Решение № 78 от 24.04.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. ХАСКОВО, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VIII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

Членове:

Д. К. НИКОЛОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ДИМИТРОВА-ШАЛАМАНОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20255600600092 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 69/02.12.2024г., постановена по НЧХД № 702/ 2024г. по описа на Районен съд Хасково, подсъдимия Х. З. Д., с ЕГН ********** от гр.П., е признат за виновен, в това, че на 05.07.2024г., в с.К., обл.Х., причинил на К. П. Х. с ЕГН ********** от същото село, разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно: разкъсно контузна рана, оток и кръвонасядане в областта на дясната очница, представляващи лека телесна повреда, поради което и на осн.чл.130 ал.1, вр.чл.78а ал.1 от НК, е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“, в размер на 1000 лв. С присъдата, подсъдимият е осъден да заплати на пострадалия, сумата от 1200 лв., представляваща обезщетение за причинените му в резултат на деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, като гражданският иск за разликата до пълният му предявен размер от 5000 лв. като неоснователен, е отхвърлен. Подсъдимият е осъден да заплати на пострадалия и направените по делото разноски в размер на 1462 лв., а по сметка на съда, сумата от 50 лв. държавна такса върху уважения размер на гражданският иск.

Недоволна от присъдата е останала адв.Р. от АК – Пловдив, която като защитник на подсъдимия, я обжалва в срок в гражданската част с оплаквания за неправилност, 1 необоснованост и незаконосъобразност. Намира уважения размер на гражданският иск за завишен, в тази насока в жалбата се цитира съдебна практика, излагат се и доводи, че с поведението си пострадалият сам допринесъл за съставомерния резултат, при който му било причинено телесното увреждане. С жалбата се иска изменение на присъдата, чрез намаляване размера на присъденото обезщетение по гражданският иск, претендират се и разноски пред въззивната инстанция.

Против въззивната жалба е постъпило възражение от адв.Д. от АК – Хасково - повереник на частния тъжител, в което се излагат съображения за правилност, обоснованост и законосъобразност на обжалваната присъда, като се иска същата да бъде потвърдена. Също се претендират разноски пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, подсъдимият и защитникът му редовно призовани не се явяват. От защитника е депозирана писмена молба с която се иска разглеждане на делото в тяхно отсъствие, излагат се съображения идентични с тези в жалбата и се поддържа направеното в същата искане.

Частният тъжител, който е и ответник по въззивната жалба, не се явява. Явява се повереникът му адв.Д., която заявява, че частният тъжител е уведомен от нея за заседанието.

В пледоарията си, повереникът оспорва жалбата, и иска присъдата като правилна и законосъобразна, да бъде потвърдена.

Пред настоящата инстанция не са допускани и събирани нови доказателства.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и изцяло на осн.чл.314 от НПК, намира следното:

Съдебното производство пред първата инстанция е образувано по частна тъжба, подадена от тъжителя К. П. Х.,против подсъдимия Х. З. Д., в която са изложени фактически твърдения за извършено от последния против първия, престъпление по чл.130 ал.1 от НК, за което е поискано предаването му на съд. С тъжбата са предявени от тъжителя против подсъдимия и два граждански иска, единия за сумата 5000 лв. претендирана като обезщетение за причинените на тъжителя в резултат на деянието неимуществени вреди, претърпени от леката телесна повреда, а другия за сумата 99.42 лв. претендирана като обезщетение за претърпени имуществени вреди - разноски по лечението. В проведеното на 03.10.2024г. съдебно заседание в което е даден ход на делото и съдебното следствие, е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, единствено искът за неимуществени вреди, а по този за имуществените, произнасяне няма. Така е нарушено правото на защита на частния тъжител, но съответна жалба в тази насока от последния липсва и произнасяне от въззивната инстанция, е невъзможно. От събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че на 05.07.2024г. тъжителя пътувал от гр.Х. към с. К. с автомобилът си, като се движел по път Е – 80 и застигнал управлявания от подсъдимия автомобил, който се движел в лявата пътна лента за да даде възможност на друг автомобил да се престрои в отбивка по пътя, в дясно. След като го застигнал с автомобилът си, тъжителя, застанал зад автомобила 2 на подсъдимия и му премигнал му с фаровете за да го пропусне, което подсъдимия сторил а тъжителя го изпреварил въпреки забраната от пътната маркировка. От това подсъдимият се ядосал и при изпреварването от тъжителя, му показал неприличен жест с ръка, на което тъжителят отвърнал, като след изпреварването на автомобила на подсъдимия, натиснал спирачки от което подсъдимият се ядосал още повече, защото могло да се предизвика ПТП.

След това тъжителят ускорил с автомобилът си и спрял в с.К., подсъдимият го последвал и също спрял. Двамата слезли от автомобилите, разменили си реплики и подсъдимия нанесъл удари на тъжителя, включително по лицето след което инцидентът престанал. Случилото се било възприето от св.П. Х. – баща на тъжителя, който подал сигнал на съответните органи и на место пристигнали полицейски служители и медицински екип. В резултат на ударите, подсъдимия причинил на тъжителя лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, изразяваща се в разкъсно- контузна рана, оток и кръвонасядане в областта на лявата очница, довели до разстройство на здравето му извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, срокът за възстановяването му бил 20-25 дни, както е установено от заключението по назначената и изслушана от първата инстанция, съдебно медицинска експертиза. При така установената и приета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, е постановена присъдата предмет на настоящата проверка. Настоящата инстанция намира, че районният съд е постановил присъдата при изяснена фактическа обстановка, а изводът, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна, съставът на престъплението по чл.130 ал.1 от НК, в чието извършване е бил обвинен с частната тъжба и за което е признат за виновен с атакуваната присъда, е правилен и обоснован. Правилно е и приложението на чл.78а от НК, което предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и предвиденото за престъплението по чл.130 ал.1 от НК наказание, е задължително, а наложеното на подсъдимия административно наказание в минималния предвиден размер, е справедливо. Спор по тези обстоятелства по делото няма. По отношение на гражданският иск за неимуществени вреди, правилен е и изводът, че исковата претенция която е с правно основание по чл.45 от ЗЗД, с оглед признаването на подсъдимия за виновен в извършване на посоченото престъпление, е основателна. В резултат на причинената лека телесна повреда, тъжителят е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки, страдания и стрес, които следва да се овъзмездят по реда на чл.52 от ЗЗД, по справедливост. При определяне размера на обезщетението съдът е отчел характера и вида на телесното увреждане, както и времето за възстановяване на тъжителя. Не е отчетено обаче обстоятелството, че тъжителя с противоправното си поведение на пътя, натискайки спирачките на автомобилът си пред този на подсъдимия, е създал предпоставки за ПТП и така сам е допринесъл за случилото се и съставомерният резултат, от който е претърпял неимуществените вреди, което следва да се отчете при определяне размера на обезщетението за тях. В тази насока са обясненията на подсъдимия, които освен средство за защита са и доказателствено средство, а заявеното от него за посочените обстоятелства и поведението на тъжителя освен, че не се оборва от събраните гласни доказателства, но и кореспондира с приобщените писмени такива. Ето защо настоящата инстанция намира, че присъденото обезщетение по гражданската претенция следва да бъде намалено от 1200 лв., на 900 лв., което е справедливото по 3 смисъла на чл.52 от ЗЗД. В този смисъл жалбата се явява основателна и присъдата следва да бъде изменена в гражданската част, а в останалата част включително за направените пред първата инстанция разноски, присъдата като правилна и обоснована, следва да бъде потвърдена. По отношение претенциите за разноски пред настоящата инстанция, те следва да останат за сметка на всяка от страните, така както са направени. Тук следва да се отбележи, че за разноските разпоредбите на ГПК са неприложими, поради наличието на специалните разпоредби за тях, в НПК и поради това, след като подсъдимият е признат за виновен, направените от него разноски за защитник не следва да бъдат възлагани на другата страна защото не е оправдан, а това е изискването на чл.190 ал.1 от НПК. Относно разноските на частния тъжител направени за повереник пред въззивната инстация, доколкото жалбата на защитникът на подсъдимия против гражданската част на присъдата, е основателна, те също не следва да бъдат възлагани на подсъдимия. По изложените съображения и на осн. чл.337 ал.3, вр.чл.334 т.3 от НПК, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Присъда № 69/02.12.2024г., постановена по НЧХД № 702/2024г. по описа на Районен съд- Хасково, в гражданско осъдителната й част, като НАМАЛЯВА размера на обезщетението по предявеният и приет граждански иск, което подсъдимият Х. З. Д. с ЕГН ********** и снета по делото самоличност, е осъден да заплати на частния тъжител К. П. Х. с ЕГН ********** и снета по делото самоличност, за причинените му в резултат на деянието от престъплението по чл.130 ал.1 от НК, неимуществени вреди, от 1200 лв. / хиляда и двеста лева/, на 900 лв. /деветстотин лева/, като гражданският иск за разликата над уважения размер от 900 лв. /деветстотин лева/, като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4