Решение № 54 от 09.09.2021, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Момчилград , 09.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II СЪСТАВ в публично заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20215150100342 по описа за 2021 година

Производството е по чл.49 ал.1 от СК- развод по исков ред .

В своята искова молба ЕЛ. ЕДЖ. Б. заявява, че със ответника М. АЛ. Б. са сключили гр.брак на 29.08.2019г. в гр.Кърджали, за което е бил съставен акт № ***/ 29.08.2019г. От брака са имали родено едно дете- Е. М.Б. с ЕГН**********, родено на 24.07.2020г. в Кърджали. Ищцата твърди, че след сключването на брака заживяли в село Върбен, общ.Кирково, в къща, която е била собственост на родителите на ответника.

В иска се твърди, че след сключването на брака се разбирали добре, като по-късно през м.12.2020г. между тях възникнали конфликтни ситуацииответникът започнал да я обижда и унижава, както и се дезинтересирал от семейството. Интересували го само исканията на родителите му. Всеки проведен между тях разговор е завършвал със предизвикан от ответника скандал, след който тя е била подложена на обиди и заплахи. Отношенията им се влошили, като ответникът я довел на гости при нейните родители и в продължение на седмици не е идвал да ги види- нея и детето им.

Били се разделили през м.април 2020г., и през съвместният им живот тя е била подложена на обиди, закани и психически тормоз. Ищцата заявява, че несходството в характерите е утежнявал съвместното им съжителство, и 1 така стигнала до извода, че бракът им е бил дълбоко и непоправимо разстроен, и същият съществувал само формално, следвало да се прекрати, т.к. не можел да бъде заздравен. Всеки бил поел по своят път, и тя в момента живеела в с.Стражница, при своите родители, и полагала всички грижи за детето им. Предвид на изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да прекрати гражданския брак между тях, по поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по изключителна вина на ответника.

Претендира упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете, като сочи, че упражняването следва да се предостави на нея като майка, и иска да се определи съответен режим на лични отношения на ответника със детето- описани подробно в иска, и претендира бащата да заплаща ежемесечна издръжка в размер от 350 лева, считано от датата на раздялата. Не претендира ползването на семейно жилище /не е посочила такова/, и не иска заплащането на издръжка от съпруга си след прекратяване на брака. Не прави искане за промяна на фамилното име след развода. Претендира сторени по делото разноски.

В съдебно заседание се явява лично, и се представлява от адв.С.М., който поддържа иска, така, както е предявен.

Ответникът, е отговорил в срока по чл.131 от ГПК, като оспорва обстоятелствата по исковата молба /досежно вината за неразбирателствата в семейните им отношения/, и счита, че невъзможността на ищцата да се адаптира към семейният живот и да заживее далеч от родителите си е довел до раздялата им. Заявява, че след гостуване на ответницата при нейните родителите се е случвало да му се обажда с искане да бъдат прибрани до определено време, което не винаги успявал да спазва /защото работел/ и това е служило като повод да му прави скандали. Отрича да е оставял без средства детето им след раздялата, като заявява, че ответницата е отнесла със себе си касичката им с даренията в накити и пари. Не бил виновен за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Възразява срещу искането за присъждане на разноски. В съдебно заседание, редовно призован- не се явява и се представлява адв.М.Ш. от АК- Кърджали, който оспорва исковата претенция досежно вината, и счита, че вина за разстройството на брака носят и двете страни. Възразява срещу размера на исканата издръжка и предлага по-нисък размер, както и предлага по-разширен вариант на лични отношения с детето.

2

Претендира и разноски по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното по делото като доказателство, удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № *** от 29.08.2019г. на Община- Кърджали, се установява, че страните по настоящото производство са сключили граждански брак на 29.08.2019г. в гр.Кърджали, като ответницата с предбрачно фамилното име ИБРЯМ, е приела като свое брачно фамилно име Б. /това на своят съпруг/. От приложеното по делото като доказателство, удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0645 от 28.07.2020г. на Община Кърджали, се установява, че страните по настоящото производство са родители на детето Е. М.Б. с ЕГН- **********, родено на 24.07.2020г. в Кърджали.

Ответникът е представил писмено доказателство за обстоятелството, че работи като готвач, и получава брутно месечно възнаграждение от 650 лева.

Представен е Социален доклад на Дирекция “Социално подпомагане”Кърджали, в което са отразени горните обстоятелства- че ищцата и ответникът са съпрузи от 2019г., и имат едно дете Е., което от м.април 2021г. живее със майка си в дома на родителите на ищцата в с.Стражница, общ.Черноочене. Социалните работници са провели среща с ищцата, в която същата е обяснила обстоятелствата, които в основни линии са посочени в исковата молба, както и допълнила, че ответникът във фейсбука е имал снимки с други жени, както и че искал да се разведат. Самата ищца е споделила, че след раздялата се видели веднъж, за да се опитат да спасят брака си, но не постигнали това. Искала да се разведат със споразумение, и да получи родителските права над детето. Понастоящем грижи за отглеждането и възпитанието на детето е полагала ищцата, като помощ е получавала от своите родители, но не и от ответника. Детето се отглеждало в сигурна семейна среда. Не се установи да са провеждани срещи на соц.работници с ответника.

3

В качеството на свидетели са разпитани бащата и братът на ищцата /Е.Б., които в показанията си сочат обстоятелствата по исковата молбаобиждал жена си, не се грижел за семейството си, и добавят, че ответникът не се грижи и дава издръжка на своето дете след раздялата им през м.април, както и не ги търси по никакъв начин. Споделят също така, че от фейсбука знаят за негови връзки с други жени- в т.ч. ходел с тях на почивки. При опитите им да ги съберат отново като семейство ответникът заявявал, че не желае и иска да се разведе. Свидетелите посочват,, че след като ищцата е дошла на село повече не се е върнала при ответника, и те не я върнали или изпратили, защото той не я искал. Не са били ходили в неговото село. Нито един от свидетелите не посочва конкретно в какво се изразяват обидите и скандалите, освен твърденията за наличие снимки в фейсбук с други жени.

Като свидетели са разпитани познати на ответника, а именно лицата С.Х. и Х.А., които сочат, че познават страните, които се оженили през м.септември 2019г., и били приятели на ответника, и не знаели той да е обиждал или да се кара на жена си. Живеели в собствена къща в с.Върбен, в която те-свидетелите не били ходили, и според тях семейството е живеело добре, ходели заедно със жена си по заведения и това го знаели от фейсбука.

Не знаели ответникът да има връзка с друга жена, той е работел и се грижел за семейството си- помагал на жена си, и не са чували за техни караници и обиди. Не били виждали по фейсбук ответникът да целува друга жена.

От изложеното е видно, че са налице предпоставките за допускане на развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като съдът намира, вината за това разстройство на брака е на двете страни.

Тези обстоятелства се подкрепят, както от становището на страните по делото, така и от показанията на свидетелите, а именно, че страните са съпрузите от 29.08.2019г., имат родено на 24.07.2020г. едно дете, както и че са разделени от м.април 2021г., когато ищцата със детето са отишли в дома на родителите й, където живеят понастоящем.

Установи се, че страните като семейство са заживели в село Върбен, общ.Кирково, в самостоятелна къща, собственост на родителите на ответника, като през м.април 2021г. ищцата, ведно със детето е отишла на гости в дома на своите родители в с.Стражница, и е останала да живее там, 4 където е и понастоящем. Установи се в същото време, че след раздялата им, между страните са били почти прекъснати контактите, и нито едно от двете страни не е направила опит да се съберат отново като семейство. По делото не се установи конкретният повод, поради който ищцата не се завърнала в семейният им дом.

Ищцата сочи, че по време на съвместният им живот е било подложена на тормоз, обиди и закани, които не се установиха по един категоричен начин.

В тази насока са показанията на роднините на ищцата, които не съдържат никакви конкретни данни за обиди, закани или заплахи. Не се установиха и твърденията за наличие на извънбрачна връзка, защото показанията на бащата и братът на ищцата отново са неконкретизирани, и се същите се позовават на фейсбук снимки. Не се установиха и твърденията на ответника, че той е полагал необходимите грижи за семейството, т.к. посочените от него свидетели не са ходили в техният дом, както и нямат преки впечатление от семейният им живот- същите сочат, че знаят това от фейсбук страницата на ответника.

Сиреч, по делото няма конкретни брачни провинения на ответника, така, както е посочено в исковата молба, както и няма такива провинения и ищцата. Установено е единствено, че страните са разделени от м.април 2021г. до датата на подаване на исковата молба и по понастоящем, като в това време са имали само няколко срещи /една които лично твърдения на ищцата пред социални работници/, което води до извода, че същите не са направили необходимото да заздравят брака си. Сиреч, страните от м.април тази година не живеят заедно, и живеят в различни населени места- ищцата с детето при своите родители в с.Стражница, общ.Черноочене, а ответницата- в с.Върбен в къщата, в което са живели като семейство. Грижи за детето от м.април насам полага само ищцата, като ответникът се установи, че не се интересува от същото, както и не се установи да дава издръжка.

Установи се, че страните не са направил активни действия да се съберат отново и да заживеят заедно, като не се установи това да е по вина само на едната страна. Безспорно е обстоятелството, че между страните са изчезнали добрите чувства на любов, уважение и взаимопомощ, характерни за всяка брачна връзка, и това е довело до едно отчуждение между тях. По отношение 5 на вината за това състояние на брачните отношения, съдът намира, че и двете страни носят вина за това. Очевидно е, че страните със свои действия са допринесли за разпада на семейната връзка- двамата заживяли в различни жилища и населени места, и предприели действия, нехарактерни за един брачен съюз, основан на принципите на равноправие, любов, уважение и взаимопомощ, което е довело до едно отчуждаване между тях, в резултат на което страните почти се разделили.

Т.е., по така описания начин, те, страните - като съпрузи, са изразили своето сериозно и непоколебимо желание за нежеланието си да бъдат едно семейство, както и че не поддържали помежду си нормални контакти по време на съвместното съжителство. Очевидно е, че съпрузите по гореописания брак живеейки, по този начин, не са положили достатъчно усилия за запазването или възраждането на същия, поради и към настоящия момент ще е обществено неприемливо запазването му. Последното би означавало да се запази една конкретна брачно-правна връзка, която е лишена от смисъл и съдържание- а от това никой няма нужда.

Предвид на това съдът намира, че са налице условията за прекратяване на брака, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът конкретно да ангажира нечия отговорност да това, налице е дезинтересованост на същите от семейството и по-между си. Съдът приема, че вина за разстройството на брака носят и двете страни.

Съдът, като установи, че от брака си страните имат родено едно дете намира, че следва да се произнесе по въпроса за упражняване на родителските права, определяне на режим на лични отношения между родители и деца, както и за присъждане на съответна издръжка на децата, съобразно искането на ищеца, и липсата на насрещно искане от ответницата, както следва;