Акт от 01.07.2020, Административен съд - Хасково

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 267

01.07.2020г., гр.Хасково

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ:

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

Секретар:

Мария Койнова, като разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно дело № 234 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Й.Н.Й. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Т.Т., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Решение №26/06/3/0/03762/2/01/04/01 от 22.06.2018г. за налагане на финансова корекция, издадено от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ (ОД на ДФЗ) - Хасково.

Решението се оспорва с оплаквания за неправилност, необоснованост, немотивираност и издаване от некомпетентен орган, при съществено противоречие с процесуалните правила. Посочва се, че жалбоподателят е бенефициент по договор №26/06/0/03762 от 19.06.2017г., сключен с ДФЗ по мярка 6, подмярка 6.3 „Развитие на стопанства и предприятия“, в който бил определен срок за представяне на заявка за второ плащане до 10.05.2018г. Описва се фактическа обстановка, според която в началото на м.април 2018г. по инициатива на Й. в сградата на ДФЗ се провела среща с експерта, водещ и наблюдаващ изпълнението на проекта – служителя на ДФЗ С.. Последният проверил представените от жалбоподателя документи във връзка със заявлението му за второ плащане и след като установил, че документите са изрядни, го отпратил с мотива, че имало още време и нямало проблем да се подадат „по-нататък“. Жалбоподателят останал с впечатление, че ще бъде потърсен от С., когато последният бил по-малко ангажиран, за да извърши обработка и входиране на заявлението му. На 06.05.2018г., поради силни болки, Й. отишъл на преглед в Медицински център „Дева Мария“ в гр.Б.. Състоянието му било остро и след извършен преглед от специалист бил приет по спешност за хирургична намеса за отстраняване на кървящи хемороиди. Престоял в болничното заведение един ден, като след изписването му бил обективно и физически възпрепятстван в своето придвижване до приключване на възстановителните процеси, продължили до 15.05.2018г. На тази дата се явил за преглед отново при лекаря, извършил хирургичната интервенция. Веднага след интервенцията жалбоподателят се свързал със служителя С. и го уведомил за състоянието си и евентуалната невъзможност за явяване до крайния срок. С. го успокоил, че може да подаде безпроблемно заявката като му изтече болничния. След изтичане на болничния жалбоподателят се явил незабавно в ДФЗ, но тогава С. го отпратил и не приел да заведе заявката за второ плащане, с мотива, че била започнала процедура за търсене на причините за забавянето на втората заявка. Предвид така описаната фактическа обстановка се сочи, че в случая следвало да се обърне внимание, че жалбоподателят изпълнил проекта и бизнесплана точно, добросъвестно и в срок. Счита се, че неправилно и необосновано административният орган отхвърлил възражението на Й., че пропускът му да подаде заявката за второ плащане в срок се дължал на особени, непредвидени и уважителни обстоятелства, като се изтъква, че такива били предвидени в правната доктрина относно приложението на Регламент ЕС №1306/2013г., където били неизчерпателно визирани в чл.2, §2, тълкуван в съответствие с §5 от преамбюла. Смята се, че представените удостоверителни документи по отношение на настъпили уважителни причини за неточно изпълнение, се припокривали с изведените основни хипотези на „непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“. Наличието на потвърдено и удостоверено с медицински документи заболяване по съществото си било обективна предпоставка за даване на нов срок за представяне на заявка за второ плащане, а не основание за отхвърляне. Твърди се, че в конкретния случай жалбоподателят изпаднал във фактическа невъзможност да изпълни своето административно задължение - да представи заявка за второ плащане в срок, поради настъпило влошаване на здравословното състояние, съответстваща на заболяването хирургическа интервенция и срок за възстановяване. Налице било извънредно обстоятелство по смисъла на Регламента. Твърди се, че в тази връзка административният орган не извършил анализ дали било налице основание за прилагане на чл.37, ал.4 от Наредба №10 от 10.06.2016г.

На следващо място се твърди, че административният акт е издаден от некомпетентен орган. В тази връзка се счита, че в конкретния случай липсвала правна възможност за делегиране на права от Изпълнителния директор на ДФЗ към директорите на ОД на ДФЗ. Невъзможно било приложението на чл.20а, ал.2 и 4 от ЗПЗП, доколкото в самата наредба, издадена на основание на този закон, изрично било посочено кой може да издаде оспорения административен акт и това бил само и единствено органът, подписал договора. В конкретния случай този орган бил изпълнителният директор и само и единствено той можел да издаде оспореното решение. Счита се още, че решението било издадено не в установената форма, тъй като насочвало за оспорване към несъществуващ орган – Министъра на земеделието и храните. Твърди се и че административният акт не съответства на целите на закона.

По изложените доводи се иска отмяна на оспореното решение и връщане на административната преписка на ОД ДФЗ – Хасково за ново произнасяне, или алтернативно – с нарочен съдебен акт да бъде признато приложението на чл.37, ал.4 от Наредба №10 от 10.06.2016г., вр. с чл.2, §2 от Регламент №1306/2013г. в частта, с която от жалбоподателя се иска възстановяване на първо плащане по договора за подпомагане.

В писмени бележки, подадени от пълномощник, се навеждат доводи за наличието на основателни пречки, довели до невъзможност за подаване на заявката за второ плащане в определения срок. Неоснователно било възражението, че оспорващият можел да подаде заявката преди настъпване на заболяването, доколкото настъпило рязко влошаване на здравословното му състояние, което било непредвидим факт. Претендират се разноски по делото.

Ответникът,

Директор на ОД на ДФЗ – Хасково, чрез процесуален представител, сочи, че счита жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на направените в хода на производството разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. При евентуалност на съдебното решение прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От представените по делото доказателства се установява, че на 12.08.2016г. Й.Н.Й. е подал Заявление за подпомагане за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (ПРСР), съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) /л.175 и сл./.

На

19.06.2017г. между Държавен фонд „Земеделие“ - гр.София и Й.Н.Й., като „ползвател“, е сключен Договор №26/06/3/03762 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3

„Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ ПРСР за периода 2014 – 2020г., съфинансирана от ЕЗФРСР /л.123 и сл./. Член 1 от Договора предвижда, че Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на одобрен проект №26/06/3/0/03762. В чл.3, ал.1 от Договора е посочено, че одобрената помощ въз основа на представените от ползвателя на етапа на кандидатстване заявление и документи, включително бизнесплан, е в размер на не повече от 29 337,00 лева, като според ал.2 помощта се предоставя на два етапа:

(т.1.) първо плащане в размер на 19 558,00 лева – в срок до два месеца от датата на сключване на договора, и (т.2) второ плащане в размер на 9 779,00 лева, което се извършва в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована с всички изискуеми документи, съгласно Приложение №11 към Наредба №10 от 10.06.2016г., заявка за второ плащане от ползвателя, в случай на одобрение на помощта. В чл.3, ал.3 от Договора е записано, че заявката за второ плащане се подава в срок до 10.05.2018г., но не по-рано от 1 месец преди изтичането на срока по чл.6, ал.1 от Договора. Според чл.6, ал.1 от Договора, ползвателят се задължава да изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода от сключване на този договор до

10.05.2018г. Съгласно чл.9, ал.1 от Договора, Фондът изисква от ползвателя връщане на полученото първо плащане по чл.3, ал.2, т.1 и ползвателят няма право да получи второто плащане по чл.3, ал.2, т.2 от този договор, когато ползвателят не е подал заявка за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми съгласно приложение №11 към Наредба №10 от 10.06.2016 г. документи в срока по чл.3, ал.3 от договор,а или не е представил изисканите от Фонда допълнителни документи и/или информация в срок до 10 работни дни от уведомяването за това.

На

16.05.2018г. от Директора на ОД на ДФЗ - Хасково до Й.Й. е изпратено писмо с изх.№01-260-6500/686 от 16.05.2018г. /л.35 и сл./, с което на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ последният е уведомен, че ДФЗ открива производство по налагане на финансова корекция, във връзка с констатацията, че при проверка за спазване на срока за подаване на заявка за второ плащане е установено, че са нарушени разпоредбите на чл.3, ал.3 от Договор №26/06/3/03762 от 19.06.2017 г. и чл.33, ал.4 от Наредба №10 от 10.06.2016г., като срокът за подаване на заявката за второ плащане по Договора е изтекъл на 10.05.2018г., включително и до посочената дата не е подадена заявка за окончателно плащане. С писмото е указана възможността получателят в 14-дневен срок да представи надлежни писмени доказателства, удостоверяващи наличие на особени непредвидени обстоятелства, довели до обективна невъзможност за подаване на заявка за плащане в договорно и нормативно определения срок, ако такива са били налице. Писмото е получено от адресата си на 18.05.2018г. /л. 34 /.

В отговор, Й.Н.Й. изпраща до Директора на ОД на ДФЗ – Хасково писмо вх.№01-260-6500/683#1 от 28.05.2018г. /л.37 и сл./, с което го уведомява, че конкретното забавяне за подаване на заявка за второ плащане се дължи на непредвидени обстоятелства, а именно: „На 06.05.2018г. постъпил за лечение в Медицински център „Дева Мария“ в гр.Б., като състоянието му било остро и налагало незабавна хирургична намеса за отстраняване на кървящи хемороиди. В болничното заведение престоял един ден, като след изписването му бил препятстван обективно и физически в своето придвижване, до приключване на възстановителните процеси след хирургичната намеса, което продължило до 15.05.2018г.“ Към писмото е приложен Болничен лист №Е 20177950702 от 06.05.2018г., лична амбулаторна карта с нанесените данни от 21.05.2018г. и заявление за подпомагане и съпътстващи документи.

Видно от страницата, озаглавена „Прегледи и лечение“, представена като извадка от лична амбулаторна карта на заявителя /л.40/, на 21.05.2018г. е вписан текст:

„Издава се б.л. №Е 20177950702 във връзка с данни за активно кървене (ректорагия) и възпаление на налични вътрешни хемороиди. Изписана терапия и насочен за ректоскопия“. Извадката е с подпис на доц.д-р Кр.К., УМБАЛ „Дева Мария“.

Болничен лист Е 20177950702 /л.39/ е издаден от МЦ „Дева Мария“ гр.Б., подписан от доц.А., МЦ Хирургичен кабинет, за временна неработоспособност на Й.Н.Й., с месторабота „Бет тран“ гр.Хасково, на длъжност шофьор – в отпуск от 06.05.2018г. до 15.05.2018г. поради общо заболяване, режим „домашен – амбулаторен“. Болничният лист е издаден на 21.05.2018г., като в него е вписана бележка: „късно потърсен, издава се за минало време“, (9).

С оспореното Решение № 26/06/3/0/03762/2/01/04/01 от 22.06.2018г. за налагане на финансова корекция, на основание чл.20а, ал.2 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл.37, ал.1, т.1, във вр. с чл.33, ал.4 от Наредба №10 от 10.06.2016г. и чл.9, ал.1 т.1 от Договор №26/06/3/03762 от 19.06.2017г. и чл.70, ал.1, т.7, във връзка с чл.72, ал.1 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, Директорът на ОД на ДФЗ – Хасково прекратява Договор №26/06/3/03762 от 19.06.2017г. и определя по отношение на Й.Н.Й. финансова корекция в размер на 19 558,00 лева, представляващо получено по договора първо плащане. Решението е мотивирано с това, че срокът за подаване на заявката за второ плащане по договора с Й.Н.Й. е изтекъл на 10.05.2018г., до която дата заявка не била подадена. Като неизпълнено с решението се сочи нормативното задължение, визирано в нормата на чл.33, ал.4 от Наредба №10 от 10.06.2016г., както и договорно задължение, уговорено в чл.3, ал.3 от договора. Прието е, че представените от страна на Й. с възражението от 28.05.2018г. копия от документи – Болничен лист №Е 20177950702 и Амбулаторна карта от 21.05.2018г., не доказват настъпили особени, непредвидени обстоятелства, довели до обективна невъзможност за подаване на заявка за плащане в договорно и нормативно определения срок, поради факта, че бенефициентът е могъл да подаде заявка в периода от 10.04.2018г. до 06.05.2018г., но не го е направил, а от друга страна същият е могъл да упълномощи и друго лице, което да подаде заявка за плащане в срок от негово име.