Решение № 1067 от 11.08.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1067 гр. София, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20241000503001 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение 6003 от 23.11.2023 г. по гр.д. 6620/2023 г. по описа на СГС, I-23 състав, е осъден на основание чл. 55, ал.1, предл.първо ЗЗД „Юробанк България” АД с ЕИК:

000694749, гр. София да заплати на П. М. Б., с ЕГН: **********, гр. *** следните суми 677,42 евро, представляващи надплатени вноски за периода от 10.07.2014 до 10.11.2014 г. вкл. в резултат от приложението на неравноправни клаузи, които прехвърлят валутния риск върху потребителя, съдържащи се в Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL41130 от 26.09.2008г. и допълнителните споразумения към него, както и сумата от 34,72 евро надплатени вноски за периода от 13.06.2014 г. до 13.11.2014 г., включително в резултат от приложението на неравноправни клаузи в същия договор и допълнителните споразумения към него, даващи право на банката да увеличава едностранно размера на договорения размер на възнаградителните лихви, както и сумата от 58,97 евро надплатена такса за управление на кредита, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.07.2019 г. до окончателното изплащане като са отхвърлени исковете за сумите над уважените размери, както следва: първия за сумата над 677,42 евро до пълния предявен размер от 16 428,34 евро, а втория за сумата над 34,72 евро до пълния предявен размер от 31 913,87 евро, ведно със претенциите за присъждане на законна лихва върху отхвърлената част от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Със същото решение, съдът е прогласил за нищожни на основание чл. 26, ал.1, предл.първо ЗЗД във връзка с чл. 143 ЗЗП клаузите на чл.2, ал.1, чл.3, ал.1 само в частта 1

„валиден за съответния период на начисляване на лихвата“, чл.3, ал.3 само в частта „договорена за съответния период на издължаване на кредита" чл. 3, ал. 5 без частта „Договорените в настоящия договор надбавки не се променят“, чл. 6, ал. 2, изр. 2, чл. 8, ал. 2 и чл. 24 от договор за Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL41130 от 26.09.2008г., сключен между „Юробанк България“ АД и П. М. Б., както и т. III от допълнително споразумение от 23.02.2010 г. само в частта, с която се преоформят и добавят към главницата по кредита на задължения за възнаградителни лихви, чл.3, ал.1 от допълнително споразумение от 13.06.2011 г., т.V и т. VIII от допълнително споразумение от 23.02.2010 г., чл.1, ал.1 и ал. 4 от допълнително споразумение от 30.05.2011 г., чл.2, ал.2, чл.5, чл. 6 и чл.12 от допълнително споразумение от 13.06.2011 г., както и на чл. 1, ал.1 и ал.2 от допълнително споразумение от 16.07.2012 г. и чл.1, ал.1 и ал.4 от допълнително споразумение от 20.03.2013 г. Отхвърлил е като неоснователни и недоказани предявените от П. М. Б., ЕГН ********** срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749 искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗП за обявяване нищожност на клаузите на чл.1, ал.1 и ал.3, чл.6, ал.2, изр.1( „Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен- швейцарски франкове.“), чл.22, ал.1 и ал.2, чл.3, ал.1 освен в частта „валиден за съответния период на начисляване на лихвата“ и ал.3 освен в частта „договорена за съответния период на издължаване на кредита" и чл.12, ал.1, както и клаузите на т. III в частта за преоформяне на задължения за такси чрез добавяне към главницата по кредита и т. X от допълнително споразумение от 23.02.2010 г., както и за чл.10 от допълнително споразумение от 13.06.2011 г. Разпоредил се е и с отговорността за разноски по чл. 78 ГПК.

Посоченият съдебен акт на Софийския градски съд е обжалван с редовни и допустими въззивни жалби от процесуалните представители на ищеца и ответника, съответно в уважените и отхвърлените части на исковете и с молби до САС за частична отмяна на атакуваното решение, респ. с искания за цялостно отхвърляне /в жалбата на банката/, уважаване /в жалбата на ищеца/ на процесните установителни и осъдителни искове. От страна на банката се сочат и аргументи за недопустимост на съдебното решение в отделни негови части.

Писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден единствено от „Юробанк България“ АД, с който въззивната жалба на П. Б. се оспорва като неоснователна.

Във втората инстанция не са искани и не са събирани други доказателства по реда на чл.

266 ГПК.

Апелативен съд – София намери следното от материалите по делото:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на П. М. Б. срещу „Юробанк България“ АД, с която са предявени /първоначално в Софийския районен съд, за което е образувано гр.д. № 38835/2019 г./ установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.143 и чл. 146 ЗЗП, за признаване за нищожни на клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал. 1, чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 3, чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2, чл. 8, ал. 2, чл. 12, ал. 1 и чл. 22, ал. 1, чл. 22, ал. 2, чл. 24, ал. 1 от Договор за кредит за покупка на недвижим 2 имот № HL41130 от 26.09.2008г. Предявени са и осъдителни искове с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми, след направено увеличение на цената на първоначално предявените искове, а именно – за сумата от 16 428,34 евро, представляваща надплатена сума за месечни анюитетни вноски и такса управление на кредита поради валутна разлика между швейцарския франк и евро за периода от 26.09.2008г. до 18.11.2014г., за сумата от 31 913,87 евро, представляваща заплатена въз основа на нищожни клаузи сума, представляваща разликата между предварително договорените месечни вноски и заплатените от него за периода от 26.09.2008г. до 18.11.2014г., както и сумата от 58,97 евро, представляваща надплатена такса за управление на кредита за периода от 26.09.2008г. до 18.11.2014г., ведно със законната лихва върху сумите считано от 05.07.2019г. до окончателното изплащане на сумите. Сумата от 16 428,34 евро се претендира в условията на евентуалност като надплатена поради неправилно изчисляване на лихвите от банката за периода от 26.09.2008г. до 18.11.2014г.

П. М. Б. твърди, че с ответната банкова институция на 26.09.2008г. е сключил Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41130, по силата на който му бил предоставен кредит в размер на 75000 евро като равностойност на швейцарски франкове. Сочи, че кредитът се усвоявал по блокирана сметка на швейцарски франкове на кредитополучателя, поради което никога не е разполагал с швейцарски франкове. Твърди, че сключеният договор бил типов, като Приложение № 1 към договора било подписано само като образец, без да е попълнено. Поддържа, че датата на усвояване на кредита е 13.10.2018г., а усвоената сума117 777,29 швейцарски франка. Към датата на сключване на договора БЛП бил 5 %, съответно годишната лихва била 6,60 %. Крайният срок за издължаване на кредита бил 240 месеца, считано от датата на усвояването му. Месечната вноска била в размер на 885,07 швейцарски франка. Поддържа, че банката едностранно променила размера на БЛП по жилищни кредити, считано от 10.10.2008г., като новата стойност на БЛП в швейцарски франкове била 7,20 %. Годишната лихва по процесния договор била променена от 6,6% до 8,80 %. На това основание вноските били в размер на 1044,58 швейцарски франка, т.е. още от първия месец месечната вноска била завишена спрямо първоначално договорената със 159,51 франка. Това довело до невъзможност да погасява кредита с новите параметри и били сключени общо 4 броя анекси, както следва: Анекс от 23.02.2010г., с който страните се съгласяват сумата от 114 719,25 швейцарски франка редовна главница и сумата от 280,42 швейцарски франка редовна лихва да се обединят в редовна главница от сумата от 114 999,76 франка, т.е. била капитализирана лихвата; Анекс от 30.05.2011г., с който страните са се съгласили за нов погасителен план, както и с това, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовната главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита плюс наказателна надбавка от 10 пункта, т.е било налице капитализиране на лихва плюс прекомерна наказателна лихва; Анекс от 13.06.2011г., с който страните се съгласяват с ново предоговаряне на дълга, Анекс от 16.07.2012г., с който страните са се съгласили крайният срок за издължаване на кредита да стане 420 месеца при 3 нов погасителен план, Анекс без дата, с който страните са се съгласили кредитополучателят да получи преференциални условия. Сочи, че във всички тези анекси банката калкулирала лихвата като задължение за главница по кредита, на което отново се начислява лихва, т.е. капитализирана лихва, залагала повишаване на такси, комисионни и прекомерни наказателни лихви. Поддържа, че договорените клаузи, с които се постига съглашение за капитализиране на суми, представляващи капитализирана лихва и главница били нищожни.

Счита, че липсва нормативна възможност за извършване на соченото капитализиране на лихвата. Твърди, че на 18.11.2014г. бил сключен Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит № HL 69420, с който първият кредит от 26.09.2008г. бил погасен изцяло.

Предмет на договора бил предоставяне на кредит в размер на 186 756 лева, от които за рефинансиране на кредит HL 41130/2008г.- 185 350 лева, за други разплащания- 1406 лева.

Намира, че се касае за две групи неравноправни клаузи в договора. От една страна тези, които касаят преизчисляването на размера на кредита, на месечните анюитетни вноски и на таксата за управление на кредита по курса на швейцарски франк, а именно- чл. 1, ал. 1, чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал. 1, чл. 6, ал. 2, чл.22, ал. 1, чл. 22, ал. 2, чл. 24, ал. 1 от договора. Втората група се отнася до недължимо платени суми въз основа на едностранно увеличение на лихвата от страна на банката- чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 3, чл. 3, ал. 5, чл. 8, ал. 2 и чл. 13, ал. 1 от договора.

Поддържа, че обвързването на размера на погасителните вноски и размера на таксата за управление на кредита с курса на валута, различна от евро, която е валутата на усвояване и погасяване, е в противоречие с приложимото национално и европейско законодателство, поради което банката се е обогатила неоснователно с разликите вследствие едностранното превалутиране по кредита и дължи връщане на неоснователно платените суми. Цитираните клаузи били нищожни поради нарушаване на закона, накърняване на добрите нрави, при липса на съгласие и основание. Поддържа, че при сключване на договора не бил знаел и не могъл да знае какъв ще е размерът на задължението му в швейцарски франкове, който не само бил неопределен, но и неопределяем към момента на сключване на договора, тъй като бил поставен единствено в зависимост от волята на банката, която едностранно определя валутния курс към всеки бъдещ момент на непредвидени в договора основания. Налице била и неяснота по смисъла на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от договора. Сочи, че към момента на сключване на договора за кредит потребителят бил лишен от информация относно съществени негови условия, а именно конкретния размер на задължението му в швейцарски франкове, механизма за определяне на този размер, респ. приложимия курс на търговеца при преизчисляването му и обективните фактори, които влияят върху курса извън субективния интерес на търговеца, размера на месечната погасителна вноска в евро, икономическите причини за въвеждане на механизма за индексация на кредита спрямо чужда валута; икономическите последствия от въвеждането на този механизъм, конкретните икономически дадености към момента на сключване на договора за кредит, а именно историческите нива на швейцарския франк и очакваните тенденции за повишаване на курса му. Поддържа, че клаузата на чл. 24, ал. 1 от договора попада в приложното поле на чл. 143, т. 18 ЗЗП.