Решение № 181 от 09.01.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е № гр. София, 09.01.2020г.

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ състав, в закрито заседание на девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател:

Райна Стефанова

Членове: Анна Ненова

Александър Ангелов като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна

Ненова ч.гр.д. № 172 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид, следното:

Производството е по реда чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 3666/06.12.2019г. на „Т.С.“ ЕАД, длъжник по изпълнително дело № 20199220400207 по описа на ЧСИ И.Д., рег. № 922 на КЧСИ, срещу Постановление от 18.11.2019г. на частния съдебен изпълнител, с което са потвърдени разноски за адвокатски хонорар на взискателя над размер от 200 лева, при пълни приети за дължими 240 лева, след подадено възражение с вх. № 3276/28.10.2019г. на жалбоподателя.

Оплакванията на „Т.С.“ ЕАД са, че незаконосъобразно разноските за адвокат не са били намалени до размер от 200 лева, съгласно чл.

10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – само разноски за образуване на делото. Не е дължима сума по чл. 10, т. 2 от Наредбата, тъй като не са били извършвани действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. Дължимата от жалбоподателя сума е била платена в срока за доброволно изпълнение, длъжникът не следва да отговаря за разноските на взискателя за изпълнителни способи, които не са били приложени (ТР № 2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК), както и жалбоподателят, като общинско дружество, е сигурен платец.

Намаляването на адвокатското възнаграждение обуславя и намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.

Жалбоподателят претендира направените по делото разноски за платени такси и юрисконсултско възнаграждение.

Взискателят В.С.С.не е дала становище по жалбата.

Частният съдебен изпълнител в изложените мотиви намира жалбата неоснователна. Окончателно определените разноски за адвокат в изпълнителното производство са минимални и са за образуване на делото, но с включен ДДС, при което е определена за плащане от длъжника на сумата от 240 лева.

По постъпилата жалба

Изпълнителното производство по изпълнително дело № 20199220400207 по описа на ЧСИ И.Д., рег. № 922 на КЧСИ, е било образувано по молба вх. № 3146/15.10.2019г. на В.С.С., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 04.09.2019г. от Софийски районен съд, Второ гражданско отделение,

55 състав, по гр. дело № 71663/2018г.

Съгласно изпълнителния лист дружеството – жалбоподател е било осъдено да заплати на В.С.С.сумата от 300 лева разноски в исковото производство.

С молбата от 15.10.2019г. е било поискано още едновременно с поканата за доброволно изпълнение да се наложи и запор на банковите сметки на длъжника в „Ю.Б.“ АД.

Претендирани са били и разноски, включително за адвокатски хонорар от 276 лева с ДДС по приложен договор за правна защита и съдействие от 15.10.2019г. Договорът е бил сключен между взискателя и Адвокатско дружество „А., Х.и партньори“ и е имал за предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и подаване на молба за образуване на изпълнително производство и процесуално представителство по образуваното изпълнително дело. Договореното възнаграждение е било 230 лева, съответно 276 лева с ДДС.

Сумата от 276 лева е била платена в брой, за което е бил издаден касов бон, също представен в изпълнителното производство.

На 15.10.2019г. от частния съдебен изпълнител е било изпратено запорно съобщение до „Ю.Б.“ АД, както и на същата дата до длъжника – жалбоподател е била изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 16.10.2019г. с посочени за плащане, освен другото, разноските за адвокат изцяло (276 лева) и 69. 12 лева пропорционална такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, също с включен ДДС.

Вземането на топлофикационното дружество към банката е било признато съгласно писмо вх.№ 3232/23.10.2019г. на „Ю.Б.“ АД, с което е била потвърдена и наличност по сметката на дружеството на сумата, а на 28.10.2019г. .от „Т.С.“ ЕАД е било подадено възражение с искане частният съдебен изпълнител да намали разноските за адвокат до размер от 200 лева по съображения идентични с тези по жалбата по делото.

С оспорваното постановление разноските за адвокат на взискателя са били намалени на 200 лева, но с включване и на начисления ДДС – или до размер от 240 лева.

Съответно е била намалена и пропорционалната такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ – на 64. 80 лева с ДДС.

При така установените обстоятелства жалбата по делото следва да се приеме допустима – като подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2 от ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

По същество, и при съобразяване на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства по чл. 437, ал. 3 от ГПК, както и при възприетото от фактическа страна по-горе, съдът намира жалбата на „Т.С.“

ЕАД неоснователна.

В изпълнителното производство взискателят е направил разноски за адвокат по сключения договор за правна защита и съдействие.

Сключването на договора и уговарянето на адвокатско възнаграждение е в съответствие със закона (чл. 36, ал. 1 от ЗАдв.), при съществуване на вземане в полза на взискателя в съдебно производство, приключило с издаване на изпълнителен лист.

Възнаграждението по договора, съответно на волята на страните, е било за образуване на изпълнително дело и воденето му – общо 230 лева.

Съгласно посоченото в договора, възнаграждението е било и платено, но отделно е бил начислен и платен и ДДС – 46 лева (20%).

За същите уговорени в договора процесуални действия - образуване на изпълнително дело и воденето му, са предвидени размери на възнагражденията по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При редакцията на Наредбата към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, минималното възнаграждение за образуване на изпълнително дело е било в размер на 200 лева - по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за водене на изпълнително дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лева – 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7,ал. 1, т. 1 от Наредбата – 30 лева (изм.

ДВ, бр. 7/2019г.).

В изпълнителното производство жалбоподателят е възразил, че поради липсата на водене на изпълнително дело възнаграждение по чл. 10, т. 2 е било недължимо и това възражение е било уважено от частния съдебен изпълнител, но при начисляването и на ДДС. Данъкът от 40 лева допълнително е бил възложен на длъжника.

При тези обстоятелства подадената жалба е неоснователна - възнаграждението за адвокат е било намалено от самия частен съдебен изпълнител, съответно на възражението на длъжника с характер на такова по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Частният изпълнител е приел, както е възразил и длъжникът, че е имало образуване на изпълнително производство, но не и водене на такова и като разноски са били присъдени минималните 200 лева по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от

09.07.2004г. – за водене на изпълнително дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. При начисления и платен ДДС е била присъдена и сумата от 40 лева.

Подадената по делото жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Няма основание за намаляване и на окончателно определената такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, при която е съобразено намаленото адвокатско възнаграждение.

При изхода на делото разноски на жалбоподателя по чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК не се присъждат.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 3666/06.12.2019г. на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***, срещу Постановление от 18.11.2019г. по изпълнително дело № 20199220400207 на частен съдебен изпълнител ЧСИ И.Д., рег. № 922 на КЧСИ, с разноските по чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове:1.

2.