Решение № 571 от 03.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 571 гр. Пловдив, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Ц.

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Г.а като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело № 20235300500913 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по постъпили две въззивни жалби против решение № 232/17.01.2023 г., постановено по гр. дело № 12853/2022 г. на РС – Пловдив, ХIХ гр. състав:

Подадена въззивна жалба от Т. Г. Н., чрез адв. Д., срещу решение № 232/17.01.2023 г. по гр. дело № 12853/2022 г. ПРС, в частта, с която Т. Г. Н., с ЕГН **********, с адрес ***, е задължен да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/ или психическо насилие по отношение на А. Е. К. ЕГН********** от ***, забранено му е да приближава А.

Е. К. ЕГН********** от ***, жилището и, местоработата й и местата и за социални контакти за срок от 12 (дванадесет) месеца, наложена му е глоба в размер на 200 лв. и е осъден да заплати разноски.

Както и въззивна жалба, подадена от А. Е. К., лично и като законен представител на децата М. и Е.-А. Н., чрез адв. К. и адв. Е., срещу решение № 232/17.01.2023 г. по гр. дело № 12853/2022 г. ПРС в частта, с която А. Е. К., ЕГН********** от ***, е задължена да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/ или психическо насилие по отношение на Т. Г. Н. с ЕГН ********** с адрес ***, забранено и е да приближава Т. Г. Н. с ЕГН ********** с адрес ***, жилището му, местоработата му и местата му за социални контакти за срок от 12 (дванадесет) месеца, осъдена е да заплати глоба в размер на 200 лв. и 25 лв. държавна такса по сметка н ПРС.

1

С постъпилата въззивна жалба от Т. Г. Н., чрез адв. Д., се навеждат доводи за неправилност на постановеното решение в обжалваната част, постановяването му в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, необоснованост. Навеждат се оплаквания, че съдът, за да уважи частично насрещната молба на ответника К., е приел фактическа обстановка, която нито се твърди в насрещната и молба, нито е установена със събраните по делото писмени и гласни доказателства, като съдът не е обсъдил доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, направените доводи и възражения в отговора на насрещната молба и писмените становища на жалбоподателя.

Счита, че събраните по делото доказателства напълно опровергават изложените в насрещната молба твърдения за осъществено насилие над ответницата, като представената от нея декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не може да бъде ползвана като доказателство, тъй като по делото има събрани многобройни писмени и гласни доказателства, които опровергават изложеното в нея, а от мотивите на решението не е ясно дали е ценена, както и въз основа на кои доказателства е приета установената фактическа обстановка. Излага съображения, че доведените свидетели от ответника са заинтересовани и свидетелските им показания не следва да бъдат кредитирани, а и твърдения в молбата и за възприети от тези свидетели факти не са били изложени. Твърди, че не е доказана истинността на представеното медицинско удостоверение, поради което и същото не следва да бъде ценено, тъй като не са събрани никакви доказателства, които да установят, че посочените в удостоверението травматични увреждания са настъпили по описания в него начин, а приложените медицински документи удостоверяват липса на травматични увреждания.

Обосновава се тезата, че насрещната молба е защитна позиция срещу по-рано заведената молба срещу ответницата за защита по ЗЗДН, както и, че дори да се е наранила по време на извършване от нейна страна на насилие срещу жалбоподателя, то тези негови действия са такива на самоотнбрана, не са обществено опасни и противоправни, доколкото са извършени при неизбежна отбрана, по смисъла на НК, поради което и не биха могли да представляват насилие по смисъла на ЗЗДН. Моли да бъде отменено постановеното решение в обжалваната част и да бъде отхвърлена изцяло насрещната молба за защита като неоснователна и недоказана.

Постъпил е писмен отговор на тази жалба от А. Е. К., чрез адв. К. и адв. Е., в който считат жалбата за изцяло неоснователна, а постановеното решение в частта, с която се обжалва от Т. Н. за правилно, законосъобразно, обосновано и постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Счита, че изложеното в насрещната молба се подкрепя напълно от събраните по делото доказателства, поради което и правилно съдът е приел за установено осъщественото насилие, на база събраните показания на свидетелите им, незаинтересовани от изхода на делото, доколкото нямат зависимост от ответника, анализа на доказателствената съвкупност, включително представената медицинска документация и изводите на приетата СМЕ. Обосновава тезата, че Т. Н. изопачава действителността, като неоснователно се представя на жертва на насилие, каквато е всъщност жалбоподателката, твърди това пред близки и медици, но не и пред компетентните органи на полицията, за да не се установи изначално недостоверността на твърденията му. Така успява да си издейства 2 защита, с цел да уязви и злепостави жалбоподателката, а тя самата, проявявайки типично за жена, жертва на насилие, поведение на смирение, очаква промяна на поведението на насилника. Оспорва твърденията за нанесени от нея травматични увреждания на жалбоподателя, като сочи, че съгласно приетата СМЕ тези травми са нетипични и може да са настъпили и по начина, описан от нея. Моли за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на решението на районния съд в обжалваната част, като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира разноски.

А. Е. К., лично и като законен представител на децата М. и Е.– А. Н., чрез адв. К. и адв. Е., подава и въззивна жалба срещу решението, в частта, в която е уважена молбата на Т.

Г. Н. за защита срещу домашно насилие. Счита решението в тази му част необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Сочи, че декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не обръща доказателствената тежест в процеса, а акта на домашно насилие следва да бъде доказан изцяло – по време, място и начин на извършване, авторство, което твърди да не е сторено в производството. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че не е оборена изцяло доказателствената тежест на представената от Т. Н. декларация, като счита, че това е сторено с разпита на доведените от нея свидетели, незаинтересовани от изхода на делото и с преки впечатления, за разлика от разпитаните свидетели на молителя Н., които възпроизвеждат неговите твърдения, а с оглед роднинската им връзка и необективни и предубедени. Счита, че представеното от молителя медицинско удостоверение не доказва твърдените травматични увреждания да са възникнали по твърдения от него начин, поведението на молителя и изявленията му пред полицейския служител показват съществени противоречия между твърденията му за нанесени травми на посочената от него дата и по посочения начин, които могат да се обяснят, според жалбоподателката, единствено с факта, че именно той е насилникът. Горното твърди да се подкрепя и от изслушаната по делото СМЕ, според която описаните травми в представеното от молителя медицинско удостоверение може да се причинени от самонараняване и по всякакъв друг начин. Анализът на доказателствата в тяхната съвкупност, според жалбоподателката, води до извода, че тя не е осъществила посочения побой над молителя, поради което липсва акт на домашно насилие, извършен от нея, поради което моли да бъде отменено решението в обжалваната част и молбата на Т. Н. да бъде изцяло отхвърлена, като и бъдат присъдени разноски за двете инстанции.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от насрещната страна Т. Н., чрез адв. Д., в която счита жалбата неоснователна, като оспорва доводите за доказателствената тежест, изложени в нея. Счита, че представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от Т. Н. се подкрепя изцяло от многобройните представени от него доказателства по делото, а ответникът К. не е успяла да докаже твърденията си, като в жалбата се интерпретират свидетелски показания, като се твърди да установяват факти, които те не установяват, а други доказателства изобщо не се коментират. Излага своя преценка на свидетелските показания и събраните по делото доказателства, с оглед обосноваване на извода, че не се опровергава изложеното от молителя в представената от него декларация по делото, а 3 посочените в нея факти последователно се поддържат от молителя и доказват в производството, като едва след издаване на заповедта за незабавна защита по делото жалбоподателката К. предприема действия, а подадената насрещна молба съдържа неверни твърдения, с които се опитва да изгради защитна теза. Счита, че по делото безспорно е доказана описаната от молителя в подадената от него молба фактическа обстановка, нанесените от жалбоподателя К. травматични увреждания, техния вид и характер, поради което моли жалбата на К. да бъде оставена без уважение и в тази част решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени разноски. Подробни съображения в този смисъл излага и в подадена писмена защита в определения от съда срок.

В частта, с която се отхвърля молбата на А. Е. К. като законен представител на малолетните деца на страните Е.-А. Т. Н. и M. Т. Н., за защита от Т. Г. Н. от ***, чрез налагане на мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, и 3 от ЗЗДН, решението не е било обжалвано и е влязло в сила.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Жалбите са подадени в срок, от надлежни страни, с правен интерес от обжалване и са процесуално допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Страните са от кръга на лицата, попадащи в обхвата на действие на защита от домашно насилие, посочени от закона - чл. 3, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 10 ЗЗДН. Молбите за защита са били подадени в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 10, ал.1 ЗЗДН, поради което подлежат на разглеждане.

Съдът е бил сезиран с молба за защита от домашно насилие, подадена от Т. Г. Н. против А. Е. К., с твърдения, че страните живеят на съпружески начала и са родители на две деца, като на 2 септември 2022 г., около 2 часа, говорили на терасата в жилището, в което живеят в ***, когато ответницата побесняла и проявила физическа агресия и жестокост към молителя, като започнала да го щипе, дере по ръцете с голяма злоба и ярост, ритнала го в слабините два пъти, опитала се да го заключи на терасата, за което блъскала силно вратата и с дръжката и ударила и счупила телевизора, а когато молителят успял да влезе в стаята тя продължила да го удря по главата - в тила и задната част на главата, като го обиждала с нецензурни думи: ***, и заявявала, че и харесва да му причинява болка. На сутринта ответницата ударила шамари на молителя, я когато той отишъл при родителите си продължила да го заплашва чрез съобщения по мобилния телефон. Твърди, че насилието не е изолиран случай, такова е било упражнявано спрямо него и преди, но актовете са зачестили и са станали по-брутални, включително в присъствието на децата. Молителят е приложил декларация по чл. 9 ЗЗДН, в която е описан този акт на насилие. Представил е копия от удостоверения за раждане на децата и съдебромедицинско удостоверение № 4

1050/05.09.2022 г., издадено от д-р Т., Началник отделение Съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, ведно с медицинска документация от прегледи при уролог и образно изследване – рентгенография на череп.

Издадена е заповед за незабавна защита, с която А. Е. К. е задължена да се въздържа от извършване на всякакъв вид на физически или психическо насилие по отношение на Т. Г.

Н. и децата им, забранено и е да приближава Т. Г. Н., жилището му с адрес *** местоработата му и местата му за социални контакти.