Решение № 312 от 01.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. София , 31.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20201000503174 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 709 от 27.01.2020г., постановено по гр.дело № 5015/2018г. на Софийския градски съд, ГО, 20 състав, Гаранционен фонд е осъден, на основание чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ, да плати на К. Е. П. сумата 40 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди и сумата 3046,40 лева, като обезщетение за имуществени вреди, причинени от ПТП на 28.05.2017г. по вина на Д. Н. Д.-водач на л.а.„БМВ Е30“ с рег. № *******, без сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на произшествието, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 29.03.2018г. до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени за разликата над 40 000 лева до пълния предявен размер 120 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и за разликата над 3046,40 лева до пълния предявен размер 6092,80 лева – обезщетение за имуществени вреди; на основание чл. 38 ЗАдв, Гаранционен фонд е осъден да плати на адв. Т.И. П. адвокатско възнаграждение в размер 1377,63 лева; на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ГФ е осъден да плати по сметка на СГС разноски по делото в размер 1891,86 лева; на основание чл. 78, ал.3 ГПК, К. Е. П. е осъден да плати на ГФ сумата 455,40 лева – разноски по делото и на основание чл.

78, ал. 8 ГПК да плати сумата от 297 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението на Софийския градски съд е постановено при участието на Д. Н.

Д.-трето лице помагач на ответника.

Въззивна жалба е подадена от К. Е. П., чрез пълномощника адв. Т.П., срещи решението на СГС, в частта, с която са отхвърлени предявените искове.

1

Жалбоподателят сочи, че в обжалваните части решението е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния и процесуален закон.

Смята, че при определяне размера на обезщетението съдът е нарушил принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД, като не е съобразил в пълна степен вида, характера и броя на причинените при ПТП увреждания, продължителността и вида на проведеното лечение, трайните последици, които травмите са оказали върху живота и здравето на пострадалия, интензитета на търпените болки и страдания, както и икономическата обстановка в страната към датата на увреждането. Оспорва се извода на СГС, че приносът на ищеца за настъпването на вредоносния резултат е 50 %, като се сочи, че с оглед доказания по делото механизъм на ПТП и установеното грубо нарушение на правилата за движение от страна на водача на лекия автомобил, съпричиняването следва да бъде определено на 30%. Предвид изложеното жалбоподателят иска да бъде отменено решението в обжалваните части и да му бъдат присъдени претендираните обезщетения в пълния заявен размер, както и разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от ГФ, чрез пълномощника юрк. К. Я., е постъпил отговор на въззивната жалба на ищеца, с който същата се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения за правилност и обоснованост на решението в обжалваните части.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от Д. Н. Д.-трето лице помагач на ГФ, чрез адв.

Л.И., е постъпил отговор на въззивната жалба на ищеца, с който същата се оспорва като неоснователна.

Въззивна жалба срещу решението на СГС в частта, с която съдът е уважил предявените искове, е подадена от Д. Н. Д.-трето лице помагач на ГФ. Този жалбоподател, чрез пълномощника адв. Л.И., сочи, че съдът неправилно е приел, че вина за настъпването на инцидента има водачът на лекия автомобил, като не е съобразил, че същият е положил дължимата грижа за предотвратяване на ПТП.

Оспорва извода на СГС, че мястото на което е настъпил инцидентът-писта на бивше летище с. Иново, представлява път по смисъла на §6, т.1 от ДР на ЗДвП.

Поддържа, че съдът неправилно е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, което се дължи на пострадалия, без да обсъди тежестта на уврежданията, продължителността на възстановяването, възрастта на пострадалия, като смята, че обезщетение в размер 80 000 лева е силно завишено.

Жалбоподателят поддържа също, че приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат следва да бъде по-висок от определените от съда 50%, тъй е установено по делото, че ако мотоциклетистът е управлявал МПС със скорост под 130 км/ч и не по средата на пистата, инцидентът не би настъпил. Предвид изложеното този жалбоподател иска да бъде отменено решението и предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК ищецът К. Е. П. не е взел становище по въззивната жалба на третото лице помагач.

Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

2

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Софийският градски съд е бил сезиран от К. Е. П. с искова молба, уточнена с молби от 23.04.2018г. и от 14.06.2018г., с която против Гаранционен фонд са предявени искове с правно основание чл. 557, ал.1, т.2, б. „а”КД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 120 000 лева и за имуществени в размер 6092,80 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2018г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 28.05.2017г., около 14,30 часа, в района на бившето военно летище в гр. Видин, е настъпило ПТП с участието на л.а. „БМВ Е30“, управляван от Д.Д. и мотоциклет „Сузуки”, управляван от К.П., вследствие на което на последния са причинени тежки телесни увреждания. Сочи се, че вина за настъпването на инцидента има водачът на лекия автомобил, който нарушил правилата за движение по пътищата, като не пропуснал движещия се с предимство мотоциклет „Сузуки“. Твърди се, че по случая било образувано ДП№ 103/2017г. по описа на ОД на МВР - Видин, пр. пр. № 1116/2017 г. по описа на Районна прокуратура – Видин.

Ищецът твърди, че в резултат на ПТП от 28.05.2017г. получил множество счупвания на костите на предмишницата, мозъчно сътресение, фрактура на три пръста на стъпалото, т-образна разкъсно-контузна рана на ляво коляно, на двете ходила и на коремната област, скъсване на кръстни връзки на двете колена; че спешна медицинска помощ му е оказана в болницата в гр.Видин, където претърпял една операция, но поради усложнение на състоянието му се наложило да го транспортират в болница в София, където бил отново опериран. Сочи, че на 18.09.2017г. бил изписан за домашно лечение, с предписание за 4 месеца ръката да бъде напълно обездвижена. Твърди, че трудно се самообслужвал, поради което бил принуден да ползва чужда помощ. Сочи, че търпял и продължава да търпи интензивни болки и страдания, че не се чувства добре, нито физически, нито емоционално; че стресът и уплахата нарушили психо-физиологичната му концентрация; че дълго време бил лишен от обичайния си динамичен живот, а преживеният шок и стрес ще останат завинаги в съзнанието му. Твърди също, че във връзка с лечението на претърпените при ПТП травми направил разходи в общ размер 6 092,80 лева.

В исковата молба се твърди, че към 28.05.2017г. за лекия автомобил не е имало валидно сключен договор за гражданската отговорност на водача. Предвид изложеното, ищецът иска да бъде осъден ГФ да му плати претендираните обезщетения, ведно със законната лихва от 29.03.2018 г.- датата, на която ГФ е постановил отказ за изплащане на застрахователно обезщетение до окончателно изплащане на вземанията (уточнителна молба от 14.06.2018г) Претендира и заплащане на сторените по делото разноски.

В срока за отговор на исковата молба ответникът Гаранционен фонд оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи, че към исковата молба не са представени доказателства, установяващи механизма на ПТП, както и обстоятелствата и причините, довели до настъпването му. Прави възражение за 3 съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като твърди, че същият в нарушение на ЗДвП се движел с несъобразена и превишена скорост, без да съобрази приближаващото МПС и не е носил необходимата екипировка за водач на мотоциклет. Смята, че размерът на претендираното обезщетение е прекомерно завишен, като не съответства на критерия за справедливост, с установената съдебна практика при подобни случаи, с икономическите условия в страната и стандарта на живот.

Конституираният в производството с определение № 19446 от 18.09.2018г. като третото лице помагач на страната на ответника ГФ - Д. Н. Д. също оспорва исковете по основание и размер. Излага съображения, че мястото, където е настъпило ПТП – бившето летище с. Иново, общ. Видин, не представлява „път“, по смисъла на §6, т.1 от ДР на ЗДвП, поради което смята, че правилата на ЗДвП не се прилагат при движение на превозни средства по пистата и не следва да се ангажира отговорността на Гаранционния фонд. Твърди, че единствена причина за настъпване на ПТП е изключително безотговорното и виновно поведение на ищеца, който се движил по пистата със скорост над 150 км/ч. Поддържа, че ищецът не е съобразил, че по бившата писта се правят проби на спортен автомобил и не се е движил в дясно за да предпази другите участници в движението. Твърди, че е положил дължимата грижа за предотвратяване на инциденти, тъй като имало хора, които са предупреждавали всички присъстващи за извършваните тестове, а единствено ищецът не е пожелал да спре, за да бъде уведомен. Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Иска да бъдат отхвърлени предявените искове.

Претендира разноски.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че на 28.05.2017г. на пистата на бившето „Летище Видин“ в землището на с. Иново, област Видин, около 14,30 часа, е настъпило ПТП с участието на л.а. „БМВ Е30“ с рег. № *******, управляван от Д. Н. Д. и мотоциклет „Сузуки“ с рег. № *******, управляван от К. Е. П., при което на последния са причинени телесни увреждания.

Не се спори, че във връзка с инцидента е било образувано срещу неизвестен извършител ДП № 103/2017г. по описа на ОД на МВР - Видин, пр. пр. № 1116/2017г. по описа на Районна прокуратура – Видин, което е прекратено с постановление от 12.12.2017 г. на прокурор от РП – Видин, поради наличието на случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. С определение от 26.04.2018 г. по чнд № 66/2018г. по описа на РС -Видин, постановлението от 12.12.2017г. на РП-Видин е било потвърдено. Липсват данни определението на РС – Видин да е влязло в сила.

В първоинстанционното производство са представени и приети протокол за оглед на местопроизшествие от 28.05.2017г., материалите от ДП № 103/2017г.; събрани са гласни доказателства, включително и по делегация, на свидетели очевидци на инцидента-Б. В. В., С. Д. И., Б. Б. Н. и И. А. А.. Въз основа на тези 4 доказателства са изслушани и приети заключенията на основна и допълнителна САТЕ, изготвени от вещото лице инж. А. А.. Според експерта инж. А. механизмът на настъпване на ПТП е следният: на 28.05.2017г. около 14,30 часа, на пистата на бившето летище-Видин, от западната й част, в посока на изток (от с. Градец към гр. Видин), се движи около средната прекъсната линия на пистата, която е водеща за пилотите при излитане и кацане на самолети, със скорост между 128км/ч и 138 км/ч мотоциклет „Сузуки“, управляван от К.П.. Когато приближава Т-образното кръстовище в средата на пистата, където се намира административната сграда, от ляво-от карето излиза л.а.„БМВ Е-30“, управляван от Д.Д. със скорост около 27 км/ч, който осъществявал дрифт. Водачът на л.а. БМВ завил наляво в посока на изток и навлязъл навътре в дясната част на пистата, като се движил в кръгообразна траектория. Тъй като траекториите на движение на двете МПС се пресекли и въпреки опитите на мотоциклетиста да завие наляво, настъпил удар между предната лява част на мотоциклета и предната част на предния ляв калник на л.а. БМВ под относителна малък ъгъл на надлъжните оси на двете МПС.