Решение № 88 от 23.05.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. К., 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря КР.ира Хр. Боюклиева в присъствието на прокурора Д. Б. К. като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255100600079 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид:

С присъда № 3/17.02.2025 г., постановена по ВНОХД № 79/2025 г., М.ският районен съд е признал подсъдимият Е. Е. М. с ЕГН **********, роден на *******г. в гр.М., неосъждан, за виновен в това, че на 07.07.2024г. в гр.М., обл.К., на ул.“С. С.“ е управлявал МПС - лек автомобил „Мерцедес С500“ с рег. № ********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно; 1,62 на хиляда, установено по надлежният ред, поради което и на основание чл.343б, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, го е осъдил на наказания „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, както и „глоба“ в размер на 200 лева. На основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“, с тригодишен изпитателен срок. На основание чл. 343г от НК, във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК, подс.Е. Е. М. е лишен от правото да управлява МПС за срок от 12 месеца. На основание чл.59 ал.4 от НК от наложеното наказание Лишаване от право да управлява МПС съдът е приспаднал времето, през което подс.Е. Е. М. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 1

07.07.2024г. На основание чл.343б ал.5 от НК, подс.Е. Е. М. е осъден да заплати сумата от 18 227,03 лева, представляваща стойността на управляваното от него МПС - лек автомобил „Мерцедес С500“ с рег. № ********, собственост на друго лице- Е. Ш. М., и послужило за извършване на престъплението. Подс.Е. Е. М. е осъден също да заплати, по сметка на ОД на МВР- К., сумата от 318,99 лева, представляващи сторени по делото разноски за изготвяне на съдебно- техническа и съдебно- химическа експертиза, както и да заплати по сметка на РС- М., сумата от 387 лева, представляващи разноски по делото- заплатено възнаграждение за вещо лице по съдебно- техническа експертиза;

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Е. Е.

М., който чрез защитника си – адв.Е. П. от АК – К., я обжалва като незаконосъобразна, тъй като наложените наказания на подсъдимия били явно несправедливи. Моли да се измени присъдата на РС-М., като се намалят по размер наложените на подс.Е. М. наказания.

В съдебно заседание подс. Е. Е. М., не се явява, но чрез защитника си поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена. Уточнява, че обжалва размера на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“, като счита наложеното такова за несправедливо и завишено по размер, защото същото не било съобразено със смекчаващите отговорността обстоятелства, които били налице спрямо Е. Е. М., а именно: чисто съдебно минало, млада възраст – близо до непълнолетието, признанията и критичното отношение към извършеното. Моли за решение в този смисъл.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - К. изразява становище, че жалбата е неоснователна и недоказана. Моли да се потвърди постановената присъда като правилна и законосъобразна, тъй като наложените на подс. Е. Е.

М. наказания „лишаване от свобода“ и „глоба“ били към възможния минимум.

По отношение на наказанието лишаване от правоуправление, то това наказание било под установената съдебна практика – колкото са промилите, толкова в месеци да е и лишаването от правоуправление. В случая имало установени 1,62 промила, а определеното лишаване от правоуправление било за срок от 12 месеца. По отношение заплащането на равностойността на автомобила, с който било извършено деянието, то това нямало как да бъде намалено. Моли, да се постанови съдебен акт, с който въззивната жалба да се 2 остави без уважение.

Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед разпоредбата на чл.314 и сл. от НПК, намира, че присъдата на МРС е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила.

Първоинстанционния съд е приел за установена описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, а именно:

Подс.Е. Е. М. бил правоспособен водач на МПС, с установени няколко нарушения на ЗДвП.

МПС- лек автомобил „Мерцедес С500“ с рег. № ******** , с което било извършено деянието, предмет на настоящото производство, било собственост на друго лице- Е. Ш. М. с ЕГН **********- негов баща.

На 07.07.2024г. около 03,20 часа подс. Е. Е. М. управлявал л.а., марка „Мерцедес С500“ с рег. № ******* в гр.М., по ул.“С. С.“ в посока ул.“Маказа“.

В същото време полицейските служители от РУ- М.- свидетелите Р. С. и Х. С., изпълнявали служебните си задължения на територията на гр.М..

Управляваният от подс. Е. Е. М. бил спрян за проверка, като водачът бил тестван от св.Р. С. за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510”, с фабр. № ARBB-0082, със срок на годност до м.октомври 2024г., което е отчело положителен резултат- 1,66 на хиляда в издишания въздух.

След констатацията, че водачът е употребил алкохол, полицейският служител - св.С. му съставил АУАН № GA 415500/07.07.2024г. по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, който му бил предявен за запознаване със съдържанието му и подписан без възражения. На подс. Е. Е. М. бил издаден талон за изследване №124043 от 07.07.2024г.

Със ЗППАМ № 24-0303-000038/07.07.2024г. на РУ- М. на подс. Е. Е. М. му било отнето временно СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. На основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, същият бил задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане в РУ- М. със Заповед № 303зз-22/07.07.2024г. на Началника на РУ на МВР- М..

Видно от Протокол за химическо изследване №92/10.07.2024г., в изпратените за изследване проби кръв, взети от подс. Е. Е. М., се установило 3 наличие на етилов алкохол в количество 1,61 промила.

В хода на досъдебното производство била назначена съдебнотехническа експертиза № 166/12.07.2024г. за установяване на пазарната стойност на лек автомобил, марка „Мерцедес С500“ с рег. № *******, собственост на Е. Ш.

М., която към 07.07.2024г. е била19 648 лева.

На съдебното следствие била назначена повторна експертиза, която установила, че след извършен оглед на автомобила, същият към датата на деянието бил на стойност 18 227,03 лева.

Така описаната фактическа обстановка се доказвала със събраните по делото доказателства; показания на свидетелите, обяснения на подс.лице, писмените доказателства- АУАН, ЗППАМ, заповед за задържане на лице, талон за изследване, протокол за медицинско изследване, справка за нарушител/водач, справка за съдимост, характеристична справка, справка за собственост на МПС, съдебно химическа експертиза, съдебно счетоводна експертиза, пълномощно, декларация за семейно и материално положение, карта на обвиняемо лице и др., проверени в съдебно заседание и приложени по реда на чл.283 от НПК към доказателственият материал по делото, както и допълнителната техническа/оценителна експертиза.

При така възприетата фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че по така описания начин подс.Е. М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.343б ал.1 от НК, а именно: на 07.07.2024г. в гр.М., обл.К., на ул.“С. С.“ е управлявал МПС - лек автомобил „Мерцедес С500“ с рег. № ********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно; 1,62 на хиляда, установено по надлежният ред, като е изложил съображения за наличието на обективните и субективните елементи на престъплението.

При постановяване на обжалваната присъда първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в присъдата и мотивите към нея е посочил различно по размер наказание „лишаване от свобода”. С присъдата съдът е осъдил подсъдимият Е. М. на основание чл.343б, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК на наказание 4

“лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, както и „глоба“ в размер на 200 лева. В тази връзка е необходимо да се посочи, че първостепенният съд не е обсъдил в мотивите наличието на всички изискуеми предпоставки за допустимо приложение на чл.55 от НК, но го е приложил. Посочил е, че са налице основанията на чл.55 от НК, поради наличието на многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, но липсва второто задължително условие за определяне на наказанието по този ред, а именно- да е формиран извод, че и най-лекото наказание, предвидено в закона, е несъразмерно тежко на извършеното. В тази насока районният съд не е изложил никакви съображения, макар да е бил длъжен да го стори /т.5 от Постановление № 1 от 8.X.1978 г. по н. д. № 3/78 г.,ПВС/. Т.е., за наложеното при условията по чл.55 от НК наказание не е изведена от МРС констатация да са налице и двете кумулативно изискуеми предпоставки. Отделно от това и доколкото липсва протест против така постановената присъда, което води до невъзможност за влошаване положението на подсъдимия, то същественото в разглеждания случай е следното констатирано несъответствие. Във втория абзац на стр.4 от мотивите, е направено заключението, че следва да се определи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, в размери под минимално предвиденият в нормата на чл.343б ал.1 от НК, а именно наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, изпълнението на което да се отложи със изпитателен срок от 3 години по чл.66 от НК, и това наказание би могло да постигне целите на наказателната репресия, предвидени в НК. След което е направен извода, че на подсъдимия следва да се наложи и кумулативно предвиденото в нормата на чл.343б ал.1 от НК наказание „глоба“, „в размер, клонящ към максимално предвидения в законаа именно 200 лева- по горните съображения“. Всъщност, глоба в размер на 200 лева е минималния предвиден в текста на чл.343б, ал.1 от НК размер. Освен противоречие в случая е налице и липсва на мотиви относно конкретно определените размери на наказанията „лишаване от свобода“ и „глоба“. В абзац 3-ти на стр.4 от мотивите, районния съд е посочил, че „подсъдимият следва да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение по осн.чл.343 “б” ал.1 от НК и на това основание и предвид гореизложеното му се наложи предвиденото в текста на чл.343 ”б” ал.1 от НК наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, както и наказание „глоба“, в размер от 200 лева“, каквото наказание „лишаване от свобода“ би могло да се наложи единствено с 5 приложението и ако разбира се, са налице предпоставките на чл.55, ал.1, т.1 от НК.

От изложеното следва извода, че е налице несъответствие между наложеното с присъдата наказание „лишаване от свобода” определено за извършеното престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и обсъденото и определено такова в мотивите към нея. Това несъответствие прави неясна волята на съда – наложеното наказание „лишаване от свобода” дали е 3 месеца или 6 месеца съответно кои според районния съд са предпоставките за приложението на чл.55, ал.1 т.1 от НК при определяне на наказанието. Казано с други думи, не става ясна волята на съда какво по размер наказание „лишаване от свобода“ и на какво основание, с приложението или без приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК е определено, за да се направи и преценка за неговата правилност, обоснованост и справедливост. Относно наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от право да управлява МПС“ липсват изложени каквито и да било съображения за конкретно определения размер от 12 месеца, като в този смисъл липсват мотиви за това решение, поради което отново не може да се направи преценка за правилността и справедливостта на така определеното наказание.

Описаното несъответствие и липсата на мотиви за така определените наказания представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК, тъй като ограничава и накърнява правото на защита на подсъдимия и на прокурора да разберат на какво основание и какво точно наказание е наложил съда и какви са съображенията за така определените по размер наказания и съответно, ако някой от тях е недоволен да ги обжалва или протестира. В същото време това нарушение не може да бъде отстранено от въззивния съд, тъй като би се стигнало до подмяна на волята на първата инстанция, но може да бъде отстранено при ново разглеждане на делото от районния съд.