Решение № 1346 от 18.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1346 гр. Пловдив, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20255330202903 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 204 от 09.05.2025г., издадено от Директор на Регионална дирекция по горите – Пловдив /РДГ – Пловдив/, с което на Т. К. Т., ЕГН ********** на основание чл.266, ал.1 вр. с чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ е наложено административно наказание – глоба в размер на 700 /седемстотин/ лева за нарушение на чл.266, ал.1 вр. с чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ и на основание чл.266, ал.1 вр. с чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ е наложено административно наказание – глоба в размер на 700 /седемстотин/ лева за нарушение на чл.266, ал.1 вр. с чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ. На основание чл. 275, ал.2 от ЗГ нарушителят е задължен да заплати паричната равностойност на вещите – предмет на нарушението, определена на 2955,14 лева /две хиляди деветстотин петдесет и пет лева и четиринадесет стотинки/.

Жалбоподателят, в жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, оспорва наказателното постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно. Смята същото за издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което моли да бъде отменено изцяло.

Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Въззиваемата страна – Директор на Регионална дирекция по горите 1 Пловдив, се представлява от юрк. М., която пледира за неоснователност на жалбата и потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна размер на адвокатското възнаграждение и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона 14-дневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Срещу жалбоподателя Т. К. Т., ЕГН ********** е издадено НП за осъществен състав на нарушение по чл.266, ал.1, вр. чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ, като нарушението е описано по следния начин: „съхранение в двора на дома си на общо 52,00 пр. м3 дърва за огрев от дървесни видове, от които: 2 пр. м3 дърва за огрев от дървесен вид акация, 6 пр. м3 дърва за огрев от дървесен вид ясен, 20,00 пр. м3 дърва за огрев от дървесен вид топола и 24,00 пр. м3 дърва за огрев от дървесен вид върба, немаркирани с марка и без документ, доказващ законния им произход - превозен билет.“ Прието е, че нарушението било извършено на 15.10.2024г. в с. Т., ул. „**та“ № *, общ. Марица, в обхвата на ТП ДГС „Пловдив“ и открито на същата дата при извършена съвместна проверка на служители на РДГ-Пловдив и РУс.Труд, в присъствието на св.К. А. Н. и В. Д. И..

Образуваната административнонаказателна преписка била прекратена на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН с Резолюция изх.№ РДГ 108380/18.10.2024г. и изпратена по компетентност на РП гр.Пловдив. С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 28.03.2025г. районен прокурор при РП гр.Пловдив отказал да образува досъдебно производство поради липсата на осъществен състав на престъпление по НК и изпратил материалите по преписката на Директора на РДГ-Пловдив с оглед преценка за реализиране на административнонаказателна отговорност.

На нарушителя било изпратено предложение за сключване на споразумение съгласно чл.58г от ЗАНН, но до такова не се стигнало, поради което на 09.05.2025г. било издадено оспореното НП.

Изложените по-горе фактически положения се установяват от събраните по делото доказателства. Съхраняването на описаната дървесина в дома на жалбоподателя е доказано по безспорен начин, както от писмените, така и от гласните доказателства по делото. Това обстоятелство не се и оспорва от жалбоподателя. В съдебно заседание е разпитан като свидетел актосъставителят, като от показанията му става ясно, че още при констатиране на нарушението жалбоподателят Т. обяснил, че „са почиствали коритото на река Стряма и той събрал от там дървесината“. След това актосъставителят разяснява, че дървесината винаги трябва да има превозен билет и да е 2 маркирана, без значение от къде е добита, както и че има три вида марки – контролна горска марка, производствена марка и общинска марка.

От показанията на свидетеля М. П. П. – **** на село Тр. се потвърждава, че тази дървесина била изкарана при почистването на реката и струпана в близост до дома на жалбоподателя, където стояла повече от година и започнала да гние. Излага още и че създавала предпоставки за пожари и я предлагали на хората от селото безвъзмездно, но никой не проявил интерес.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Ж. и П. като обективни, достоверни и без индиция за предубеденост.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН и НП, тъй като в нарушение на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, в тях не се съдържат задължителни реквизити, а именно – описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на нарушените правни норми. АУАН и НП следва да съдържат надлежно описание на всички съставомерни фактически признаци на административния състав, включително описание на мястото, от което е добита съхраняваната дървесина, тъй като същото се явява съставомерен признак на посочените нарушения. До този извод Съдът достигна въз основа на следното:

Санкционната разпоредба на чл. 266, ал. 1 от ЗГ предвижда налагане на административно наказание глоба за физическо лице, което в нарушение на ЗГ и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Същата следва да се прилага само за изчерпателно изброените форми на деятелност, които имат за предмет дървесина и недървесни горски продукти, т. е. добити от гора по смисъла на чл. 2 от ЗГ. Предметният обхват на ЗГ е ясно очертан в чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 2 от закона, от които разпоредби става ясно, че ЗГ се прилага за площи, заети о т горскодървесна растителност, с изключение на площите по чл.2, ал.3 от ЗГ. Поставяйки акцент върху горскодървесния характер на растителността, ЗГ изключва от регулативния си ефект площите, заети с растителност, нямаща такъв характер. Обществените отношения, свързани със защита на горскодървесните видове, попадащи в изключенията по чл.2, ал.3 от ЗГ се регулират от други закони. Така например чл.32, ал.1 от Закона за опазване на селскостопанското имущество забранява отсичането и изкореняването на овощни и горски дървета и на лози в селскостопанските земи и по границите между тях, както и покрай водните течения и пътища.

Подобни забрани се съдържат и в Закона за защитените територии, касаещи сеч или други дейности, свързани с добив и съхранение на горскодървесни видове от защитени територии.

От изложеното следва, че мястото на добиване на дървения материал е основно съставомерно обстоятелство, липсата на което води до невъзможност да се прецени кой е приложимият материален закон – дали това е Закона за 3 горите, Закона за защитените територии или Закона за опазване на селскостопанското имущество, което е от значение и за преценката за наличието на материална компетенстност на актосъставителя и наказващия орган. Това обстоятелство е относимо и към преценката за съставомерността на деянието като нарушение по чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ, доколкото разпоредбата на чл. 50 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазване на горските територии гласи, че съгласно ЗГ марките биват три вида: контролна горска марка, производствена марка и общинска марка – за маркиране на дървесина, добита извън горските територии, а разпоредбата на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ казва, че е наказуемо единствено съхранението на дървесина без контролна горска марка или производствена марка /т.е. съхранението на дървесина без общинска марка не е въздигнато като нарушение по чл.213, ал.1, т.1 ЗГ/. Съгласно чл. 207 ЗГ, ако дървесината е добита извън горските територии, тя подлежи на маркиране с марка – собственост на общината, на чиято територия е извършен добивът, като маркирането се извършва от длъжностно лице, определено от кмета на общината. Следователно грешен е изводът на въззиваемата страна, че всякога, когато съхраняваната дървесина е немаркирана и не е придружена с превозен билет е осъществено нарушение на чл. 213, ал.1, т.1 от ЗГ. Горното обосновава необходимостта мястото на добив на съхраняваната дървесина да бъде отразено както в АУАН, така и в НП, тъй като, както вече се посочи, същото е основно съставомерно обстоятелство, без наличието на което издадените АУАН и НП се явяват необосновани и недоказани. При положение, че жалбоподателят, при съставянето на акта, е обяснил от къде се е сдобил с дървения материал /което се установява от свидетелските показания на актосъставителя/, е следвало този въпрос да бъде изследван. В настоящия случай е нарушена нормата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, според която преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед неговата обоснованост и законосъобразност, а в случая това не е сторено. Видно от приложената по делото прокурорска преписка, всъщност са налице данни за произхода на съхраняваната дървесина, но това обстоятелство е било игнорирано от наказващия орган, както и обясненията на жалбоподателя към момента на съставяне на акта.

Посоченият порок в съдържанието на АУАН и НП, представляващ липса на описание на основни съставомерни факти, е неотстраним на етап съдебно следствие, доколкото с ТР №8 от 16.09.2021 г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 се потвърждава, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията.

В този смисъл за основателни се приемат възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и НП. Допуснатите нарушения са от категорията на съществените такива, тъй като пряко рефлектират върху правото на санкционираното лице да разбере какво е вмененото му нарушение, как е 4 осъществено, кои законови норми са нарушение и въз основа на които законови норми следва да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност, поради което наказателно постановление следва да бъде отменено.

Освен, че са налице съществени процесуални нарушения, според настоящата инстанция, вмененото на жалбоподателя нарушение се явява несъставомерно и от субективна страна.

От събраните по делото писмени доказателства и разпитаните в съдебно заседание свидетели се установява по категоричен начин, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят е съхранявал описаното количество дървен материал. Описаното нарушение обаче не може да се вмени във вина на жалбоподателя, доколкото от значение е и начинът, по който наказаното лице е добило фактическа власт върху дървения материал. По категоричен и безспорен начин се доказа, че дърветата, превозени от жалбоподателя били изкарани от коритото на река Стряма, струпани на метри от къщата му. Установи се, че същите са определени като негодни за ползване и следвало да бъдат извозени за строителни или битови отпадъци, което обаче не се случило в продължение на повече от година. С течение на времето изсъхнали и представлявали заплаха от пожар през летните месеци. При това положение кмета на селото пуснал обява, с която предлагал дървата на хората от селото, но никой не проявил интерес. При тази обстановка на жалбоподателя било разрешено от служители на „Напоителни системи“ да вземе колкото поиска от тях, тъй като и без това щели да ги изхвърлят.

Следователно жалбоподателят, при извозването на дървата, бил със съзнание, че извършва освен правомерно и обществено полезно действие, тъй като смятал, че с разчистването им допринася за предотвратяване на пожари и наводнения.