Решение № 923 от 12.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 923 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100509352 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника Столична община срещу решение № 1189 от 24.01.2025 г., постановено по гр. дело № 56065/2021 г. по описа на СРС, 60 състав, с което са уважени предявените от „ЗАД Армеец“ АД осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 и чл. 86 ЗЗД за сумата от 3237,40 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ по щета № 10016030136241, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 29.09.2021 г., до окончателното изплащане на дължимата сума, както и за сумата от 986,59 лв., представляваща мораторна лихва върху присъдената главница за периода от 24.09.2018 г. до 24.09.2021 г.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и превратно тълкуване на събраните доказателства, от които не се установявало настъпване на вредите в причинна връзка с дупка върху пътното платно. Въззивникът счита, че събраните в тази насока писмени доказателства (уведомление-декларация за щета) не се ползват с материална доказателствена сила, като предвид обстоятелството, че свидетелят бил 1 заинтересован, а за ПТП не били уведомени държавните органи и не е съставен протокол за ПТП, то твърденият от ищеца механизъм на събитието оставал недоказан. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове в цялост.

Въззиваемият „ЗАД Армеец“ АД подава отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и моли да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД в настоящия случай е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общинските пътища) да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

С оглед твърденията на страните и конкретните възраженията във въззивната жалба, към настоящия етап на производството по делото не се спори, че към 21.11.2016 г. между ищеца и водача на увредения автомобил е съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка „Каско”, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 3237,40 лв. (с включени ликвидационни разноски) за щети от ПТП, настъпило на 21.11.2016 г.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че застрахователното събитие е настъпило в гр. София на 21.11.2016 г. около 10:30 ч., като застрахованият при ищеца лек автомобил марка „Порше Кайен“ с рег. № СВ ******** се е движил по ул.

„Пражка пролет“ с посока от ул. „Йосиф Щросмайер“ към ул. „Иван Йосифов“ и на кръстовището с ул. „Памир“ водачът е предприел маневра за завой наляво, при която 2 превозното средство е попаднало в дупка на платното за движение. Описаният механизъм на ПТП се установява от гласните доказателства и представеното по делото уведомлениедекларация за щета по застраховка „Каско на МПС“, подписано от водача на увредения автомобил. В същото е посочено, че движейки се по ул. „Пражка пролет“ автомобилът е попаднал в дупка на платното, която водачът не е могъл да избегне, в резултат на което са били увредени предна лява джанта и гума. Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че цитираният документ действително е частен свидетелстващ и не се ползва с материална доказателствена сила, но същевременно не е лишен от доказателствена стойност, като при липса на доказателства, които да опровергават съдържанието му, установените с уведомлението обстоятелства не могат да бъдат отречени.

Изложените в декларацията факти се потвърждават изцяло от показанията на разпитания като свидетел водач на учредения автомобил Д.С.М., който си спомня за процесното ПТП през 2016 г., случило се с управлявания от него лек автомобил „Порше Кайен“ с рег. № 2221.

Свидетелят допълва, че не е имало никакви предупредителни знаци за наличието на дупка, а същата е била голяма (около метър широка и около 20-30 см. дълбока) и се е намирала по средата на пътното платно. Същият разказва, че е движил с около 40-50 км./ч. и не е очаквал на това място да има дупка, доколкото пътният участък е бил равен, като след произшествието е била увредена предна лява гума, която заедно с джантата била много скъпа предвид модела на автомобила.

С оглед на изложеното предвид установената фактическа обстановка несъмнено е, че ПТП е настъпило поради наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно – в този смисъл са всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, които еднозначно изясняват фактическата обстановка във връзка с процесния инцидент, както и приетото и неоспорено заключение на САТЕ, според което претендираните щети са в причинна връзка с описания механизъм на ПТП. Ето защо при съвкупна преценка на всички събрани доказателства следва единственият възможен извод, че ПТП е настъпило при описания в исковата молба механизъм в причинна връзка с наличието на дупка на пътното платно.

По делото е обявено за безспорно обстоятелството, че процесното събитие е настъпило на участък от пътя, който е част от общинската пътна мрежа, а съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Лицата, които стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в рамките на населените места служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП.

Следователно, съществуването на описаната дупка се дължи на противоправното и виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) бездействие на служител на ответника, който в нарушение на горепосочените законови разпоредби не е изпълнил възложеното му задължение да стопанисва надлежно пътното платно и да го 3 поддържа в изправно състояние, а при наличие на препятствие на него – да го обозначи.

С оглед на изложеното, по делото се доказва пълно и главно, че ПТП е настъпило при описания в исковата молба механизъм на пътен участък от общинската пътна мрежа на територията на Столична община, поради което ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените щети в пълен размер. Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че съобразно разпоредбите на чл. 123, ал. 1, чл. 125 и чл. 125а от ЗДвП при настъпване на ПТП само с имуществени вреди и един участник не е налице задължение за участвалото в ПТП лице да уведомява органите на КАТ, както и последните нямат задължението да посещават мястото на произшествието и да съставят протокол. Липсата на протокол за ПТП и на снимков материал не опровергава извода за настъпило събитие при описания механизъм в резултат на попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, доколкото същото се установява несъмнено от всички писмени и гласни доказателства по делото. Възраженията на въззивника за липса на уведомяване на органите на МВР за настъпилото произшествие също са несъстоятелни, доколкото от посоченото в уведомлението-декларация е видно, че водачът на увредения автомобил е регистрирал събитието на тел. 112 под номер 37664, което е допълнителна индиция, че описаният инцидент действително е настъпил при изложената фактическа обстановка.

Следователно, възраженията във въззивната жалба за липса на противоправно бездействие на служител на ответника са несъстоятелни, като ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените щети. Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу размера на присъденото застрахователно обезщетение, както и във връзка със забавата на ответника и дължимото мораторно обезщетение, поради което с оглед ограничената проверка от въззивната инстанция тези въпроси не следва да се обсъждат по същество, а предвид установяване на всички елементи от фактическия състав на спорното право предявените искови претенции се явяват основателни изцяло.

Предвид идентичните правни изводи, до които достига въззивната инстанция, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемият има право на направените във въззивната инстанция разноски в размер на 105 евро, юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1189 от 24.01.2025 г., постановено по гр. дело № 56065/2021 г. по описа на СРС, 60 състав.

4

ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ 000696327, адрес гр. София, ул. „Московска” № 33, да заплати на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 105 евро, разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5