗС да бъде нотариално заверен и да бъде вписан в имотния регистър, тъй като той няма вещноправен ефект, а единствено удостоверява съгласието на съсобствениците за използването и управлението на общата вещ.

В разглеждания случай страните не спорят, а това се установява и от представените нотариални актове за собственост, че са съсобственици при равни права-1/2 ид.ч.общо за двамата ищци и ½ и.ч.за ответника, на процесния поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Мездра, с площ на имота от 358 кв.м. Видно от представения договор от 06.03.2023г. , правото на ползване на поземления имот (дворно място) е разпределено по общо съгласие на съсобствениците и разпределението е детайлизирано, а самият договор е подписан от всички. От друга страна, нито в исковата молба, нито в отговора й, страните се позовават на настъпили промени в обстоятелствата (напр.построени сгради след 2023г. в дворното място,които да са индивидуална собственост), които да водят до нуждата от ново разпределение на ползването, съгласие за което не може да се постигне. В хода на първоинстанционното производство ищците се позовават единствено на неравностойност на разпределението от 2023г., без да се конкретизира в какво се изразява тя и без да са събрани доказателства дали тя е резултат от настъпили промени след доброволното разпределение на ползването.