Решение № 8601 от 12.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8601 гр. София, 12.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20231110128527 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „*** АД срещу ЗЕАД „***“, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 278,40 лв. (след допуснато изменение на иска в проведеното на 20.02.2024 г. открито съдебно заседание) , представляваща остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“, за вреди настъпили от пътнотранспортно произшествие на 16.11.2021 г. в гр. ***, на ул. „***“, причинени виновно и противоправно от водача на лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № ***, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника.

Ищецът твърди, че на 16.11.2021 г. в гр. ***, на ул. „***“, е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № ***, който при маневра на заден ход за излизане от паркинг без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, удря движещия се по път с предимство лек автомобил „Пежо 2008“, с рег. № ***, вследствие на което на последния са причинени имуществени вреди. Твърди, че към датата на ПТП лек автомобил марка „Пежо 2008“, с рег. № ***, е имал сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в застрахователна полица № ***, валидна към датата на застрахователното събитие. Сочи, че в причинна връзка с това ПТП са нанесени вреди на застрахования при него автомобил. Твърди, че щетите са отстранени в сервиз, като за извършения ремонт застрахователят е платил обезщетение в размер на 1508,28 лв. и е извършил ликвидационни разходи в размер на 15 лв., поради което сочи, че в негова полза е възникнало регресно вземане за платеното обезщетение в размер на 1523,28 лв. спрямо ответника като застраховател на гражданската отговорност на делинквента.

Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана за заплащане на процесната сума, но ответникът е заплатил част от претендираната сума в размер на 1244,88 лв., при което част от вземането е останало неудовлетворено. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗАД „***“ АД, с който оспорва иска по размер. Поддържа, че изплатеното обезщетение в размер на 1244,88 лв. покрива изцяло вредите по процесния автомобил, с оглед настъпилите увреждания. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ.

По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинноследствена връзка с процесното ПТП.

При установяване на горните обстоятелства от страна на ищеца, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил към момента на реализиране на риска; наличието на валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № ***; настъпването на ПТП на 16.11.2021 г. в гр. ***със сочените в исковата молба участници; посоченият в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП и вината на водачът на лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № ***; заплащане от страна на ответника в полза на ищеца на сума в размер на 1244,88 лв. по предявената извънсъдебно регресна претенция.

Спорният въпрос по делото касае единствено размера на вредите, причинени на застрахования при „***“ АД автомобил, респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца.

Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411 КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за определяне на заплатеното обезщетение. Според споделяната от настоящия състав константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена 2 претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН.

В случая съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехниеската експертиза необходимата стойност за възстановяване на щетите по лек автомобил „Пежо 2008“, с рег. № ***, определен на база пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 1508,28 лв., а по средни пазарни цени -1892,02 лв. Вещото лице подробно е описало кои са констатираните щети на МПС-ти, като е посочило, че всички те се намират в причинна връзка с процесното ПТП. Експертът е констатирал, че към релевантния момент увреденият автомобил е бил на 3 години и 10 дни, считано от датата на първоначалната му регистрация.

От представеното и приобщено към доказателствения материал удостоверение, изх. № 974/12.10.2023 г., издадено от „***“ АД (официален представител на марката „Пежо“ за Република България), към датата на реализиране на процесното произшествие – 16.11.2021 г., лек автомобил „Пежо 2008“, с рег. № ***е бил с удължена гаранция. Същевременно, от приетите като писмени доказателства фактура № ***/***г. и преводно нареждане от *** г., се установява, че ищцовото дружество е заплатило на автосервиза, извършил ремонта на увредения автомобил сума в размер на 1508,28 лв. С оглед изложеното, настоящия съдебен състав намира, че дължимото от ответника застрахователно обезщетение следва да се определи по пазарни цени (стойността на официалния представител на марката), а не по средни пазарни цени, доколкото в случая от доказателствата по делото се установява, че реално заплатената от ищеца сума за авторемонтните дейности е 1508,28 лв.

На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15 лв. съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума.

По делото е безспорно, че ответникът след отправена регресна покана е заплатил сумата от 1244,88 лв., поради което релевираната претенция се явява изцяло основателна.

Като законна последица от уважаването на иска ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.05.2023 г., окончателното изплащане на сумата.

По разноските:

Предвид изхода на спора на ищеца „***“ АД следва да се присъди, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, сумата от 450 лв. – разноски по делото, от които 50 лв. – държавна такса, 300 лв. – депозит за САТЕ, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК).

Така мотивиран, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗЕАД „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, район „***“, пл. „***“ № ***, да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ № ***, на основание чл. 411 КЗ сумата от 278,40 лв. (след допуснато изменение на иска в проведеното на 20.02.2024 г. открито съдебно заседание) , представляваща остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“, за вреди настъпили от пътнотранспортно произшествие на 3

16.11.2021 г. в гр. ***, на ул. „***“, причинени виновно и противоправно от водача на лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № ***, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.05.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ЗЕАД „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, район „***“, пл. „***“ № ***, да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 450 лв. – разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4