Решение № 1 от 03.01.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Тетевен, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. А. при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. А. Гражданско дело №

20244330100477 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на М. А. М. с ЕГН **********, адрес в село хххххх, ул. „улица“ 6, чрез адв. С. П. от САК, срещу „Банка ДСК“ АД с ЕИК 121830616, седалище и адрес на управление в град София, ул. „Московска“ 19, с правно основание: чл.

124, ал. 1, във връзка с чл. 439, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че Със Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 75/**** г. по описа на РС – Тетевен, ищецът М. М. е осъден да плати на „Банка ДСК“ АД сумата от 8 407.24 лева, представляващи главница по Договор за кредит за текущо потребление от 10.08.2009 г., договорна лихва от 4 073,62 лева, мораторна лихва от 402,64 лева, заемни такси и разноски от 150 лева и законна лихва от15.01.**** г. до изплащане на вземането. На основание заповедта за изпълнение бил издаден и съответен Изпълнителен лист за процесните суми. Сочи се в исковата молба, че банката, ответник по делото е завела изпълнително дело пред ЧСИ Велислав Петров с район на действие Окръжен съд Ловеч, за събиране на сумата, където било образувано като изпълнително дело 2023879******. Твърди се, че ищецът М. М. не е страна по Договор за кредит за текущо потребление от 10.08.2009 г. сочи се, че страна по договора за крдит е неговата майка, която е починала на 07.06.2014 г., а ищецът М. е конституиран по делото в качеството му на законен наследник.

Ищецът заявява, че не е приемал наследството от майка си. Нещо повече през 2020 г. подал молба за отказ от наследство. Районен съд Тетевен постановил Определение *****/12.11.2020 г. по Ч Гр. Д № 736/2020г., по описа на съда, с която уважил молбата за отказ от наследство, което било вписано в особената книга по чл. 49 и 52 от Закона за наследството под № 58/12.11.2020 г., вх. Регистър № ******/2020 г. ищецът счита, че след отказа от наследство не е наследник на майка си, съответно не е наследил задълженията по сключения от нея Договор за кредит за текущо потребление от 10.08.2009 г. и не дължи плащанията на задълженията по него, съответно по изпълнително дело 2023879****** на ЧСИ Велислав Петров.

Заявява, че отказът от наследство се е случил през месец ноември 2020 г. сочи, че Съгласно Закона за наследството, наследникът има право да се откаже от наследство, като не 1 е обвързан със срок за това. Може да го направи по всяко време. Заповедта за изпълнение, с която М.ов бил осъден да плати задължението, е от 18.01.**** г. във връзка с това ищецът приема, че отказът от наследство е нов факт, случил се след края на съдебното дирене, на основание на което е издаден изпълнителния титул.

Моли съда, в образуваното исково производство да постанови решение, с което да признае за установено, че М. А. М. не е наследник на П. А.а П., не е наследил задълженията й по Договор за кредит за текущо потребление от 10.08.2009 г., съответно не е длъжник по изпълнително дело 2023879****** на ЧСИ Велислав Петров.

Ответника в указания срок, по реда на чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор на исковата молба. Оспорва искът като неоснователен и подробно излага мотиви за това.

Сочи се, че с договор за кредит от 10.08.2009 г. „Банка ДСК“ АД е предоставила на П.

А.а П., ЕГН ********** и А. М. Павлов, ЕГН ********** кредит в размер на 10 000 лв.

Срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, падежната дата е 8-мо число на месеца. След настъпване смъртта на кредитополучателя П.

А.а П., кредиторът предприел действия по установяване и ангажиране отговорността на наследниците. Образувано било ч.гр.д.№ 433/2015г. по описа на Районен съд Тетевен, в което М. А. М., ЕГН ********** /син/ е заявил, че приема наследството на П. А.а П., ЕГН **********, като останалите наследници П. М.а А.а, ЕГН **********, И. М.а М.а - Д., ЕГН ********** и А. М. М., ЕГН ********** се отказали от наследството. Сочи, че наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават, в който случай ищецът отговоря изцяло за задължението на кредитополучателя.

На следващо място в отговора се сочи, че „Банка ДСК“ АД е уведомила ищеца за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението видно и от представената от ищеца нотариална покана връчена чрез нотариус Ивайло Иванов, № 305 в НК и е подала заявление по чл. 417 от ГПК срещу М. А. М., ЕГН ********** в качеството му на наследник приел наследството на П. А.а П., ЕГН ********** в Районен съд Тетевен. В образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 75/**** г. бил издаден изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК“ АД срещу М. А. М., ЕГН ********** за сумите от: 8 407,24 лв. дължима главница; 4073,62 лв. договорна лихва от 11.11.2014 г. до 13.12.2017 г.; 402,64 лв. мораторна лихва от 24.12.2014 г. до 13.12.2017 г.; 120 лв. заемни такси; 30 лв. такси и разноски; законната лихва от 15.01.****г. до изплащане на вземането; 260,67 лв. платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заявява, че за събиране на горепосочените суми е образувано изпълнително дело № 805/****г. по описа на ЧСИ Велислав Петров, рег. № 879, регион на действие ОС Ловеч, след настъпилите предпоставки на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК било образувано ново изпълнително дело № 1487/2023 г.

Счита, че направения през 2020 г. от М. А. М., ЕГН ********** отказ от наследството на П. А.а П., ЕГН **********, за който било издадено удостоверение № ******/12.11.2020 г. е нищожен поради невъзможен предмет и не произвежда правно действие. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗН, наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.

На основание гореизложеното, моли съда да отхвърли предявения иск като недопустим, а разгледан по същество като неоснователен и недоказан.

По реда на чл. 211 от ГПК, в срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск. В него се твърди, че съгласно Договор за кредит за текущо потребление сключен на 10.08.2009 г. „Банка ДСК“ АД е предоставила на А. М. Павлов, ЕГН ********** от с. хххххх, ул. „улица“ №6 и П. А.а П., ЕГН ********** от с. хххххх, ул.

„улица“ № 6 кредит в размер на 10 000 лв. със срок на издължаване 120 месеца и дължима 2 лихва в размер на 14,95% при условията посочени в договора.

Сочи, че след нередовно погасяване на задълженията и допусната забава в плащанията се установило, че кредитополучателите са починали. Поради липса на правен субект Банката не могла да предприеме необходимите действия за принудително събиране на вземанията, включително и снабдяване с изпълнителен лист за неиздължените суми. Това накарало дружеството, насрещен ищец, да поиска от районния съд на основание чл. 51 от Закона за наследството да призове наследниците на П. А.а П., ЕГН ********** с цел да заявят приемат или се отказват от наследството.

Заявява, че на основание молбата им по чл. 51 от Закона за наследството било образувано частно гражданско дело № 433/2015 г. по описа на Районен съд Тетевен за призоваване наследниците на П. А.а П., ЕГН **********. М. А. М., ЕГН ********** от с. хххххх, ул. „улица“ № 6 /син/ бил призован и в съдебно заседание заявил че приема наследството останало след смъртта на П. А.а П., ЕГН **********, което приемане било постановено за вписване в особената книга на съда.

Въпреки това, от удостоверение № ****** от 12.11.2020 г. издадено от Районен съд Тетевен по ч.гр.д. 736/2020 г. става ясно че същият е вписал отказ от наследството на своята майка П. А.а П., ЕГН **********, въпреки направеното преди приемане на наследството.

Моли съда да прогласи нищожността поради невъзможен предмет на отказа от наследство, оставено от П. А.а П., ЕГН **********, направен от М. А. М., ЕГН ********** от с. хххххх, ул. „улица“ № 6, който отказ е вписан в особената книга на Районен съд Тетевен под № 58/12.11.2020 г., вх. Регистър № ******/2020 г. по ч.гр.д. № 736/2020 г., и този факт да бъде отразен в особената книга за приемане и отказ от наследството при PC Тетевен.

В предоставения срок за отговор ответникът по Насрещната Искова Молба М. М. е оспорил насрещният иск като неоснователн и недоказан. Заявява, че ищцовото дружество „Банка ДСК“ АД не сочи кога е извършено приемането на наследство. Оспорва същото, тъй като е изразено устно, с неясна форма. Счита, че отказа от наследство, направен на по-късен етап, обективиран в писмена форма е много по-ясен атестат за действителната воля на молителя М..

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С договор за кредит от 10.08.2009 г. „Банка ДСК“ АД е предоставила на П. А.а П., ЕГН ********** и А. М. Павлов, ЕГН ********** кредит в размер на 10 000 лв. Срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, падежната дата е 8-мо число на месеца. След настъпване смъртта на кредитополучателя П.

А.а П., кредиторът предприел действия по установяване и ангажиране отговорността на наследниците. Образувано било ч.гр.д.№ 433/2015г. по описа на Районен съд Тетевен, в което М. А. М., ЕГН ********** /син/ е заявил, че приема наследството на П. А.а П., ЕГН **********, като останалите наследници П. М.а А.а, ЕГН **********, И. М.а М.а - Д., ЕГН ********** и А. М. М., ЕГН ********** се отказали от наследството. Сочи, че наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават, в който случай ищецът отговоря изцяло за задължението на кредитополучателя.

От страна на „Банка ДСК“ АД било подадено заявление по чл. 417 от ГПК срещу М.

А. М., ЕГН ********** в качеството му на наследник приел наследството на П. А.а П., ЕГН ********** в Районен съд Тетевен. В образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 75/**** г. бил издаден изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК“ АД срещу М. А. М., ЕГН ********** за сумите от: 8 407,24 лв. дължима главница; 4073,62 лв. договорна лихва от 11.11.2014 г. до 13.12.2017 г.; 402,64 лв. мораторна лихва от 24.12.2014 г. до 13.12.2017 г.; 120 3 лв. заемни такси; 30 лв. такси и разноски; законната лихва от 15.01.****г. до изплащане на вземането; 260,67 лв. платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

За събиране на горепосочените суми било образувано изпълнително дело № 805/****г. по описа на ЧСИ Велислав Петров, рег. № 879, регион на действие ОС Ловеч, след настъпилите предпоставки на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК било образувано ново изпълнително дело № 1487/2023 г.

През 2020 г. М. М. подал молба за отказ от наследство и Районен съд Тетевен постановил Определение *****/12.11.2020 г. по Ч Гр. Д № 736/2020г., по описа на съда, с която уважил молбата за отказ от наследство, което било вписано в особената книга по чл.

49 и 52 от Закона за наследството под № 58/12.11.2020 г., вх. Регистър № ******/2020 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Настоящият съдебен състав приема, че длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на вземането, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, в случаите, в които има образувано и висящо изпълнително производство, както и в случаите, в които изпълнителното производство е прекратено при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Предмет на производството по чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този момент се формира силата му на пресъдено нещо.