Решение № 4 от 20.01.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Велико Търново, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20224001000273 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 260018/ 15.06.2022 г. по т. д. № 40/ 2021 г. по описа на ОС – Плевен съдът е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на В. Л. А. сумата 75 000 лв. – застрахователно обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат от смъртта на сина й Л. Ц. А., настъпила на 23.12.2018 г. вследствие на ПТП, причинено виновно от И. С. Т. като водач на л.а. марка Фолксваген, модел Пасат, с ДК № ЕН 25****, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2019 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът на А. за разликата над 75 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв. Решението е постановено при участието на И. С. Т. като трето лице – помагач на страната на ЗК „Лев Инс“ АД.

Подадена е въззивна жалба от В. Л. А. срещу решението в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от нея иск за разликата над присъдената сума от 75 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв. Счита съдебния акт в тази му част за неправилен и необоснован. Съдът не оценил в достатъчна степен релевантните към определяне на обезщетението обстоятелства и неправилно приел, че обезщетение в размер на 150 000 лв. отговаря на изискванията за справедливост. Събраните по делото доказателства установявали по категоричен начин, че битът и ежедневието на В. и сина й били неразривно свързани, че тя изживява смъртта му изключително тежко, като дори е правила опит за самоубийство, което свидетелствало за сериозно влошено 1 психическо съС.ие. Съдът не съобразил съдебната практика по сходни казуси, която приемала за адекватни обезщетения около 150 000 лв. за смърт на дете при ПТП преди повече от 10 г., докато с увеличаването на нивата на застрахователни лимити присъжданите обезщетения достигнали 180 000 лв. – 220 000 лв. Освен това неправилно съдът счел за основателно направеното от ответното дружество възражение за съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат, като приел за доказано, че Л. А. е бил водач на процесната каруца. Застрахователят не ангажирал нито едно допустимо и годно доказателство за това свое твърдение, отречено от ищеца, който поддържа, че А. е бил само пътник в ППС. Дори и да бил водач, по делото не било установено деликвентът да е управлявал автомобила си на къси светлини, при която хипотеза съгласно заключението на вещото лице необорудваната съгласно чл.71 ал.1 ЗДвП каруца би попаднала в опасната му зона на спиране и само в този случай би бил налице принос за настъпването на вредите. Заключението на вещото лице, че поради насрещно движещи се автомобили, деликвентът е превключил на къси светлини и е управлявал автомобила на къси светлини към момента на сблъсъка, не можело да се кредитира, тъй като се базирало на гласни доказателства, събрани по досъдебното производство, а не по настоящото дело. Решението на съда по въпроса за съпричиняването било в нарушение на практиката на ВКС, съгласно която само това правонарушение може да се квалифицира като съпричиняване, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. В казуса безспорно било установено допуснато нарушение на чл.71 ал.1 ЗДвП, но не се доказало това нарушение да се намира в причинна връзка с вредоносния резултат, а доказателствената тежест в тази насока била на застрахователя. Неправилно съдът приел, че ищецът е този, който следва да наведе твърдения относно обстоятелството на какви светлини е управлявал деликвентът – тези твърдения били свързани с възражението за съпричиняване, което ползва застрахователя, а последният навел твърдение, че деликвентът е управлявал автомобила си на къси светлини едва в писмената си защита. Ако въззивният съд намери, че е налице принос на А., счита, че определеният такъв от 50 % е несъразмерен на допуснатото нарушение и не следва да е по-висок от 5 %. Сочи, че макар ударът да е бил непредотвратим, ако водачът своевременно е предприел намаляване на скоростта или спиране ударът би бил с много по-ниска скорост и вероятността от настъпване на летален изход много по-малка.

Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част. Претендира разноски.

В срока за отговор е постъпила насрещна въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД срещу решението в осъдителната му част. Счита, че на ищцата не се дължи застрахователно обезщетение поради недоказаност на проявлението на неимуществените вреди, заявени с исковата молба, а ако се дължи, то определеното от съда такова било очевидно несправедливо. В решението не се съдържали мотиви, основани на преценката на конкретни обстоятелства, установени по делото. Съдът 2 необосновано отказал събирането на основни доказателства, относими към изхода на спора, отказал да изследва механизма на процесното ПТП, в което имало и трети участник, отказал да изследва механизма на получаване на травмите от пострадалия, при което формираният от него извод за деликтно поведение на водача Т. бил неправилен. Поддържа твърденията си, че именно третият участник е виновен за настъпването на смъртта на А. и че неговият застраховател е изплатил застрахователно обезщетение на пострадалите, в това число и на ищцата. Извън горните съображения счита, че по делото е останало недоказано наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и пострадалия, различна от обичайната за тези роднини и навежда доводи, основани на разясненията на ВКС в ТР № 1/ 2016 г. Моли решението да бъде в обжалваната му част да бъде отменено изцяло. Претендира разноски.

В срока за отговор А. заема становище за неоснователност на насрещната жалба. Сочи, че вината на деликвента е установена с влязла в сила присъда и е напълно ирелевантно дали за настъпване на смъртта на сина на ищцата принос има и друг водач, доколкото застрахователите отговарят спрямо увреденото лице солидарно и въпросът за приноса на всеки водач касае вътрешните им отношения. Твърди, че ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ не й е изплащало застрахователно обезщетение.

Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за защита срещу нея.

Подадените въззивни жалби са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид оплакванията във въззивните жалби и събраните по делото доказателства, намира следното:

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка кореспондира със събрания доказателствен материал. Не е спорно, че на 23.12.2018 г. около 17.50 ч. е реализирано ПТП между управлявано от Л. Ц. А. ППС с животинска тяга и лек автомобил марка Фолксваген, модел Пасат, с ДК № ЕН 25****, управляван от И. С. Т., вследствие на което е настъпила смъртта на А.. Оплакването на ищеца, че съдът неоснователно и необосновано приел, че пострадалият е управлявал процесната каруца, за което застрахователят не бил ангажирал никакви доказателства, е неоснователно. Следва да се подчертае, че именно ищецът дължи доказване на 3 механизма на ПТП, от осъществяването на който той черпи основанието на исковата си претенция, в това число какво качество е имал пострадалият – дали е бил водач или пътник. С оглед на очертаната фактическа обстановка досежно механизма, ответникът прави своите възражения, с които цели намаляване на отговорността си към увреденото лице, като съответно носи доказателствена тежест да докаже твърденията си за наличие на принос от страна на пострадалия, изразяващ се в конкретно негово действие или бездействие. Действително в исковата си молба ищецът е изложил твърдения, че А. е пътувал в каруцата, но в отговора на исковата молба застрахователят е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по съображения извършените от А. действия „в качеството му на водач на ППС“, като същото възражение е направено и от третото лице – помагач в неговия отговор. В допълнителната искова молба ищецът голословно е оспорил възражението за съпричиняване без да възрази относно качеството на пострадалия. Такова възражение той не е направил и в първото по делото съдебно заседание, нито във връзка с поставените на съдебно-автотехническата експертиза въпроси. Отделно, в адресираната до застрахователя застрахователна претенция изрично е посочено, че пострадалият Л. е управлявал каруцата, което съставлява извънсъдебно признание на неизгоден за ищеца факт и същият подлежи на съобразяване от съда наред с всички останали доказателства по делото. Твърденията на ищеца, че А. е бил пътник в каруцата и не може да отговаря за неизпълнение на изискванията на ЗДвП, ангажиращо водачите, са изложени за първи път във въззивната жалба, поради което съдът ги приема единствено като защитна теза, целяща изключване на съпричиняването.

Механизмът на ПТП е изяснен по делото, независимо че не е допусната автотехническа експертиза с такава задача, като въпреки оплакванията в жалбата на застрахователя, реално страните не спорят по механизма: Каруцата и лекия автомобил са се движили попътно в посока гр. Плевен – с. Крушовица в тъмната част на денонощието на неосветен пътен участък. Лекият автомобил се движил със скорост 104.8 км/ч съгласно заключението на приетата автотехническа експертиза при максимално разрешена за пътния участък скорост от 90 км/ч. Водачът на лекия автомобил Т. изобщо не възприел каруцата, за което са налице негови признания в протокол от 28.06.2019 г. за разпит на обвиняем /л.185 – 187 от том 1/ и последвал удар между тях. Тялото на А. изпаднало от каруцата, ударило се в предното стъкло на автомобила, след което паднало върху лентата за насрещно движение. В същия момент по тази лента приближавал лек автомобил марка Фолксваген, модел Туран, управляван от П. Б. Ч., който не забелязал падналия А., нито разбрал причината за ръкомаханията на баща му Ц. А. и причината той да се хвърли върху предния капак на колата му и преминал през тялото на Л. А.. Срещу двамата водачи е било образувано досъдебно производство, което впоследствие е прекратено частично спрямо П. Б. Ч.. По отношение на водача на лекия автомобил И. С. Т. има влязла в сила Присъда № 1/ 4

11.01.2022 г. по НОХД № 761/ 2021 г. на ОС – Плевен, с която той е признат за виновен да е извършил транспортно престъпление поради нарушаване правилата за движение по пътищата и конкретно чл.20 ал.2 ЗДвП, вследствие на което причинил по непредпазливост смъртта на А.. Не е спорно, че отговорността на водача на лекия автомобил Фолксваген Пасат е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗК „Лев Инс“ АД, пред което дружество ищецът е отправил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, но по образуваната преписка по щета такова не е платено.

ВТАС напълно споделя формираните въз основа на изяснената фактическа обстановка правни изводи на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск по чл.432 ал.1 КЗ, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към изложените в тази насока мотиви. Доказани са изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността на при ЗК „Лев Инс“ АД за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие на конкретното ПТП – налице е виновно противоправно поведение на водач, чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество. С оглед развитието на наказателното производство, неоснователни са оплакванията на застрахователя за допуснати от съда при събиране на доказателствата процесуални нарушения, довели до неправилен извод за деликтно поведение на водача Т.. Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда по НОХД е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, досежно извършването му, неговата противоправност и виновността на дееца, а в случая единственият осъден за причиняване смъртта на Л. А. е именно застрахованият при ЗК „Лев Инс“ АД водач Т.. Вследствие на противоправното поведение на последния е настъпил вредоносен за ищцата резултат – причинена е смъртта на сина й и при наличието на застрахователно събитие по см. на §1 т. 4 от ДР на КЗ застрахователят следва да заплати застрахователно обезщетение.