Решение № 1206 от 14.08.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1206 гр. Русе, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Е. Я. Я. като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20254520105965 по описа за 2025 година

Ищецът „АПС Бета България“ЕООД е предявил иск за установяване съществуването на парично задължение по договор за потребителски кредит, сключен между ответника и трето лице, което е цедирало на ищеца вземанията си по договора.

Искът е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Претенцията на ищеца се основава на твърдения, че по реда на заповедното производство е претендирал срещу ответника по ч. гр. д. № ************ г. по описа на РсРС парични вземания, но по същото заповедта за изпълнение била връчена на ответника като длъжник по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради това били дадени указания за установяване на задълженията му по исков ред, което се претендира с исковата молба по настоящото производство. Твърди се, че същите са в размер на: 1 131.54 лева – главница по договор за потребителски кредит № ***************г., сключен с трето лице; 181.96 лева – договорна лихва върху главницата за периода 10.03.2019 г. до 20.06.2020г. и 693.27 лева - лихва за забава в размер на законната лихва за забава за периода 10.03.2019г. до 23.05.2025г.; законна лихва за забава върху главницата по договора за кредит за периода от датата на подаване на заявлението в съда – 10.06.2025г. до окончателното изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № ************г. по описа на РРС. Претендира дължимостта на посочените суми да бъде призната за установена по отношение на длъжника. Претендира се и за присъждане на разноските по делото.

Ответникът Ц. С. Ф. не е подал отговор на исковата молба. Явява се в с.з. по 1 делото и заявява, че прави възражение за изтекла давност на вземаното на ищеца. Не оспорва, че е получил парите по кредита.

За да се произнесе съдът взе предвид следното :

На 10.03.2019г. между трето неучастващо в делото лице „Кредисимо” ЕАД – като кредитодател и ответника – като кредитополучател, бил сключен договор за потребителски кредит № *********, по електронен път, по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Договорът е бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което при отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние от доставчика, при която от отправяне на предложението до сключване на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на ЗПК, ЗЕДЕУУ, ЗПФУР и приложимото законодателство. Съгласно чл.9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същ вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страните по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и договор за потребителски кредит № ***************г., същите установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните. В случая представеният по делото договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК. Длъжникът е 2 кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит „Кредисимо”, като за целта попълнил заявление за отпускане на кредит от разстояние, в което отразил личните си данни и данни за кореспонденция с него. Пълната преддоговорна информация относно кредита е била налице чрез хиперлинкове, в това число Общи условия, Стандартен европейски формуляр, договор за кредит, ведно с Приложение № 1 към него и погасителен план. Същата информация е била изпратена и на имейл на кредитоискателя и след запознаване с нея същият е отправил към кредитора обвързващо електронно волеизявление по чл.2 от ЗЕДЕУУ на сайта чрез натискане на бутон „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен имейл, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора”, като според т.11 от ОУ, с извършване на горните действия, се считало, че заявлението за кредит било подадено, а ОУ и договорът приети и подписани от кандидатстващия. След електронното изявление, договора, Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ автоматично били изпратени на имейла на длъжника, ведно с електронно изявление на кредитора за сключване на договора за кредит и приложенията към него. Така по реда на ЗЕДЕУУ между „Кредисимо” ЕАД като кредитор и длъжника като кредитополучател бил сключен договора, при лихва и условия, подробно уговорени в цитираните по-горе документи.

Разпоредбата на чл.13, ал.4, изр.2 от ЗЕДЕП допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В процесния случай извод за постигането на подобно съгласие може да се направи чрез тълкуване на т.III.11 във вр.с т.III.9, б.”а” от Общите условия към договора за потребителски кредит, съгласно които ако кредитополучателят кандидатства за кредит на сайта и е съгласен да бъде обвързан от договора за кредит и ОУ, заявлението се подава с въвеждането на команда „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен имейл и приемам ОУ и Договора” на указаното за това място на сайта на кредитополучателя, като с извършване на посочените действия заявлението се счита подадено от кредитополучателя, а ОУ и Договорът – приети и подписани от същия. Т.е. от изложеното съдът намира, че по делото е доказано, че на 10.03.2019г. длъжникът Ц. Ф. е сключил договор за потребителски кредит № ********* с „Кредисимо” ЕАД, по силата на който е получил сумата от 1 200.00 лева, срещу което се е съгласил да върне 15 броя вноски по 94.70 лева в срок до 20.06.2020г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ погасителен план, неразделна част към договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 26.24%, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%. Задължението по договора се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл.66 от ЗЗД. В раздел Х, чл.2 от Общите условия за предоставяне на кредити на заемодателя, неразделна част от договора за кредит, страните са уговорили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска 3 длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски по извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „Кредисимо” АД. В раздел VI, чл.8 и раздел Х, чл.5 от ОУ страните са постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му. В раздел VI, чл.7 от ОУ, неразделна част от договора за кредит, страните постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В раздел VIII, чл.2.6 от ОУ било уговорено правомощие на „Кредисимо” ЕАД да уведомява длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.

Ответникът Ц. Ф. е сключил на 10.03.2019г. и договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай Тръст” ЕООД. По силата на договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице – „Кредисимо” ЕАД и да отговаря пред „Кредисимо” ЕАД солидарно с Ц. Ф. за всички задължения по договора за кредит с „Кредисимо” ЕАД така, както те са установени в договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл.3 от договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от „Кредисимо” ЕАД. На 10.03.2019г.

„Ай Тръст” ЕООД и „Кредисимо” ЕАД са сключили договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст” ЕООД се е задължило спрямо „Кредисимо” ЕАД за всички задължения на Ц. Ф. по договора за кредит. Така „Ай Тръст” ЕООД е изпълнило задълженията си към Ц. Ф. по договора за предоставяне на поръчителство. Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. „Кредисимо” ЕАД е поканило „Ай Тръст” ЕООД да плати всички изискуеми задължения на Ц. Ф. по договора за кредит на 18.02.2021г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл.3, ал.2 от договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст” ЕООД е изпратило уведомление до длъжника на 18.02.2021г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от „Ай Тръст” ЕООД. На 23.02.2021г.

„Ай Тръст” ЕООД е погасило дължимите от Ц. Ф. на „Кредисимо” ЕАД суми по процесния договор за потребителски кредит. С извършване на посоченото плащане „Ай Тръст” ЕООД, в качеството си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл.143, ал.1 от ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.

На 23.02.2021г. „Ай Тръст” ЕООД е уведомило по електронната поща длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл.3, ал.4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на „Ай Тръст” ЕООД в правата на кредитора „Кредисимо” ЕАД, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство. С договор за цесия от 02.03.2021г. „Ай Тръст” ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по процесния договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България” ЕООД.

Длъжникът е бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна 4 поща с имейл от 30.03.2021г. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента – на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор – цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. Съгласно съдебната практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия.

Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено. Следва да се приеме и че уведомяването на длъжника – ответник, е станало и надлежно, с връчването на уведомлението, приложено към исковата молба. Липсва спор и че Ц. Ф. не е изпълнявал в срок задълженията си по договора за потребителски кредит до изтичане на крайния срок за погасяване на кредита, като към момента задължението му все още не е погасено. Няма спор, че съгласно уговорките на договора за кредит към момента ответникът дължи: 1 131.54 лева – главница по договора за потребителски кредит; 181.96 лева – договорна лихва върху главницата за периода 10.03.2019г. до 20.06.2020г. и 693.27 лева – лихва за забава в размер на законната лихва за забава за периода 10.03.2019г. до 23.05.2025г.; законна лихва за забава върху главницата по договора за кредит за периода от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане.