Решение № 620 от 08.06.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 620 гр. София , 08.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20211000500094 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 260049 от 07.08.2020г., постановено по гр.дело № 692/2019г. на Пернишкия окръжен съд, ГК, на основание чл. 49 ЗЗД, Община Р. е осъдена да плати на К. С. И. сумата 15 000 лева -обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпяна на 10.11.2018г. злополука – падане на неизправна шахта, намираща се на тротоара на ***, ведно със законната лихва, считано от 10.11.2018г. до окончателното плащане, както и да му плати сумата 4323,80 лева- обезщетение за имуществени вреди, причинени от същото увреждане, ведно със законната лихва, считано от 17.10.2019г. до окончателното плащане и сумата 95,59 лева-направени по делото разноски, като искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 15 000 лева до пълния предявен размер 26 000 лева; на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв, Община Р. е осъдена да плати на адв. Т. Б. адвокатско възнаграждение в размер 1109,71 лева; на основание чл. 78, ал.6 ГПК да плати по сметка на ОС-Перник държавна такса в размер 772,95 лева. С решението на ОС – Перник К. С. И. е осъден да плати на Община Р. разноски по делото в размер 810,69 лева.

Въззивна жалба срещу решението в осъдителната му част е подадена от Община Р., представлявана от кмета П. А.. Жалбоподателят сочи, че при постановяване на решението съдът не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните доказателства, както и не е взел предвид становището и възраженията на общината по предявения иск. Твърди, че по делото е категорично установено, 1 че собственик на процесната шахта е „Виваком” /БТК/ АД и смята, че именно това дружество е пасивно легитимирано да отговаря по иска за заплащане на обезщетение за вреди. Поддържа, че в ЗЕСМФИ и в ЗЕС изрично е уредена собствеността върху електронната съобщителна инфраструктура, където е посочено, че елементите й –включително линии, кабелни системи, жици, тръби, шахти, стълбове и кули са собственост на предприятията, осъществяващи електронни съобщителни услуги. Жалбоподателят твърди, че от събраните по делото доказателства и приетото заключение на СТЕ категорично се установява, че процесната шахта е част от селищната телефонна мрежа на гр. ***, че е включена в баланса на „Виваком” /БТК/ АД, поради което Община Р. не следва да отговаря за вредите, причинени от процесната вещ. В допълнение към въззивната жалба са изложени съображения, че не са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД. Предвид всичко изложено жалбоподателят иска да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Подадена е насрещна въззивна жалба от К. С. И., чрез пълномощника адв. Т.

Б., против решението на Пернишкия окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск. Този жалбоподател смята, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД.

Искането е да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен в пълен размер.

В предвидените в процесуалния закон срокове, страните не са взели становище по въззивната жалба на насрещната страна.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в предвидените в процесуалния закон срокове от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Пернишкият окръжен съд е бил сезиран от К. С. И. с искова молба, с която против Община Р. са предявени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за настъпили при непозволено увреждане неимуществени вреди в размер 26 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер 4 323,80 лева, ведно със законната лихва върху сумите.

В исковата молба се твърди, че на 10.11.2018г., около 13,00 часа в гр. *** на тротоара на *** ищецът претърпял инцидент-въпреки внимателното придвижване, стъпвайки върху тротоара не могъл да запази равновесие, паднал и получил контузия на таза. Твърди се, че причина за настъпването на инцидента е лошото състояние на тротоара.

Ищецът твърди, че в МБАЛ Токуда ЕАД след извършени прегледи му била направена операция и след 15 дневен болничен престой бил изписан за домашно лечение и рехабилитация. Сочи, че развил посттравматичен стресов синдром, а във връзка с лечението направил и разходи в размер 4 323,80 лева. Според ищеца 2 след като законодателят е вменил на Общината задължението да изгражда, поддържа и ремонтира улици и тротоари-публична общинска собственост, неизпълнението на това задължение е основание за ангажиране на отговорността на ответника. Предвид изложеното иска да бъде осъдена общината да му плати претендираните суми, ведно със законната лихва върху тях и разноските по делото.

В срока за отговор на исковата молба ответникът О. Р. оспорва предявените искове. Оспорва твърденията, че общината не е изпълнявала задълженията си за поддръжка на улиците и тротоарите в града. Сочи, че не е налице причинна връзка между оперативната интервенция на ищеца и описания в ИМ инцидент. Смята, че претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е силно завишена по размер.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява от събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства-показанията на свидетелите М. К. И. и М. Б. М., че на 10.11.2018г., около 13 часа в гр.*** на тротоара на ***, ищецът се спънал в капак на шахта, загубил равновесие и паднал на дясната си страна, като получил травматична увреда.

Свидетелката М. К. И.-дъщеря на ищеца твърди, че мястото на падането се намира на тротоара – на ъгъла между главния път и улицата, на която е къщата на семейството. Обяснява, че там имало два капака на шахти, които са циментови и с арматура от желязо, като при падането баща й стъпил на единия от капаците, на който имало дупка. Свидетелката твърди, че по-късно се върнала на мястото и след като разгледала подробно капаците, забелязала, че те са на нивото на плочките; капаците били направени от чакъл и цимент, а отстрани на дупката на капака, където паднал баща й, имало по- светъл участък и мястото изглаждало като току- що отчупено. Не си спомня на мястото да е имало сигнализация, нито към момента на инцидента, нито по-късно.

Свидетелката М. Б. М.- живееща на съпружески начала с ищеца, твърди, че по време на инцидента не била с него, но след като той се прибрал в къщи забелязала, че силно накуцва и обяснил, че е паднал. Твърди, че отишла да разгледа мястото и видяла, че капакът на шахтата е счупен, на места хлътнал и създава неравности на тротоара.

В първоинстанционното поризводство е изслушана и приета СМЕ, изготвена от вещото лице д-р М. М.. Вещото лице след като се е запознало с представената по делото медицинска документация и по данни на пострадалия е установило, че при падането ищецът получил контузия (натъртване) в областта на дясната тазобедренна става с изразен болков синдром. Обяснило е, че контузията представлява затворена травматична увреда, при която няма прекъсване целостта на кожа и лигавици и се получава от действието на твърд тъп предмет върху повърхността на тялото или пък при падане върху твърди тъпи предмети.

Посочило е, че при контузията в зависимост от силата на травмиращия агент се 3 получава смачкване на подкожната мека тъкан, мускули, фасции с разкъсване на малки кръвоносни съдове; че протича с болка, подутина, кръвонасядания и функциолеза на засегнатата област. Лекарят е обяснил, че в представената медицинска документация липсват описани подробно данни за такива обективни белези от травмата, а са описани оплаквания от болки с ограничен обем на движения в дясна ТБС, вследствие битова травма - амбулаторен лист № 7409 при преглед от 24.11.2018г. Посочил е, че при постъпването за операция в И3 № 40430 от 24.11.2018г. е отразено: „настоящите оплаквания датират от месеци с болки и ограничени движения в дясната тазобедрена става, а преди 2 седмици пада и има обостряне на оплакванията”. Според експерта, контузията в дясна ТБС води до временна нетрудоспособност и периода на лечение е около 20-30 дни в зависимост от обективното състояние на пострадалия. Обяснил е, че при контузията в областта на дясната ТБС на пострадалия, който вече е имал установена коксартроза, се получава обостряне на съществуващ болков синдром, заради вече увредената става, т.е. увредената става (не от травмата) е предизвиквала постоянни болки и страдания на пострадалия, но вследствие контузията е възможно тези болки да са се засилят и оттам да предизвикват допълнително неудобствата от битов характер - ограничаване на движенията, самостоятелно придвижване, стоене на травмирания крайник, което с времето намалява за около месец, т.е. идва до предишното си състояние. Д-р М. е обяснил, че е невъзможно да се определи в каква степен ищецът е търпял болки преди травмата и до каква след травмата, тъй като болката е субективно усещане.

Посочил е, че направените разходи за лечение са във връзка със заболяването „деформираща коксартроза”.

Лекарят е установил също, че на ищеца е правена рентгенография на 24.11.2018г. според която е налице „заличена ставна междина на дясна ТБС.

Деформация на главата на дясна бедрена кост с наличие на депресии по ставния контур и псевдокистични и остеосклеротични промени. Субхондрално уплътняване на десния ацетабулум с наличие на ръбови остеофити”. Обяснил е, че тези промени настъпват за дълъг период от време и не могат да се получат за периода от травмата на 10.11.2018г. до датата на изследването 24.11.2018г.

И двете изслушани в първоинстанционното производство свидетелки- И. и М. твърдят, че след инцидента ищецът започнал да се оплаквал от болки, движел се трудно, но отказал да отиде на лекар, като мажели травмираното място и пиел обезболяващи. Сочат, че тъй като болките не отшумели, отишли при личния лекар, който им дал направление за травматолог и след прегледа от специалиста, ищецът бил насочен за операция за смяна на ставата. И двете свидетелки твърдят, че доста преди инцидента ищецът имал установена коксартроза, като лекарите препоръчвали смяна на ставата, което максимално да се отложи във времето.

Сочат, че преди инцидента ищецът накуцвал, но не се оплаквал от болки. Твърдят, че след падането, лекарите препоръчали да се смени ставата и веднага насрочили операция. Поддържат, че след операцията за смяна на ставата в продължение на около два месеца ищецът се придвижвал с проходилка, а след това - с патерици.

Сочат, че в този период не можел да се обслужва сам – да се къпе и облича и му било много трудно и мъчително. Твърдят, че сега ходи бавно и внимателно, защото се страхува да не падне, а когато се придвижва по труден терен ползва бастун. И двете свидетелки твърдят, че ищецът е социален човек и че преди 4 инцидента си имал изградени трайни навици - излизал всеки ден до едно и също кафене и минавал през един и същи път. Сочат, че оставането на легло след операцията и трудното му придвижване му се отразили много зле.

В първоинстанционното производство е изслушан като свидетел О. Д. Т.главен инженер на Община Р. от 2012г. Свидетелят твърди, че негова задача е да следи за състоянието на тротоарите и шахтите в общината. Твърди, че знае за инцидента, при който човек е паднал на ул. Райко Даскалов. Сочи, че тази улица е главният път Перник-Кюстендил, че е първокласен път и се поддържа от АПИ. Твърди, че тротоарът на улицата е широк 2 метра с настилка от базалтови плочки, а последният ремонт на тротоара е правен преди 13-15 години. Сочи, че в момента тротоарът е в много добро състояние, че има шахти разположени на него, но те не се стопанисвали от Общината, защото под тях е подземната инфраструктура на ЧЕЗ, ВиК, интернет доставчици и др., като капаците на шахтите са поставени от съответната фирма, а не от Община Р. Обяснява, че в момента процесната шахта има три капака, като средният е изровен е на арматурна мрежа ф10 с правоъгълничета от около 5-8 см. Смята, че там човешки крак няма как да попадне. Твърди, че останалите капаци са здрави и са с дебелина 6 и 8 см, но не може да каже какво е било състоянието им към 2018г.