Решение № 313 от 11.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Пловдив, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина П. Бешкова при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20235300900250 по описа за 2023 година

Обективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Подадена е искова молба от П. Н. П. с ЕГН ********** от ****, чрез адв.

Р. М. от Адвокатска колегия – София, против Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, „Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от Б.И., Р.М. и Ж.К..

Ищецът твърди, че на 21.09.2022 г., около 05:30 часа на АМ „Тракия“ при 166 км. е настъпило пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил „Волво С40“, с рег. № **** - Т. Г. Р.. Последният нарушил правилата за движение по пътищата, като не осигурил необходимата дистанция с движещия се пред него лек автомобил „Мерцедес Спринтер 313“, с рег. № **** управляван от ищеца, в резултат на което го застига и настъпва удар между тях. За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2022 – 2042 – 913 от 21.09.2022 г. и АУАН № 615283 от същата дата от контролните органи.

Непосредствено след инцидента пострадалият П. П. бил прегледан от пристигналия на място екип на ЦСМП, който му поставил диагноза – ЧМТ.

Contusio Capitis и бил транспортиран до УМБАЛ „Проф. д-р. Стоян Киркович“ АД – гр. Стара Загора, където след проведени прегледи и изследвания били установени: наличие на екскориации по лицето и долните крайници; 5 бр. разкъсно – контузни рани в областта на лицето, с размери до 5 см.; палпаторна болезненост в областта на лявата колянна става; контузна рана в областта на дясна подбедрица, с размер около 2,5 – 3 см.; суспекция на фрактура на носни кости; есктракраниални хематоми вдясно фронтално и 1 периорбитално с въздушно съдържимо; Фрактура на носни кости и на решетъчна кост вдясно; разширени субарахноидни пространства по конвекситета на двете ГМХ; Умерено разширени базални цистерни; умерено изразена неоклузивна вентрикуломегалия; границата между бялата мозъчна субстанция и кортекса е рязко дефинирана; Хеморагично съдържимо в етмоидален сибус вдясно и в носната кухина; Хипертрофия на лигавицата на двата максиларни синуса; Мозъчна артрофия; хемосиус етмоидалис декстра; хроничен максиларен синуит двустранно и му била назначена медикаментозна терапия. На 21.09.2021 г. ищецът бил хоспитализиран и претърпял оперативно лечение. Въпреки спазване на назначената терапия ищецът продължавал да изпитва болки и отново потърсил лекарска помощ. На 09.11.2022 г. бил прегледан в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив от специалист по съдебна медицина, който установил контузия на главата и лявото коляно; сътресение на мозъка; 5 разкъсно – контузни рани в областта на лицето; разкъсно – контузна рана на дясна подбедрица; счупване на носни кости и счупване на коронката на четвърти долен ляв зъб. Вследствие на получените от ПТП травматични увреждания ищецът претърпял болки и страдания, като в молбата се твърди, че и към настоящия момент не се е възстановил.

Инцидентът повлиял и върху емоционалното състояние на ищеца - станал изнервен и неспокоен, изпитвал чувство за непълноценност и дисконфорт, предвид ангажираността на близките му, които полагали грижи за него, ограничил социалните си контакти, станал неуверен и изпивал срам от случилото се.

Наред с описаните морални вреди ищецът понесъл и имуществени такива, изразяващи се в сторените от него разходи за лечение в общ размер от 550 /петстотин и петдесет/ лева, от които, както следва: 50 /петдесет/ лева за издаване на съдебномедицинско удостоверение, съгласно Фактура № 1700009989 от 09.11.2022 г. и 500 лв. за металокерамични корони за зъби, съгласно Фактура № 1000000004 от 20.01.2023 г.

Ищецът твърди, че към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие виновният водач на лек автомобил „Волво С40“, с рег. № **** имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. Поради това и на основание чл. 380 от Кодекса на застраховането отправил молба – претенция с вх. № 4888/28.11.2022 г. за изплащане на застрахователно обезщетение до ответника, с искане за изплащане на застрахователно обезщетение, по която нямало произнасяне от застрахователя.

Поради изложените твърдения иска от съда ответното дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ ЗАД да бъде осъдено да му заплати сумата в размер на 30 550 (тридесет хиляди петстотин и петдесет) лева, от които 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея от датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото на 21.09.2022 г. пътнотранспортно произшествие с молба – претенция от 28.11.2022 г. до 2 окончателното изплащане на обезщетението за неимуществени вреди; 550 (петстотин и петдесет) лева – за направените от него разходи във връзка с лечението му, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на предявяване на извънсъдебната застрахователна претенция от ищеца до ответника – 28.11.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението за имуществени вреди. Претендират се разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който признава за съществуването на застрахователно правоотношение по отношение на лек автомобил „Волво С40“, с рег. № **** и посочва, че по отношение на процесното ПТП е образувана застрахователна щета № 0801 – 006713/2022-01, по която е определено и изплатено по сметка на ищеца обезщетение в размер от 4 000 /четири хиляди/ лева. Сочи, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Отправено е искане за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т.5 от ГПК, по което съдът се е произнесъл с Определение № 1451/13.12.2023 г. по настоящото дело. Оспорва твърденията за характера и степента на настъпилите телесни увреждания, вследствие на произшествието, както и продължителността на възстановителния период, като счита, че същият трае около 2 – 3 седмици. В отговора се релевират доводи за изключителен принос на ищеца за настъпване на вредоносния резултат, поради нарушаване на разпоредбата на чл. 137 А от Закона за движение по пътищата, като счита, че телесните увреждания са настъпили в резултат от липса на обезопасяване, чрез поставяне на предпазен обезопасителен колан. Сочи, че липсва причинна връзка между произшествието и описаните в исковата молба неимуществени вреди и оспорва размера на претендираното обезщетение за тях, като счита същия за завишен с оглед принципа на справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД. На самостоятелно основание твърди съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на вредоносния резултат. Възразява и срещу ищцовата претенция за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, като ги оспорва по основание и размер.

Сочи, че при отхвърляне на главния иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен и акцесорният такъв за лихви. Също така счита, че застрахователят не дължи законна лихва, тъй като предвиденият срок в чл.

496, ал.1 от Кодекса на застраховането срок е рекламационен и не е започнал да тече предвид произнасяне на застрахователя по предявената претенция.

Релевира възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 372 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба, с която ищецът не се противопоставя на искането на ответника за отделяне като безспорно обстоятелството за извършено плащане на сумата от 4 000 лева от ответното дружество и счита същото за признание на иска. Не оспорва и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответника и деликвента 3 към момента на процесното ПТП. Оспорва всички възражения на ответното дружество като неоснователни и противоречащи на действителната фактическа обстановка. Счита се, че възражението на ответника по отношение на акцесорния иск за лихва и момента, от който се дължи, е несъстоятелно и сочи, че такава се дължи от 28.11.2022 г. – датата на предявяване на извънсъдебната застрахователна претенция от ищеца пред ответника.

В отговор на допълнителната искова молба ответникът заявява, че поддържа всички направени от него възражения в подадения отговор.

Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:

Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.

380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.

496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно сезиран и по застрахователната претенция е постъпило частично плащане в размер на 4 000 лв, което според ищеца не репарира в цялост претърпените вреди. При това положение процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за ищеца резултат, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ допустим.

Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“.

Следователно предмет на установяване в настоящия процес са следните материално правни предпоставки: деликт и валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента.

Доказателствената тежест в процеса е разпределена по следния начин:

Всяка от страните следва да установи фактите, на които основава своите твърдения или възражения съобразно правилото на чл. 154 от ГПК. Ищецът носи доказателствена тежест да установи, че е претърпял твърдените от него неимуществени и имуществени вреди вследствие на процесното ПТП. В тежест на ответното дружество е да установи направените от него правоизключващи възражения за позитивни факти, в т.ч. възражението за съпричиняване и изключителен принос на ищеца за настъпване на вредоносния резултат.

В случая изрично като безспорно и ненуждаещо се от доказване е 4 признато, че към датата на процесното ПТП е сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответното застрахователно дружество и собственика на посочения в исковата молба автомобил, за който се твърди, че е участвал в произшествието, както и че ответното дружество е извършило доброволно плащане на обезщетение в размер от 4 000,00 лева по предявената от ищеца застрахователна претенция вследствие на пътния инцидент.

Като цяло не се оспорва и фактът на настъпването му и участниците в него, което се установява и от приобщения по делото констативен протокол, който в тези свои части има характер на официален свидетелстващ документ за непосредствено възприетите от актосъставителя факти при извършения оглед на местопроизшествието, като спорен остава механизмът на осъществяването му и по – конкретно материалноправните предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД: противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина.

Наред с това частичното плащане представлява извънсъдебно признание на претенцията по основание и до изплатения размер, като същевременно основанието на претенцията, в частност материалноправните предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане, косвено се установяват и от образуваното против виновния водач административно – наказателно производство, в какъвто смисъл изрично е вписан в констативния протокол фактът на издаден против него АУАН. Колкото до останалите материали, приложени по делото, представляващи част от административно – наказателна преписка и ДП, от тях не могат да се формират фактически и правни изводи, тъй като касаят друг инцидент.

Разпечатката съдържа 35 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e78dcc1f-f05b-4da8-89a2-7a6b751a79c1