Решение № 110 от 01.04.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Дупница, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая В. Гиздова при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно наказателно дело № 20251510200701 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 29 от 16.07.2025 г., издадено от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - гр. Kюстендил, с което на основание чл. 53, във вр. с чл. 83 от ЗАНН, вр. с чл. 131, ал. 2, вр ал. 1, т. 7 Закона за храните /ЗХ/, на „Ученическо хранене-Дупница“ЕООД, ЕИК 202723201,със седалище и адрес на управление гр.Дупница,община Дупница,област Кюстендил,ул.“Николаевска“№17, представлявано от Х.Д.П.,в качеството му на управителел е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 4000, 00 лева, за нарушение на чл. 11, ал.1,вр. с чл. 25 от Наредба № 2/20.01.2021 г., вр. с чл. 7, ал. 3 от ЗХ.

Недоволен от НП е останал санкционираният субект, който го обжалва в срок, чрез редовно упълномощен адвокат М. П..В жалбата се изтъква, че НП е незаконосъобразно,като се излагат подробни съображения в тази насока.Иска се НП да бъде отменено. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуалния представител адв. Милен П.. Последният поддържа жалбата и в пледоарията си иска НП да бъде отменено. Претендира разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща редовно упълномощен процесуален представител в съдебно заседание –юрисконсулт Д..В пледоарията си по същество същият анализира събраните доказателства и закона, като моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

1

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

Н а 25.04.2025г., при извършена планова поверка в обект Кухня-майка с адрес гр.Дупница,община Дупница,област Кюстендил,ул.“Страхил войвода“№5,собственост на жалбоподателя от комисия в състав д. Ю. Б.-главен инспектор в отдел КХ при ОДБХ Кюстендил и д. В. К.-старши инспектор в отдел КХ при ОДБХ Кюстендил е било установено следното:касае се за робатещ обект за обществено хранене,кухня-майка на територията на Средно езиково училище „Св Паисий Хилендарски“,който попада в обхвата на чл.1,ал.1 от Наредба №2 от 20.01.2021г., за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните,предлагани в детските заведения,ученическите столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения,както и към храни,предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици,издадена от министъра на земеделието и храните,обн.ДВ бр.8 от 29.01.2021г., в сила от 13.02.2021г., изм. И доп.

Бр.84,от 04.10.2024г., на основание чл.7,ал.3 от Закона за храните.Обектът се състои от складови помещения,хладилна камера ,битово санитарно помещение,помещение за опаковане на готови за консумация храни,подготвително помещение,работно помещение/кухня/ за хранене на учениците.По време на проверката в обекта е било установено,че се съхраняват и предлагат храни,който не отговарят на специфичните изисквания на Наредба №2, от 20.01.2021г., издадена на основание чл.7,ал.3 от Закона за храните.Било е установено също по време на проверката,че в подготвителното помещение на обекта ,върху метална робатна маса и в кщашони се съхраняват общо 22 броя бял хляб,опакован в полиетиленови опаковки с партиден №/използвай преди 28.04.2025В.По време на проверката в помещението за хранене на учениците/училищния стол/,от други две опаковки от същия хляб се е предлагал за консумация на учениците.В Утвърден стандарт“България“ УС 02/2011 Хляб бял“,т.7 Опаковане и етикиране,т.7.3,Етикирането на хляб Бял е съобразно изискванията на Регламент /ЕС/№1169/2011г., за предоставянето на информация за храните на потребителите.На опаковката на прпедлагания хляб „Бял“, се поставя и емблемата/логото/ на стандарта,с текст-„Утвърден стандарт „България“.Съгласно този утвърден стандарт,срокът на трайност на хляба е две денонощия от датата на производството на хляба.Установения в обекта хляб не е произведен съгласно изискванията за производство на хляб по Утвърден стандарт“България“,УС 02/2011г., Хляб „бял“.

Свидетелите обективирали констатациите си в съставен на място КП от 25.04.2025 г., подписан от тях и от присъствалия на К.Г.В. –касиер счетоводство,на която е връчен и препис от протокола без възражения. Било съставено и разпоредбане за забрана №4 от 25.04.2025г.

За костатираното нарушение на жалбоподателя е бил съставен акт за установявяване на административно нарушение №02056 от 11.06.2025г., който бил подписан с възражевия.Така съставиния акт за установяване на административно нарушение послужил за издаването на 2

Наказателно постановление (НП) № 29 от 16.07.2025 г., издадено от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - гр. Kюстендил, с което на основание чл. 53, във вр. с чл. 83 от ЗАНН, вр. с чл. 131, ал. 2, вр ал. 1, т. 7 Закона за храните /ЗХ/, на „Ученическо хранене-Дупница“ЕООД, ЕИК 202723201,със седалище и адрес на управление гр.Дупница,община Дупница,област Кюстендил,ул.“Николаевска“№17, представлявано от Х.Д.П.,в качеството му на управителел е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 4000, 00 лева, за нарушение на чл. 11, ал.1,вр. с чл. 25 от Наредба № 2/20.01.2021 г., вр. с чл. 7, ал. 3 от ЗХ.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели – изцяло от изложеното от служителите на ОДБХ- гр. Кюстендил. Съдът изгражда изводите си за фактите и въз основа на събраните по делото множество писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени към доказателствената съвкупност, чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Съдът приема изцяло с доверие показанията на посочените свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат някакви драстични и сериозни противоречия за съставомерните обстоятелства и са логични, последователни и ясни.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.

Съдът обаче намира, че са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН и НП, които ограничават правото на защита на жалбоподателя и се изразяват в следното:

На първо място в текста на АУАН е изрично посочено с по-тъмен шрифт единствено, че с описаното в акта деяниежалбопадателя, е нарушил само чл. 11 от Наредба № 2/20.01.2021 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици, вр. с чл. 7, ал. 3 от ЗХ.

Изобщо бланкетният характер на тази непосочена в АУАН като нарушена норма не 3 е запълнен в текста на обжалваното НП и със съдържанието на разпоредбите приложими към конкретното нарушение съгласно изискванията за здравословно хранене посочени в горецитираната като част от текста на нормата специална и приложима Наредба № 6 от 2011 г. за здравословно хранене на децата на възраст от 3 до 7 години в детски заведения и Наредба № 37 от 21 юли 2009 г. за здравословно хранене на учениците. Посочено е само че хляба не е произведен съгласно изискванията за производство на хляб по Утвърден стандарт“България“,УС 02/2011г., Хляб „бял“.

Налице е недопустимо разминаване в посоченото в АУАН и НП, без необходимите пояснения съобразно бланкетния и характер и задължението на актосъставителя и на АНО за пълно, ясно и точно словесно описание не нарушението, вкл. посочване на нарушението с деянието законови разпоредби. Тоест на жалбоподателя е повдигнато първоначално едно непълно и неточно обвинение, което не му позволява адекватна защита с оглед липсата на посочени специфични законови изисквания, които се твърди, че същият не е спазил.

На следващо място е налице и допуснато нарушение на чл. 18 от ЗАНН, доколкото с оглед описанието на нарушението са посочени две самостоятелни деяния – съхраняване и предлагане за консумация на посочените несъответни за специалните изисквания храни. В случая за тези последователно описани в АУАН и НП самостоятелни форми на деяния, съгласно дефиницията дадена в пар. 1, т. 3 от Наредба № 2/20.01.2021 г. е било наложено само едно наказание – "имуществена санкция" в размер на 4 000 лева, а не две отделни такива, за всяко от нарушенията. Чисто хронологично съхранението на храните предхожда тяхното предлагане за консумация на територията на обекта на жалбопадетеля.

Съхранението като форма на извършваното нарушение приключва до момента на предлагане /сервиране/ на храните за консумация. Двете нарушения не могат да се извършват едновременно по отношение на целия предмет, а именно на посочения хляб,който не е произведен по УС "България". Липсва друго допълнително описание в КП, АУАН или НП само един или няколко броя от този хляб да са били съхранявани в хранителния блок, а другите предлагани за консумация на тази дата, напротив с Разпореждането за насочване е спряна реализацията на всичките 22 броя хляб. Всичко това пречи на жалбоподателя, а и на съда да разбере за какво точно е бил санкциониран последния с общата имуществена санкция от 4 000 лева при положение, че са налице две отделни нарушения извършени последователно от лицето, за всяко от които на основание чл.

18 от ЗАНН би следвало да се наложи отделно наказание. Относно административнонаказателната отговорност не се прилагат разпоредбите на чл. 23-26 НК, съгласно задължителните постановки на Тълкувателно решение № 77 от 29. XI. 1984 г. по н. д. № 68 / 84 г., ОСНК.

На следващо място но не и по значимост, отново във връзка с даденото описание, основанието и размера на посочената санкция следва да се вземе предвид и следното:

В АУАН и в НП жалбоподателят е посочен като бизнес оператор, какъвто според съда не е. На първо място в ЗХ не е предвидена дефиниция за бизнес оператор, каквато 4 впрочем е била залегнала в ДР на първоначалния законопроект на закона. Не е вярно, че текстът на чл. 9 от ЗХ посочва кои са бизнес операторите и че именно че,жалбоподател спада към тях. В чл. 9 са изброени част от бизнес операторите, но не е изяснено качествено откъм характеристики под формата на дефиниция понятието, поради което и липсват аргументи за приложимостта му спрямо конкретния жалбоподател. Напротив жалбоподателя,по никакъв начин не преследва бизнес цели, т. е. печалба или други спекулативни цели, а единствено предоставя социална услуга субсидирана в голямата си част с публични средства от общинския бюджет. Жалбоподател не извършва по занятие търговски сделки, няма присъщата правноорганизационна форма на търговско дружество от съответния вид или ЕТ, както и не представлява лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин по смисъла на чл. 1, ал. 3 от ТЗ.

Всички тези аргументи мотивират съда да приеме, че актосъставителят, както и АНО неправилно е квалифицирал нарушението като извършено от бизнес оператор, което автоматично е довело и до неправилно приложение на санкционната норма на чл. 131, ал. 2, вр. с чл. 131, ал. 1, т. 7 от ЗХ, вместо общата такава по чл. 131, ал. 1, т. 7 от ЗХ, която предвижда и далеч по-благоприятно по размер административно наказание – "имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв". Принципът на законоустановеността на административното наказание е несъвместим с неточности и грешки в квалификацията на административното нарушение /в случая относно квалифицирането на субекта като бизнес оператор/, доколкото има за последица прилагането на незаконни административни санкции.