Определение № 2503 от 23.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2503 гр. Пловдив, 23.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20255300502030 по описа за 2025 година

Постъпила е частна жалба от “Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, чрез пълномощника ст.юрк. *** против Определение №7246/03.06.2025г., постановено по гр.д.№6186/2025г. по описа на Районен съд- Пловдив, VIII гр.състав, с което съдът е върнал молба по чл. 51 ЗН, с вх.№37755/02.04.2025г., съответно е прекратил производството по частно гр.д.№6186/2025г. по описа на Районен съд- Пловдив.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е и документ за заплатена държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят сочи, че в обжалваното определение било прието, че молителят не изпълнил дадените му указания за представяне на доказателства за качеството му на кредитор на починалото лице, а представеното с молбата извлечение за кредитна сметка за усвоената от него кредитна сума не било ценено като годно доказателство за обосноваване на правния му интерес. Сочи се, че банката обосновала правния си интерес от образуване на делото, тъй като твърдяла, че е кредитор на починалото лице по парично вземане във вр. с предоставен кредит и като кредитор имала право да поиска по реда на чл. 51 ЗН от наследници на починалия длъжник да заявят дали приемат наследството на своя наследодател. Качеството на кредитор на банката по отношение на починалото лице се обосновавало с представеното по делото извлечение от неговата кредитна сметка, по която били отчитани задълженията по сключения договор. Същото извлечение съдържало всички индивидуализиращи белези на кредитното правоотношение. Счита, че за доказване на качеството на кредитор не следвало непременно да бъде представен договор за кредит, тъй като правоотношението могло да се доказва и с други доказателства. Искането е за отмяна на обжалваното разпореждане, съответно връщане делото за продължаване съдопроизводствените действия.

Първоинстанционното производство е образувано по повод депозирана от „Банка ДСК“ АД молба по чл. 51 ЗН, в която е посочено, че по силата на Договор за кредит от 17.10.2019г. банката предоставила на С. А. кредит в размер на 4100 лв. Направено е искане към Районния съд да призове лицата, които имат право да наследяват починалия кредитополучател и да им се определи подходящ срок, за да заявят приемат ли наследството или се отказват от него.

1

С молбата по чл. 51 ЗН молителят е представил и извлечение от сметка за периода от 17.10.2019г. до 06.02.2025г. за лицето С. М. А., с посочена сума от 4100 лв., с дата на откриване 17.10.2019г. и дата на падеж 17.10.2026г.

С разпореждане №9902/03.04.2025г. съдът е оставил без движение така депозирана молба като е указал на молителя да посочи ответниците по молбата и техните индивидуализиращи белези, да представи доказателство за смъртта на наследодателката, както и да представи заверен препис от Договора, на който молителят основава претенциите си, като са посочени и последиците от неизпълнение на указанията, а именно че молбата ще бъде върната.

С постъпилата по делото молба молителят е посочил, че бил предоставил доказателства за качеството си на кредитор на починалата, а именно извлечението от кредитната сметка.

То съдържало всички индивидуализиращи белези на договора за кредит. Направено е и искане за даване на допълнителен срок за изпълнение на указанията, в случай, че съдът приеме указанията за неизпълнени.

С атакувания съдебен акт, решаващата инстанция е констатирала, че молителят не е изпълнил указанията, като не е представил заверен препис от Договора, поради което е върнал молбата и прекратил производството.

След преценка на всичко изложено, настоящият състав намира обжалваното определение за правилно, като аргументите за този извод са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 51 ЗН, районният съд, по искане на всеки заинтересуван, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. По своята същност, това производство е охранително, едностранно е и не се дава защита на накърнено гражданско право, а се оказва съдействие на молителя при упражняването на граждански права. Молбата може да бъде подадена от всяко заинтересовано лице, тоест лице, което има правен интерес да бъдат определени лицата, имащи права върху имуществото, останало след смъртта на наследодателя. За да бъде осъществено дължимото съдействие от съда обаче, молителят трябва да се легитимира като кредитор на наследодателя, тоест да представи доказателства, установяващи, че между страните е възникнало правоотношение, в конкретния случай, че между молителя и починалото лице е бил сключен договор за кредит. Последното и според настоящия състав се установява с представянето на самия договор за кредит, доколкото същият инкорпорира съгласието както на кредитната институция, от една страна, а от друга съгласието на самия кредитополучател, който е положил своя подпис. Представеното извлечение, независимо от неговото съдържание, то не инкорпорира в себе си съгласието на починалото лице за встъпване в съответното кредитно правоотношение. Ето защо същото не е в състояние да легитимира молителя като кредитор.

Поради горното, атакуваното определение следва да се потвърди като правилно.

Воден от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №7246/03.06.2025г., постановено по гр.д.№6186/2025г. по описа на Районен съд- Пловдив, VIII гр.състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3