Определение № 25374 от 11.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25374 гр. София, 11.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Даниела Попова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511891 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК .

Образувано е по частна жалба срещу определение № 32263 от 31.07.2025г., постановено по гр.д. № 11466/2024 г. на СРС, 143 състав, с което е прекратено производството по делото в частта по предявените при евентуалност осъдителни искове. Излагат се доводи за неговата незаконосъобразност и неправилност и се иска отмяната му.

Ответникът по жалбата оспорва същата.

Подадената частна жалба е редовна и допустима като депозирана в срок и от страни с правен интерес от обжалване, а по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Производството пред СРС е образувано по предявени искове по чл.422 от ГПК – за признаване за установени задълженията на ответника по договор за кредит, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. При условията на евентуалност – в случай на отхвърляне на установителните искове поради това, че предсрочната изискуемост не е обявена надлежно, ищецът е предявил и осъдителни искове със същия предмет – за осъждане на ответника да заплати сумите, дължими по същия договор за кредит, с начална дата на изискуемостта – връчване на исковата молба.

С обжалваното определение СРС е прекратил производството в частта по 1 предявените при евентуалност осъдителни искове, приемайки, че е налице един и същ спорен предмет, което сочи на недопустимо съединяване на искове, позовавайки се на практиката на ВКС, обективирана в Решение № 135 от 26.09.2018 г. на ВКС по т. д. № 230/2017 г., II т. о., ТК.

Тези изводи изцяло се споделят от настоящия състав .

В настоящия случай предмет на двата иска – установителен и осъдителен иск – е вземане за непогасена част от главница, произтичащо от неизпълнение на задължение на кредитополучателя по договор за кредит за покупка на стоки или услуги от 02.03.2020г. за плащане на няколко поредни погасителни месечни вноски, заявено като предсрочно изискуемо в успешно проведено заповедно производство.

Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено в хода на исковото производство – с исковата молба, ще има за последица настъпване на изискуемостта от този момент, но не променя основанието, на което е възникнало вземането и е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение. В процесния случай разликата между главния и евентуалния иск е само във вида на търсената защита. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, е предпоставка за съединяване на осъдителен иск при условията на евентуалност с предявения по реда на чл.422 ГПК положителен установителен иска, а в случая заявеният спорен предмет е един и същ, т.е. налице е недопустимо съединяване на исковете още повече, че в конкретния случай е ирелевантно дали и кога е обявена предсрочната изискуемост на кредита. Видно от приложените писмени доказателства още към датата на подаване на заявлението – 04.08.2021г., е настъпил и крайния падеж по договора – 01.09.2020г., поради което и вземането на банката е било изискуемо /независимо на какво основание/ още към датата на образуване на заповедното производство.

Предвид това и поради несъвпадане изводите на двете инстанци, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 32263 от 31.07.2025г., постановено по гр.д. № 11466/2024 г. на СРС, 143 състав, в частта, с която е прекратено 2 производството по делото по предявените при евентуалност с установителните искове по чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК осъдителни искове по чл.430 от ТЗ, вр.чл.79 от ЗЗД - за заплащане на суми по договор за кредит от 02.03.2020г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3