Определение № 1057 от 25.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1057 гр. София, 24.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Фикиин

Членове:

Маргаритка Шербанова

Емилия Колева като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601345 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 440, ал.2 от НПК, вр. глава 22- ра от НПК.

Образувано е по частни жалби от защитниците на осъдения К. Д. А., срещу Определение от 08.10.2024 г. на Софийски градски съд, Н.О., 36-ти състав, постановено по ЧНД № 5900/2024 г. с което е оставена без уважение молбата на К. А. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието, което търпи понастоящем.

С жалбата, депозирана от защитника му – адв. Е. П. се твърди незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на атакуваното определение, поради неправилно изграден извод за непостигнати цели на наказанието, като в жалбата се излагат подробни доводи в тази насока.

Твърди се наличието и на двете визирани в чл.70 от НК, кумулативно изискуеми предпоставки за УПО. Моли за отмяна на обжалваното определение от 08.10.24 г. и постановяване на УПО по отношение на осъдения К. Д. А..

В жалбата на другия защитник на осъдения А. – адв. Г. М., също се твърди неправилност на обжалваното определение, тъй като по отношение на осъдения би могло да бъде постановено УПО, с налагане на наказание „пробация“, на основание чл.42 от НК, с налагане на пробационни мерки.

Съдът, като съобрази изложеното в жалбите и материалите по делото, прие следното:

Жалбите са подадени в срок и са допустими за разглеждане. По същество са неоснователни.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е установил фактите - предмет на разглеждане и изводите му по приложение на материалния закон са верни.

Данните по делото за необходимата промяна на осъдения, обосноваващи поправянето му не налагат убедително основанията за предсрочно освобождаване.

Съгласно приложената по делото справка Рег. № 231/08.10.2024 г., от Затвора гр. ***, осъденият К. Д. А. е постъпил в Затвора гр. *** на 12.04.2024 година. С начало 30.04.2024 г., на основание чл.68 от НК е приведено в изпълнение наказание от 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“, наложено по НОХД № 2928/2022 г., по описа на СРС, за извършено престъпление по чл.

209, ал.1 от НК.

1

След това ще изтърпява отделно и наказание от 11 /единадесет/ месеца „лишаване от свобода“, наложено по НОХД № 5240/2024 г. на СРС, за извършено престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, с предварително зачетен арест от 6 месеца и 7 дни.

Към датата на разглеждане на делото пред Софийски градски съд – 08.10.2024 г., К. А. е изтърпял всичко фактически: 5 месеца и 28 дни; от работа – няма. Остатък за изтърпяване към датата на постановяване на определението – 5 месеца и 28 дни.

Налице е първата формална предпоставка - чл.70, ал.1, т.1 от НК – изтърпяно фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание.

Оттам нататък, за да прецени дали е налице и втората предпоставка – поправяне на личността, първостепенният съд, достатъчно прецизно е обсъдил приложените по делото доказателства за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

На първо място, няма как да бъдат игнорирани фактите, материализирани в официалните документи на затворническата администрация – началния и последващите три текущи доклада, изготвени от инспектор „СДВР“, че рискът от рецидив и вреди при осъдения, първоначално в границите на високия от 92 точки, който въпреки корекционната работа, не е снижен. Отчетени са и 10 проблемни зони.

Според доклада, рискът от вреди е предимно за обществото, при предсрочно освобождаване на А. и е определен като висок, не само предвид тежкия характер на процесното престъпление, а и от обстоятелството, че предвид криминалното му минало /осъждан неколкократно за различни по вид престъпления/, А. показва трайно формирани криминални нагласи, липса на самокритичност и несъобразяване с установените норми и правила, макар и да се стреми да демонстрира обратното.

В негативна насока са и изготвените доклад на ИСДВР към ЗО „***“ и становище по мястото, където понастоящем изтърпява наказанието „Лишаване от свобода“ – началника на Затвора ***, по повод на депозираната от осъденото лице молба по чл.70 от НК.

По време на престоя си в пенитенциарното заведение, осъденият А. не е наказван, но не е и награждаван, не полага обществено полезен труд. Твърдяното от осъдения примерно поведение в пенитенциарното заведение, всъщност е обичайното, изискуемо от лишените от свобода поведение и не е изключително такова каквото би следвало да е при евентуалното условно предсрочно освобождаване. Освен това, това е дължимото поведение на осъдените лица, за нарушението на което са предвидени съответни санкции в специалния закон /ЗИНЗСС/.

Гореизложеното затвърждава извода, че визираните в чл.36 от НК цели не са изпълнени, в каквато насока е и становището на началника на Затвора – ***.

Гореизложеното обосновава извод за липсата на категорични доказателства за промяна в нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот.

Изрично в приложения към делото доклад на ИСДВР ЗО „***“ е посочено, че определеният режимът за изтърпяване на наказанието на осъденият А. не е променен от „общ“ на „лек“, поради което и корекционна дейност, при по-облекчен режим на изтърпяване на наказанието, с осъдения не е провеждана, поради което и поведението му в тези условия не е наблюдавано. Това обстоятелство е пречка за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода К. Д. А..

Не на последно място, не може да бъде игнориран и факта, че осъденият А. все още изтърпява първото наказание от 6 месеца по НОХД № 2928/22 г., а остатъка от неизтърпяната част от 11 – месечното наказание на осъдения А., след приспадане на предварителният арест от 6 месеца и 7 дни, тепърва предстои да се търпи.

Освен изложеното по-горе, следва дебело да се подчертае, че институтът на условното предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода“, се явява изключение от правилото, че всеки деец следва да търпи изцяло наложеното му наказание и 2 именно в изключителни случаи, когато освен формалното изтичане на половината или на 2/3 от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ деецът е дал убедителни доказателства за поправянето си, които да сочат, че целите на наказанието са изпълнени в цялост чрез поправянето му в пенитенциарното заведение и е възможно същият да бъде условно предсрочно освободен.

Процесният случай обаче не е такъв.

С оглед изложеното, САС намира извода на Софийски градски съд, че по отношение на осъдения К. Д. А. не са налице едновременно и двете кумулативно предвидени предпоставки по чл.70 ал.1 от НК за условното му предсрочно освобождаване, за правилен, поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 08.10.2024 г. на Софийски градски съд, Н.О., 36-ти състав, постановено по НЧД № 5900 по описа за 2024 година, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода К. Д. А. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 2928/2022 г. на Софийски районен съд, за срок от 6 месеца, който е 22 дни.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3